Севернокорейската музика включва голяма гама от фолк, поп, леки инструментални, политически и класически произведения. Освен патриотически и политически песни, популярни музикални групи като Електронния Ансамбъл Почонбо (на корейски: 보천보전자악단) и Моранбонгската Банда (모란봉악단) изпълняват песни за ежедневието в държавата, както и правят модерни поп интерпретации на корейската народна музика. Музикалното образование е широко преподавано из училища в Северна Корея, като Президент Ким Ир Сен въведе за пръв път програма за изучаване на музикални инструменти през 1949 г. в сиропиталище в Мангьонгде. Музикалната дипломация остава значима и за КНДР, като през последните години музикални и културни делегации са изнесли концерти в Китай и Франция, а музиканти от западни държави и Южна Корея си съдействат по проекти в Северна Корея.
Теджунг kайо След разделението на Корея през 1945 г. и създаването на КНДР през 1948 г. музикалната поезия е била пренасочена към прославата на държавата и управляващата партия. Така се създал патриотичен музикален стил през 80-те на миналия век, наречен теджунг кайо (대중가요), който съчетава западна симфонична музика, съветски социалистически реализъм и традиционни корейски музикални форми.
Песните обикновено се изпълняват от мъже и жени изпълнители в хор, малки групи или солист с придружаващи групи или хорове, акомпанирани от голям оркестър.
Севернокорейската музика насърчава принципите на националната идеология Чучхе, която се стреми за политическа, икономическа и културна самостоятелност на държавата. Основните характеристики на тази музика са добре обмислените композиции, а изображенията и текстовете имат национално-патриотично съдържание.
Голяма част от тези произведения са композирани за филми, телевизионни сериали и телевизионни филми. Поп музика Севернокорейската популярна музика се e появила през ранните години на 80-те, когато са се създали популярните в страната музикални групи Уангджесан и Почонбо, които до преди тяхното разпадане са използвали съвременни музикални инструменти и стилове.
Голяма част от севернокорейските поп песни са често изпълнявани от млади певици с електрически ансамбъл, перкусионист и акомпаниращи певци и танцьори. Някои поп песни от Северна Корея, като например „Фипарам“ (휘파람), с текст от стихотворението на севернокорейския поет Чо Ги-чхон, са станали популярни и в Южна Корея.
Често срещани теми и мотиви в севернокорейските поп песни са за военна мощ, за икономическо развитие, за патриотизма, за прослава на партията и лидерите, както и за надеждата към обединението на целия полуостров.
През 2012 г. първата голяма момическа музикална група, Моранбонгската Банда, направи своя дебют пред световната сцена. Тази група е от шестнадесет севернокорейски жени (единадесет инструменталистки и пет певици), подбрани лично от Ким Чен Ун.
За масовите игри „Ариран“ през 2025 г. в чест на 80-годишнината на корейската работническа партия, певицата Джонг Хонг-ран изпълни поп версия на песента „Ние ще следваме нашата партия завинаги“, облечена в модерен стил облекло наред с други певици. Бяха изпълнени и други севернокорейски песни в подобен стил. Песни на Просвещението Голяма част от песните, създадени през периода на японското владичество в Корея, са наречени „Песни на Просвещението“ или в Южна Корея - Трот музика. Те вече не се композират като пропаганда, тъй като са били изместени от други музикални форми. Въпреки това, в края на 2000-те години корейската централна телевизия излъчи телевизионно предаване, което представи тези песни.
Народна музика Наред с модерни поп песни, в Северна Корея се изпълняват и народни песни, както и нейни поп интерпретации. Корейската народна песен „Ариран“ (아리랑) продължава да бъде широко разпространена и популярна в държавата. Тя също е включена в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО през 2014 г., представлявайки Корейската народно-демократична република.
За разлика от Южна Корея, където народната музика е запазена в традиционната си форма, в Северна Корея народната музика обхваща както самата народна музика, така и съвременната музика с традиционни музикални елементи. Тъй като народната музика, както и културата като цяло в КНДР, е повлияна от Чучхе, в севернокорейската музикална практика се изпълняват само произведения, които отговарят на социалистическите стандарти.
Севернокорейската народна музика включва както и народни, така и класически, придворни музикални жанрове като санджо, пансори и нонгак. Активни музикални групи и ансамбли
Военни
Ансамбъл за песни и танци на Корейската народна армия Държавен заслужен хор и ансамбъл на Корейската народна армия Ансамбъл за песни и танци на Военноморските сили на КНДР Ансамбъл за песни и танци на Военновъздушните сили на КНДР Ансамбъл за песни и танци на Службата за обществена сигурност на КНДР
Цивилни
Национален оркестър Унхасу Национален симфоничен оркестър на КНДР Симфоничен оркестър Исангюн Електронен ансамбъл Почонбо Музикална банда за лека музика Уангджесан Музикална банда Моранбонг Музикална банда Чонгбон Музикални групи под ръководството на трупата „Мансуде“ Заслужен женски инструментален ансамбъл на трупата „Мансуде“ Музикална банда Самджион на трупата „Мансуде“ Оркестър Самджион Хор на трупата „Мансуде“ Филхармоничен оркестър на Пхенян Оркестър на Централното радио и телевизия Оркестър на филмовото студио в Пхенян
Източници
Категория:Култура на Северна Корея Категория:Музика по страна