Папирус 52 (на английски: Rylands Library Papyrus P52, известен още като Папирус Райлъндс или Папирус Райлъндс гръцки 457) представлява фрагмент от папирусов кодекс, който е с размери едва 8,9 см × 6,4 см в най-широката си част (приблизително размерите на кредитна карта) и се съхранява заедно с папирусите на Райлъндс в университетската библиотека „Джон Райлъндс“ в Манчестър, Великобритания. Предната страна съдържа части от седем реда от Евангелието от Йоан 18:31–33, на старогръцки, а задната страна съдържа части от седем реда от стихове 37–38. От 2007 г., папирусът е постоянно изложен в сградата „Дийнсгейт“ на библиотеката.

Въпреки че Папирус 52 (в номерацията на Грегъри-Аланд) е общоприет като най-ранния съществуващ запис на каноничен новозаветен текст, датирането му все още е предмет на дебати. Първоначалният редактор предлага датировка между 100 и 150 г. сл. Хр.,. По-скорошно (2012 г.) проучване на Паскуале Орсини и Уили Кларис, целящо изработването на последователни ревизирани датировки за всички новозаветни папируси, написани преди средата на IV век, предлага датиране за Папирус 52 между 125 и 175 г. сл. Хр. Няколко учени казват, че предвид трудността при определяне на датата на фрагмент единствено въз основа на палеографски доказателства, са възможни и дати извън този диапазон от оценки, така че „всяко сериозно разглеждане на прозореца от възможни дати за Папирус 52 трябва да включва дати в края на втори и началото на трети век“.

Фрагментът от папирус е открит сред група, придобита на египетския пазар през 1920 г. от Бернард Гренфел, който избира няколко фрагмента за библиотеката „Райлъндс“ и започва работа по подготовката им за публикуване. Заболява тежко и не може да изпълни задачата. Колин Х. Робъртс по-късно продължава неговата работа и публикува първата транскрипция и превод на фрагмента през 1935 г. Робъртс намира подобни почерци в датирани папирусни документи от края на I век и средата на II век, с най-голяма концентрация на дати от 117 г. сл. Хр. до 138 г. сл. Хр. Тъй като е малко вероятно този евангелски текст да е попаднал в Египет преди около 100 г. сл. Хр., той предлага датировка през първата половина на II век. Робъртс предлага като най-близко съвпадение на почерка на Папирус 52 с недатиран папирус на „Илиада“, съхраняван в Берлин;. През изминалите 70 години след есето на Робъртс предполагаемата дата на този основен сравнителен почерк е приемана като около 100 г. сл. Хр. Оттогава обаче са предложени за сравнение и други подобни почерци, с дати от втората половина на II век и дори в III век.

Гръцки текст

Папирусът е написан от двете страни и следователно трябва да е от кодекс (зашита и сгъната книга), а не от свитък, ролка или изолиран лист; а оцелялата част включва и части от горното и вътрешното поле на страницата. Следователно предната страна запазва горния ляв ъгъл на дясна страница, докато обратната страна запазва горния десен ъгъл на лява страница. Буквите с удебелен шрифт са тези, които могат да се видят на Папирус 52. Текстът на предната страна идва от Евангелието от Йоан 18:31–33:

Текстът се превежда почти дословно като:

Единадесет реда от текста, съдържащи 18:34–36, са изгубени. Текстът на обратната страна е от Евангелието от Йоан 18:37–38:

Текстът се превежда почти дословно като:

Изглежда няма достатъчно място за повтарящата се фраза (ΕΙΣ ΤΟΥΤΟ) във втория ред на обратната страна и се предполага, че тези думи са били неволно пропуснати чрез хаплография.

