Херцогство Аоста (, ) е имперски феод, издигнато в херцогство от Савойското херцогство във Вале д'Аоста през 1536 г.
Запазвайки верността си към Савойската династия и католическата вяра, то е една от Савойските държави и е управлявана от Съвет на комисарите до 1773 г.
История Традиционната историография приема, че Вале д'Аоста е издигната в ducatus през XIII век, като най‑често се посочва годината 1238. Според това тълкуване датата съответства на акта, с който император Фридрих II повишава статута на Аоста, заедно с този на Шабле, в полза на граф Амадей IV Савойски, негов съюзник в тогавашния политически контекст.
Друга историографска линия се основава най‑вече на писанията на Еманюел‑Филиберт дьо Пингон (1525–1582). Той твърди, че според диплома, издадена от император Ричард Корнуолски (1209–1272), граф Петър II Савойски е бил наречен ducatibus Chablasii et Augustæ на 17 октомври 1263 г. Трудовете на Пингон, изготвени в служба на херцогЕмануил Филиберт Савойски, обаче са предмет на критика, тъй като често разчитат на спекулативни реконструкции. Както отбелязва медиевистът Лоран Рипар в бележка към своята дисертация (1999), въпросната диплома действително е съществувала, но Пингон вероятно я е представил неправилно. Според Рипар титлата ducatus Augustensis може да се е появила в действителност едва в началото на XIV век..
Медиевистът Бернар Демоц уточнява, че именно граф Амадей V Савойски е първият, който използва тази титла, и то през 1310 г.. На 24 ноември 1310 г., след посещението на император Хайнрих VII Люксембургски в Шамбери, графът получава в Асти титлата „Имперски княз“. От този момент нататък в протоколите се утвърждава формулата: „Граф на Савоя, херцог на Шабле и Аоста, маркиз в Италия и генерален викарий на Империята“ – титулатура, която е възприета и разширена от неговите наследници.
Така от началото на XIV век Вале д'Аоста започва последователно да се възприема като ducatus в рамките на савойските провинции.
През 1326 г. Едуард Савойски, граф на Савоя и херцог на Аоста, който наследява баща си Амадей V през 1323 г., предоставя на град Аоста нови свободи по време на общите аудиенции..
През 1496 г. е въведено достойнството „губернатор и лейтенант на херцогство Аоста“, което значително намалява институционалната тежест на длъжността съдия‑изпълнител на долината.
На 29 февруари 1536 г., по време на френската окупация на савойските земи от Франсоа I, Генералните щати, председателствани от байло Матийо дьо Лостан, се събират в Аоста. На 7 март Асамблеята учредява Съвета на комисарите.
Още през 1536 г., в годината на своето учредяване, херцогството става първата държава в Европа, която официално изоставя латинския като писмен език и приема френския. Това се случва три години преди издаването на Указа от Вилер‑Котре (1539) във Франция..+.
През 1770 г. Карл Емануил III отказва да се закълне във вярност към валдостанските прерогативи, които счита за остатък от феодалния ред. С приемането на Кралските конституции на Кралство Сардиния обичайното право е заменено от единна нормативна система. През 1773 г. Съветът на комисарите окончателно губи своите правомощия.
Източници
Категория:Исторически области в Европа Категория:Свещена Римска империя Категория:Савойска династия Категория:Херцогства