Михаил Павлович Вронченко (; януари 1801 или 1802, Копис, Могильовска губерния – 14 (26) октомври 1855, Харков) е руски руски учен, литератор, изтоковед, географ, военен геодезист, кадрови разузнавач от Руската армия, прозаик и поет-преводач. Генерал-майор. Учредител и активен деятел на Руското географско дружество.

Ранни години (1801/1802 – 1823) Михаил Вронченко е роден през януари 1801 или 1802 г. в свещеническо семейство. Баща му – протодякон Павел Вронченко, произхожда от обеднялата украинска шляхта, преселила се на белоруска земя. Големият му брат Фьодор Павлович Вронченко е граф, министър на финансите на Руската империя в периода от 1844 до 1852 г.

Михаил Вронченко учи в Могильовската мъжка гимназия, а след това в Московския университет, но не го завършва. След това постъпва в Училището за юнкери, което завършва на 29 януари 1822 г. с чин прапоршчик. Първоначално е оставен в училището като ръководител по практика на обучаващите се. В дългогодишната си военна служба става един от най-добрите военни геодезисти в Руската империя на XIX век.

Първите си юношески стихове на руски език започва да пише още по време на пребиваването си в Могильовската гимназия, а по-късно става известен със своите преводи на европейска литература. По време на пребиваването си във Вилно (Вилнюс) през 20-те години на XIX в. се запознава с полския поет Адам Мицкевич, което запознанство оказва силно влияние на по нататъшното му поетическо творчество.

Експедиционна дейност (1823 – 1849) От февруари 1823 г. под ръководството Карл Фридрих фон Тенер, Вронченко се занимава с триангулачни дейности във Виленска губерния, като самостоятелно установява тригонометричната връзка между Виленската триангулация и град Двинск. През 1824 г. по собствено желания е командирован във Военното ведомство в Импарския Дерптски университет за попълване на знанията си по приложна математика, практическа геодезия и астрономия. От 1824 до 1827 г. под ръководството на Фридрих Георг Вилхелм фон Струве изучава астрономия и геодезия и се запознава с математическите методи за обработка на измерванията, извършва триангулачни дейности и астрономически наблюдения, посещава лекции по математика, астрономия, геодезия и литература, научава немски, английски и италиански езици.

През 1828 г., по време на поредната Руско-Турска война, извършва топографска снимка в Бесарабия и астрономически определя местоположението на множество пунктове в България и Източна Румелия.

През 1834 – 1836 г. извършва топографски изследвания в Мала Азия, базиращи се на 100 астрономически определени пункта. В западната част на полуострова „открива“ хребетите Боздаглар и Айдън, между реките Гедиз на север и Бююк Мендерес на юг, а още по-на юг – хребета Ментеше. В южната част на полуострова картира 500-километровия крайбрежен хребет Тавър. Близо до черноморското крайбрежие картира редица масиви, обединени под името Западно-Понтийски планини, а в централната част на Мала Азия оконтурява Анатолийското плато. Картира и описва всички езера на полуострова – Туз, Бейшехир, Егридир, Изник, Апольонт и Маняс. Уточнява конфигурациите и направленията на теченията на множество реки, в т.ч. Къзълърмак, Ешил-Ирмак, Сакаря и Бююк Мендерес. На основата на своите дейности създава детайлна карта на Мала Азия в М 1:840 000. Неговите дейности в Мала Азия позволяват на Руския Генерален щаб да получи военно-географски сведения за бъдещите театри на военни действие и да издаде серия от военни карти на базата на надеждна астрономическа основа и подробни военно-географски описания.

През 1847 г. Вронченко извършва триангулачни дейности в Рязанска, Орловска, Тамбовска и Воронежка губернии, а през 1849 г. – в Новоросийския край. Извършените триангулачни дейности били признати като образцови както по организация на работата, така и по тейните резултати.

Други дейности и последни години

През 1837 г. Вронченко е назначен за член на комисията за управление на Закавказкия край. От 1843 до 1846 г. е председател на Комитета по образованието на евреите. През 1848 г. ревизирал Демидовския юридически лицей.

През 1845 г. Михаил Вронченко става един от учредителите на Руското географско дружество. Неговият по-голям брат Фьодор, като министър на финансите на Руската империя и с разрешението на император Николай I дарява на Географското дружество 10 000 сребърни рубли от държавната хазна, а Михаил подарява на дружеството няколко книги с географско съдържание.

Вронченко свободно е владеел 10 езика: белоруски, руски, полски, латински, старо- и новогръцки, английски, немски, френски и турски. Той извършва художествен поетичен и прозаичен превод на литературни произведения от полски, английски, немски и френски езици. Първи превежда от оригинала на руски език произведението на Уилям Шекспир „Хамлет“ и няколко от поемите на великия полски поет Адам Мицкевич.

В последните години от живота си Михаил Вронченко заболява от туберкулоза и умира на 14 (26) октомври 1855 г. в Харков.

Литература Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало XX в.), М., 1985, стр. 174 – 175.

Категория:Изследователи на Европа Категория:Изследователи на Азия Категория:Руски изследователи Категория:Украинци в Русия