Писането е щедро мащабирано – формите на буквите варират между 0,3 – 0,4 см във височина, редовете са разположени на разстояние приблизително 0,5 см един от друг, и има поле от 2 см в горната част. Може да се определи, че е имало 18 реда на страница. Ч. Х. Робъртс коментира: „[…] съдейки по разстоянието и размера на текста, е малко вероятно форматът да е бил повлиян от съображения за икономия“. Няма видими препинателни знаци или знаци за дишане, показани на фрагмента; но диерезата е приложена към начална йота както на втория ред на предната страна, така и на втория ред на обратната страна; и вероятно и на първия ред на предната страна. Взето заедно с прекалено мащабния текст, това предполага, че ръкописът може да е бил предназначен за съборно четене. Ако оригиналният кодекс наистина е съдържал целия текст на каноничното Евангелие от Йоан, той би представлявал единична книга от около 130 страници (т.е. 33 големи сгънати листа папирус, написани от двете страни); с размери приблизително 21 см × 20 см, когато е затворен. Робъртс забелязва залепена вертикална съединителна връзка в папируса, леко във вътрешния ръб и видима на обратната страна, което показва, че големите листове, използвани за кодекса, вероятно са специално подготвени за целта, като всеки е направен от два листа със стандартен размер приблизително 21 см × 16 см, с централен по-тесен лист приблизително 21 см × 8 см, съставляващ гръбнака. Робъртс описва почерка като „тежък, заоблен и доста сложен“, но въпреки това не е дело на „опитен писар“ (т.е. не е професионален книжар). Робъртс отбелязва коментари, направени наскоро от редакторите на Егертонското евангелие (P. Egerton 2); и отбелязва по подобен начин, че за Папирус 52 може да се каже, че „има донякъде неформален вид и без претенции за изящно писане е все пак внимателно написана работа“.

Дата Значението на Папирус 52 се основава както на предложеното му ранно датиране, така и на географското му разпространение от предполагаемото място на авторство, за което традиционно се смята, че е Ефес. Тъй като този фрагмент представлява копие, а не оригиналния текст, Евангелието от Йоан е било написано най-малко няколко години преди създаването на Папирус 52, независимо кога точно е датиран той. Местоположението на фрагмента в Египет удължава това време още повече, което позволява разпространението на документите от точката на авторство и предаване до точката на откриване. Евангелието от Йоан може би е цитирано от Юстин Мъченик и следователно е много вероятно да е написано преди около 160 г. сл. Хр.; но учените, изучаващи Новия завет от 20-ти век, най-влиятелните от които са Кърт Аланд и Брус Мецгер, твърдят, въз основа на предложеното датиране на Папирус 52 преди това, че най-късната възможна дата за съставянето на Евангелието трябва да бъде изместена в ранните десетилетия на втори век; някои учени обаче твърдят, че откриването на Папирус 52 предполага дата на съставяне на Евангелието не по-късно от традиционно приетата дата около 90 г. сл. Хр. или дори по-рано.

Скептицизмът относно използването на Папирус 52 за датиране на Евангелието от Йоан (не относно автентичността на фрагмента) се основава на два въпроса. Първо, папирусът е датиран единствено въз основа на почерка, без подкрепата на датирани текстови препратки или свързана археология. Второ, подобно на всички други оцелели ранни евангелски ръкописи, този фрагмент е от кодекс, а не от свитък. Ако датира от първата половина на втори век, този фрагмент би бил сред по-ранните оцелели примери на литературен кодекс. (Около 90 г. сл. Хр. Марциал разпространява стихотворенията си под формата на пергаментов кодекс, представяйки това като новост.) Годината преди Робъртс да публикува Папирус 52, библиотеката на Британския музей придобива папирусни фрагменти от Евангелието на Егертон (P. Egerton 2), които също са от кодекс, те са публикувани през 1935 г. от Х. Идрис Бел и Т. К. Скийт. Тъй като текстът на Папирус 52 е от канонично евангелие (Евангелието от Йоан), докато този на Егертонското евангелие не е, тогавашните библейските учени проявяват значителен интерес дали Папирус 52 не може да бъде датиран като по-ранния от двата папируса.

Първа публикация

Бележки

Категория:Евангелие от Йоан Категория:Нов завет

Библиография