Йохан Вилхелм Адолф Кирхоф (6 януари 1826 – 26 февруари 1908) е немски учен по класическа литература и епиграф.
Биография Адолф Кирхоф, син на художника Йохан Якоб Кирхоф, е роден в Берлин и получава образованието си там. След като завършва, преподава в различни колежи до 1865 г., когато е назначен за професор по класическа филология в Берлинския университет, където остава до края на живота си. Научните изследвания на Кирхоф обхващат широк спектър от лингвистика, антики и гръцка епиграфика. През 1888 г. е избран за чуждестранен почетен член на Американската академия на изкуствата и науките.
Изследвания
За гръцките азбуки Неговото епохално изследване Studien zur Geschichte des griechischen Alphabets („Студии върху историята на гръцката азбука“) полага основите на класификацията на античните писмености чрез неговата известна „цветна карта“ (Червена, Синя и Зелена азбука).
Кирхоф класифицира древните гръцки азбуки на:
Зелени (Южни) – архаични азбуки, преки наследници на финикийските знаци; Сини (Източни), от които произлиза класическият гръцки (Йонийски); Червени (Западни) – от тях произлизат етруската и латинската азбука.
Според него Червените гръцки азбуки се пренасят на север (Тракия) и запад (Етрурия).
За траките По отношение на траките и тяхната писменост Кирхоф заема позиция, която е била доминираща за XIX век, а именно, че траките са били народ с изключително силна устна традиция, но без собствена, автохтонна писмена система. Според него, когато траките са имали нужда да запишат нещо, те просто са заемали гръцката азбука „наготово“.
Публикации
„Омирова Одисея“ (1859), в която се излага изцяло нова теория за състава на „Одисея“ издание на Плотин (1856 г.) издание на Еврипид (1855 и 1877 – 1878), първото критично издание, основано на внимателно съпоставяне на всички ръкописи издание на Есхил (1880 г.) Хезиод (Трудове и дни, 1881) Ксенофонт, Respublica Atheniensium (За атинската конституция; 3-то издание, 1889 г.) Über die Entstehungszeit des Herodotischen Geschichtswerkes (2-ро издание, 1878) Thukydides und sein Urkundenmaterial (1895).
Следните произведения са резултат от неговите епиграфски и палеографски изследвания:
Die Umbrischen Sprachdenkmäler (1851) Das Stadtrecht von Bantia (1853 г.), върху плоча, открита през 1790 г. в Опидо близо до Банци, съдържаща плебисцит, отнасящ се до общинските дела на древната Бантия ( Stadtrecht ) Das Gotische Runenalphabet (1852) Френските руни (1855) Studien zur Geschichte des Griechischen Alphabets (4-то издание, 1887 г.).
Втората част на том IV от Corpus Inscriptionum Graecarum (1859 г., съдържащ християнските надписи) и том I от Corpus Inscriptionum Atticarum (1873 г., съдържащ надписите преди 403 г.) с допълнения към тях (том IV, т. 13, 1877 – 1891 г.) са редактирани от него. От 1860 до 1902 г. той отговаря за Inscriptiones Graecae. Редактира Hermes (1866 – 1881 г.).
Източници
Категория:Преподаватели в Хумболтовия университет Категория:Възпитаници на Хумболтовия университет Категория:Писатели от Берлин Категория:Починали през 1908 година Категория:Родени през 1826 година Категория:Германски филолози