Юзеф Каетан Пьотр Максимилиан Осолински (на полски Józef Kajetan Piotr Maksymilian Ossoliński) с герб Топор, крипт.: J. H. O. K. C.; J. M. h. O.; J. M. h. T. O.; J. M. h. z. T. O.; J. M. O., (роден през 1748 във Воля Мелецка, починал на 17 март 1826 във Виена) – полски романист, поет, изследовател и историк на литературата, преводач, лексикограф, историк, един от основоположницитв на изследванията върху славянството, културен деец от епохата на Просвещението, основател на Националния институт „Осолински“ (Zakład Narodowy im. Ossolińskich) във Лвов през 1817 година, на който дарява своята внушителна библиотека. Биография Роден е във Воля Мелецка, в Сандомежко войводство. Баща му – Михал Осолински – е кастелан на Чхув и собственик на Мелец, Згурско, Циранка, Пьонтковец, Воля Мелецка, Партиня и Избиск. Майка му – Анна, е от рода Шанявски. Възпитан в присъщата на шляхтишките дворове строга атмосфера Юзеф Максимилиан е дълбоко религиозен, стеснителен и скромен младеж. През 1762 година е изпратен да учи в йезуитския Колегиум Нобилиум във Варшава.
В резултат на разделителните договори, узаконяващи извършеното през 1772 разграбване на полските земи, имотите на Осолински се оказват в новосъздадената провинция на Хабсбургската монархия, наречена Галиция. Стопанисвайки семейните имения, но посещавайки и Варшава, Осолински се отдава на разнообразни по своята форма и съдържание литературни занимания и на научна работа. Скоро след това получава титлата граф. На 18 септември 1785 се жени за своята родственица – графиня Тереса Яблоновска. Бракът остава бездетен и се разпада през 1791 година.
В периода 1789–1793 е Активен участник в комитета за промени в системата на австрийското управление на Галиция. През 1793 година в продължение на няколко месеца живее във Виена. По това време поддържа добри отношения с австрийския министър Тугут, благодарение на което има възможност да посредничи в контактите между виенското правителство и водачите на въстанието на Косцюшко (1794). Застъпва се за намиращите се тогава в затвора патриоти, сред които е и Х. Колонтай.
След Третата подялба на Полша (1795) завоевателите се стремят към денационализиране на обществото, като унищожават и закриват учебни заведения, научни и културни институции. Болезнен удар за полската култура е изнасянето в Русия на изключително богатите фондове на библиотеката на Залуски. В тази ситуация започва борба за създаването на общонационална библиотека и Юзеф Максимилиан Осолински – основателят на Националния институт „Осолински“ във Лвов, е един от основните участници в нея.
През 1794 Самуел Богумил Линде се заема с подреждането и разширяването на библиотеката на Осолински. Прекарва при Осолински десет години и голяма част от това време посвещава на събирането на материали за „Речник на полския език“ като получава от страна на Осолински не само материална и морална подкрепа, но и значителна помощ под формата на научно сътрудничество. Славата на Линде като изследовател довежда до това, че през 1804 година той е назначен за директор на Варшавския лицей.Samuel Linde: Słownik języka polskiego, Wstęp do Słownika języka polskiego. Warszawa: Drukarnia Xsięży Pijarów, 1807, s. II-VI. Joanna Olkiewicz: Od A do Z, czyli, O encyklopediach i encyklopedystach. Warszawa: Ludowa Spółdzielnia Wydawnicza, 1988, s. 147-150. ISBN 978-83-205-3990-5.
От 1795 година Осолински живее постоянно във Виена, където се посвещава на научна работа и на страстта си към библиофилството. В този период започва мащабно събиране на библиотечни, графични, нумизматични и живописни колекции, които още през 1800 година предназначава за планираната национална фондация. На 5 януари 1808 година е назначен за таен съветник на императорския двор, а година по-късно (16 февруари 1809) – за префект на Императорската придворна библиотека, която успешно защитава от разграбване по време на нахлуването на френските войски в Австрия. В продължение на 15 години (1808–1823) изпълнява длъжността куратор на Галицийския икономически институт във Виена. Скоро след това е назначен от император Франц I Австрийски за върховен коронен маршал, командор на ордена „Св. Стефан“.
