Петър Георгиев Пампоров е български философ, есперантист и преводач.
Биография Роден е на 30 януари 1894 година в град Пашмакли, тогава в Османската империя, днес Смолян в България, в семейството на Шина и Георги Пампорови. Баща му става първият кмет след освобождаването на града по време на Балканската война (1912). Първоначално учи в Долно Райково (днес квартал на Смолян), после продължава в Цариградската българска духовна семинария, а след Балканската война – в Софийската духовна семинария. Взима участие в Първата световна война, пленен е и задържан в Солун и Ниш до 1920 г. След освобождаването си следва педагогика и философия в Софийския университет (1920 – 1923).
Започва работа в Трета девическа гимназия. Слуша сказките на Софроний Ников в Българското теософско общество; редовно, още от 1921 г., посещава беседите на Петър Дънов. Активен деец е на Вегетарианския съюз. Запознава се с идеите за създаването на езика есперанто и го изучава. През 1929 г. завършва в Будапеща курс за преподаване на есперанто по метода на Андрео Че и получава право да преподава във всички страни.
През 1930 г. ръководи есперантски курс във Франция, участва в Международния есперантски конгрес в Оксфорд, изнася лекции в Лондон, Манчестър и др., след това в Германия. Води курсове в Латвия, посещава Естония, Финландия, Литва. Посещава Полша за пръв път през 1931 г. за XXIII международния есперантски конгрес, след който го канят да остане и да изнася лекции както за есперанто, така и за възгледите си за различни аспекти на здравословния начин на живот, туризма, разбирателството между народите и др. В тях той отделя особено внимание на учението на Петър Дънов, разказва и за България. През 1936 г. е привлечен за референт на българската секция към Дружеството на младите славяни със седалище във Варшава, замисля се подготвяне на българо-полски речник. През 1937 г. е поканен от полското Дружество на приятелите на духовните науки на Първия общополски конгрес, където да изнесе лекции за ролята на славянството, за приносите на България в световната култура и за учението на Петър Дънов; лекциите му, изнесени на есперанто, са преведени и на полски за по-широко разпространение. През годините публикува много статии в полски списания.
Петър Пампоров проявява голям интерес към творчеството на Август Чешковски, Анджей Товянски, Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и др. Превежда големия труд на Чешковски „Отче наш“, части от „Книга за полския народ и полското странничество“ на Мицкевич и др. След Втората световна война продължава връзките си с Полша; за последен път посещава страната през 1959 г. за XLIV световен конгрес на есперантистите във Варшава.
В България преди Деветосептемврийския преврат от 1944 г. публикува няколко книги: върху философията на Спиноза и преводи на Август Чешковски от полски на български и на Петър Дънов от български на есперанто.
В България работи като гимназиален учител (като такъв се пенсионира), води есперантски курсове, участва активно в движението за мир, трезвеност и есперанто. Участва в живота на Бялото братство. През 1969 г. домът му е претърсен, конфискувани са книги на Петър Дънов, както и статии, стихове и др. на самия Пампоров, а и пишещата му машина. Съставен му е акт, че препечатва и разпространява „вредна в идеологическо отношение литература“, срещу който той протестира.
Умира през 1983 г.
В Държавния архив – Смолян се съхранява личен архивен фонд на Петър Пампоров.
Издадени книги Целта на образованието според философията на Спиноза : Живот и учение на Спиноза (1932) La parolo sur la montaro (1933) [прев. на есперанто] Август Чешковски. Отче наш (1938) [прев. от полски] Sanktaj vortoj del'Majstro : Saluton al la Discipio (1940) [прев. на есперанто]
Източници
Категория:Български есперантисти Категория:Български дъновисти Категория:Родени в Смолян Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет