Знамето на Разградското македоно-одринско дружество е българско бойно знаме на Върховния македоно-одрински комитет, участвало в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.
История
Знамето е ушито за Разградско македоно-одринско дружество, местно подразделение на Македоно-одринската организация, създадено в 1885 година.
Знамето е използвано от войводата на Върховния комитет на МОО Атанас Мурджев по време на Илинденско-Преображенското въстание. Знамето е осветено на Руен и четата навлиза в Кратовско, Османската империя. Присъединява се към четата на велешкия войвода Никола Дечев и двете чети от 152 души са обкръжени при Луково, където водят тежко сражение. След бой, продължил от обед до вечерта, въстаниците с атака пробиват обръча. Загиват осем български четници, включително войводата Дечев.
Останалите четници се присъединяват към големия отряд от 450 души, начело с войводата на Върховния комитет Сотир Атанасов. Отрядът се сражава при Крива паланка и при село Долна Любата.
След края на въстанието знамето остава у войводата Мурджев, който в 1943 година го предава на Главния военен музей в София.
Описание
Знамето има две лица и е с размери 142 × 87 cm. Лицето е от червен атлаз, като в средата е апликиран обърнат надясно прав коронован лъв от жълта коприна. Контурите и гривата му са бродирани с бял сърмен плат. Под левия му заден крак има апликиран полумесец от червена коприна. Над лъва с бяла сърма е изписано в полукръг „Разградско македоно-одринско дружество“.
Обратната страна е от червен памучен плат. Вляво има пришити череп и кръстосани косни от бяла коприна. Над черепа има надпис „Свобода или смърть", а под костите е изписано „Ц.М.О.Р.К.“.
Знамето е кантирано с шнур от червени копринени конци и сърма, а на двата външни края на плата има пришити пискюли.
Бележки
Разградското македоно-одринско дружество Категория:История на Разград Категория:Илинденско-Преображенско въстание