От 1800 година е член на Дружеството на приятелите на науките във Варшава. За своите научни заслуги през 1808 година е избран за почетен член на Научното дружество в Гьотинген, както и на научните дружества в Прага и Варшава. Впоследствие става почетен и действителен член на Виенската академия, Ягелонския университет, Вилнюския университет, Икономическото дружество във Виена, Моравско-силезкото дружество за подпомагане на земеделието и краезнанието, както и на Чешкия музей в Прага. През 1820 година Лвовският университет му присъжда почетна докторска степен по философия.
С цел да осигури място за своите колекции, Осолински закупува лвовския кармелитски манастир заедно с руините на църквата „Св. Агнешка“. Няколко месеца по-късно успява да получи от император Франц I (8 май 1817) утвърждаване на устава на Националния институт „Осолински“. Главен доставчик на книги за Осолински е книжарят Карол Вилд. Marian Brzezicki. Lwowscy księgarze. „Biuletyn”. Nr 48, s. 43, grudzień 1984. Koło Lwowian w Londynie.
В акта за създаване на Националния институт Осолински е реализиран план за фондация, съставен от 60 сложни параграфа: определен е наследствен куратор, който е и ординат на земеделските имоти, които оставя в наследство, а също така се задължава ежегодно да изплаща 6000 рейнски талера за нуждите на институцията. Под надзора на куратора функционират директор, куратор на фондовете и писар, като задължението на първия е да издава научното списание „Сведения за делата на учените“ („Wiadomości o dziełach uczonych“). Осолински възнамерява да създаде в основания от него Институт център за изследване на родната история и литература, както и сдружение на учени, работещи в тази област.
На 25 декември 1823 година Осолински сключва споразумение с княз Хенрик Любомирски, с което колекциите на Любомирски се присъединяват към Библиотеката Осолински обособени в специална част като „Музей на името на Любомирски“ („Muzeum imienia Lubomirskich“).
През 1820 заболява тежко и три години по-късно губи зрението си. Умира във Виена на 17 март 1826. Гробът му не съществува, тъй като частта на гробището Мацлейндорф, в която се е намирал, е била разрушена.
През 1826 година Галицийките власти възлагат на Гвалберт Павликовски, придворен секретар във Виена, да прибере и опише колекциите на Осолински. В продължение на десет месеца Павликовски описва и опакова цялата колекция, а на 31 март 1827 я изпраща във Лвов. Пълната колекция на Осолински, дарена на полския народ като Национален институт „Осолински“, е опакована в 52 огромни сандъка, съдържа 10 121 произведения в 19 055 тома, 456 тома дубликати (т.е. втори екземпляр), 76 пакета с различни публикации, 567 ръкописа в 715 тома, 133 карти и 1 445 гравюри. В памет на Осолински По случай 150-годишнината на Осолинеум (1817–1967) е изработен медал в памет на Юзеф Максимилиан Осолински, проектиран от Ст. Шикора. Marian Brzecicki. Medale. „Biuletyn” . Nr 44, s. 64, grudzień 1982. Koło Lwowian w Londynie.
От 18 юни 2000 година той е патрон на училищния комплекс в Воля Мелецка.Zespół Szkół w Woli Mieleckiej im. J.M. Ossolińskiego
Изображението на Юзеф Максимилиан Осолински присъства на обратната страна на две колекционерски монети, емитирани от Националната банка на Полша през 2017 по случай двестагодишнината от създаването на Национален институт „Осолински“: златна с номинал 100 злоти и сребърна с номинал 10 злоти.200-lecie istnienia Zakładu Narodowego im. Ossolińskich. nbp.pl. [посещение 2024-05-20]. (pol.).
Сеймът на Република Полша обявява 2026 година за Година на Юзеф Максимилиан Осолински. Józef Maksymilian Ossoliński, twórca Ossolineum, patronem roku 2026 [online], dzieje.pl [посещение 2026-01-16]. Творчество Осолински е сътрудник на две списания: едното води борба с неграмотността и консерватизма на шляхтата, с натрапването на чужди влияния в полския език, пропагандирайки религиозна толерантност, индустриална дейност и подобряване на земеделието – това е списание „Монитор“, излизащо от 1765 година; а другото е първото литературно издание в Полша, „Забавления приятни и полезни, събрани от знаменити автори на този век“ („Zabawy przyjemne i pożyteczne ze sławnych wieku tego autorów zebrane“), издавано в периода 1770–1777. Автор е и на историко-литературни монографии, философски повести и преводи на антична литература. Виж още: Национален институт „Осолински“ Отличия Командор на Ордена на Св. Стефан (Унгария).Hof- und Staats-Schematismus des österreichischen Kaiserthums. Wiedeń: 1824, s. 22
Източници
Категория:Полски писатели