Христо Стойчев Димитров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Христо Димитров е роден в 1878 годинаКъм 10 април 1943 година е на 65 години. в леринското село Горно Неволяни, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО в 1900 година е действа като легален деец и милиционер, като с оръжие в ръка участва в редица помощни акции срещу, както сам казва, „поробителите на българите в Македония“. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с Неволската чета от 120 души, като първоначално е в отряда на Дедо Кочо Цонката, а по-късно в този на Христо Апостолов – Търсиянски, с който участва във всички сражения в Леринския революционен район, начело с Георги Попхристов и Христо Настев. Участва в се в общата акция на леринските и костурските чети на Бигла над Търсие и Арменско и в последвалата обсада на турския гарнизон при Писодерската кула и 14-часовото сражение при Езерцата. Участва и в сражението във Вич на върха Парга и други.
След въстанието се легализира, но преследван от властите, на следната 1904 година емигрира в Свободна България. В началото на 1905 година навлиза в Македония с четата на Марко Шишков и действа няколко месеца в Петричко.
Участва в Първата световна война с 2-ри пехотен македонски полк на 11-а дивизия.
На 10 април 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Родени в Горно Неволяни Категория:Български имигранти от Македония във Варна Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия