Икономическата криза в България от 2009 – 2010 година е икономическа криза в България, включваща продължила от началото на 2009 до началото на 2010 година рецесия и последвана от бавно и нестабилно възстановяване с вторична слаба рецесия през 2012 – 2013 година. Тя е част от Световната икономическа криза, която предизвиква рязък спад в износа и в притока на преки чуждестранни инвестиции.

Макроикономически ефекти Кризата започва в първото тримесечие на 2009 година със значително забавяне спрямо развитието на Световната криза – в Съединените щати тя започва в първото, а в еврозоната във второто тримесечие на 2008 година. Най-ниската точка на рецесията е първото тримесечие на 2010 година, като от нейното начало брутният вътрешен продукт (БВП) намалява с около 5,8%. Излизането от рецесията е свързано главно с възстановяването на износа, докато вносът нараства много по-бавно от него, а инвестициите продължават да намаляват и в годините след края на рецесията.

Централна роля в кризата играе спадът в инвестициите, който е по-силен и по-продължителен от този в БВП. През 2009 година те спадат със 17,4%, а спадът им продължава и след края на рецесията – с 18,3% през 2010 и по-слаби темпове до средата на 2011 година, като дори през 2014 година нивото на инвестициите остава с 33% по-ниско от 2008 година. Главен фактор за това е резкият спад в преките чуждестранни инвестиции, които във върховата 2007 година са около 22% от БВП, а в годините след кризата се стабилизират на около 3% от БВП, като най-голям е спадът в търговията, строителството и недвижимите имоти. Част от спадът в чуждите инвестиции се дължи на нарастването на местните спестявания, което позволява на чуждестранните банки постепенно за заменят с местни депозити финансирането си с кредити от банките майки.

Рецесията се отразява на инфлацията, която през 2007 – 2008 година достига високи нива (над 10%) в резултат на големия приток на чуждестранни инвестиции, предизвикващи прегряване на икономиката. След началото на рецесията в хода на 2009 година инфлацията постепенно спада до нулево равнище. В същото време паричната маса и вътрешният кредит продължават да растат, макар и с намалени темпове, като за разлика от други страни по света финансовата система остава незасегната от мащабни обезценки на активите си.

Пазар на труда

Кризата се отразява най-силно върху пазара на труда, където заетостта започва да намалява, а безработицата да расте със самото започване на рецесията, а тази тенденция продължава дълго след като БВП започва отново да расте, дори до началото на 2014 година. През 2009 година работните места намаляват със 107 хиляди, през 2010 година с 200 хиляди, а през 2011 година със 100 хиляди. Това е свързано с факта, че излизането от рецесията е съпътствано с преодоляването на започнала в 2007 година стагнация в производителността на труда, която от началото на 2010 година започва бързо да нараства. Рецесията преодолява и започналото през 2008 година нарастване на средния брой отработени часове от заетите, което е резултат от прегряването на икономиката и недостига на работна ръка в нейното навечерие.

Публични финанси За разлика от някои европейски страни, които по това време изпадат в дългова криза, при започването на рецесията публичните финанси на България са в изключително добро състояние – в резултат на спецификите на валутния борд в годините преди кризата правителствата поддържат значителни бюджетни излишъци, държавният дълг е много нисък, а фискалният резерв достига високи стойности до около 17% от БВП. Брутният публичен дълг е едва 13,3% от БВП, като трайно се поддържа относително ниско ниво на бюджетните разходи – 37,3% от БВП средно за периода 1997-2008 година.

Значителният фискален резерв дава възможност на правителството сравнително евтино да увеличи разходите си в опит да компенсира намалялото частно търсене с обществени разходи. Но макар и рязко да увеличава бюджетния дефицит до около 3% от БВП (след период на излишъци около 5% от БВП) и да изразходва над половината от фискалния си резерв, то не постига особен успех с политиката си, като тежестта и продължителността на рецесията в страната са сходни със средното за света, а проблемите на пазара на труда са по-дълбоки и продължителни. Основна причина за това е относително малкия размер на фискалните стимули спрямо доминиращия ефект от намаляващите капиталови потоци към страната.

Външнотърговски баланс Износът на България спада рязко през първата година на рецесията с 11,7% в реално изражение, но след това се нараства бързо със 17,2% през 2010 година като става основа на излизането от рецесията. Дори и по време на първоначалния спад в износа характерният за предкризисния период висок външнотърговски дефицит рязко намалява, тъй като спадът в чуждите инвестиции довежда до бързо намаляване на вноса – дефицитът намалява от 9,3 милиарда евро през 2008 година на 4,8 милиарда евро през 2009 година.

Износът продължава да расте устойчиво и през следващите години, като през 2014 година е с 30% по-висок отколкото в предкризисната 2008 година. В някои отрасли от 2009 до 2014 година износът нараства с особено бързи темпове – при услугите в областта на информационните технологии ръстът е почти 5 пъти, в автомобилната промишленост близо 2,5 пъти, във фармацевтичната промишленост и производството на зърно над 50%. Вносът също нараства, но с по-бавни темпове от износа, като едва през 2014 година достига предкризисните си нива.

Външната търговия с услуги е слабо засегната от кризата, като износът не отбелязва спад и в най-тежката ѝ част, а при възстановяването отбелязва значителен растеж, най-вече за сметка на туризма. Излишъкът в баланса на търговията с услуги нараства от 2 милиарда евро през 2008 година на 3,8 милиарда евро през 2014 година.

Бележки

Цитирани източници

България Категория:Стопанска история на България Категория:История на България след 1989