Ружа Мария Чацка (на полски Róża Maria Czacka) герб Швинка (Świnka); с монашеско име Елжбета от Разпването на Исус (родена на 10/22 октомври 1876 в Бяла Церкев, починала на 15 май 1961 в Ласки) – полска монахиня, пионер на полската тифлология, филантропка, наричана „незрящата майка на незрящите“.Łobacz M., Róża Czacka (1876-1961) pionierka polskiej tyflologii, założycielka Dzieła Lasek, niewidoma matka niewidomych. (PDF), „Scientific Bulletin of Chełm. Section of Pedagogy”, Nr 2, 2018, s. 45–53, ISSN 2084-6770, OCLC 1242149907 , основателка и председателка на Дружеството за грижа за незрящите (Towarzystwo Opieki nad Ociemniałymi), първа генерална настоятелка и основателка на Конгрегацията на сестрите францисканки мисионерки на Кръста (Zgromadzenie Sióstr Franciszkanek Służebnic Krzyża), блажена на Католическата църква. Биография Детство и младежки години Произхожда от Източните покрайнини, където се ражда на 22 октомври 1876 в Бяла Церкев, в многодетното, заможно, земевладелско семейство на Феликс с герб Швинка и София, по баща Ледоховска. В рода си има бележити предци – нейният прадядо Тадеуш Чацки е основател на Кременецкия лицей (Liceum Krzemienieckie), а неговият баща (неин прапрадядо) Феликс Чацки е велик коронен подчаши. Племенница е на кардинал Влодзимеж Чацки.O pewnym upadku z konia, cerowaniu skarpetek i bardzo, bardzo zdeterminowanej kobiecie – Anna Kołowiecka [online], trakt.org.plНа 19 ноември 1876 е кръстена в църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Бяла Церкев от енорийския свещеник Северин Могилницки, а нейни кръстници са Антони Потоцки и Мария Браницка. През 1882 семейството се премества във Варшава.Żółtowski M., Blask prawdziwego światła. Matka Elżbieta Róża Czacka i jej dzieło, wyd. 1, Lublin: ER-ART, 1999, ISBN 83-88281-10-0, OCLC 605934312
На единадесетгодишна възраст пристъпва към първо свето причастие в църквата „Светия кръст“ във Варшава. В детството си, като способна и надарена, е обградена с всестранна подкрепа, особено от страна на баща си. Взема уроци по танци и музика, има отличен музикален слух, пее добре и свири на пиано, язди кон, познава също така основите на стопанисването, градинарството и животновъдството. Освен това е полиглот, владее френски, английски, немски и украински език, както и латински.Żółtowski M., Blask prawdziwego światła. Matka Elżbieta Róża Czacka i jej dzieło, wyd. 1, Lublin: ER-ART, 1999, ISBN 83-88281-10-0, OCLC 605934312 До четиринадесетгодишна възраст нейна учителка е майка ѝ, а след това – екип от внимателно подбрани гувернантки. Баба ѝ - княгиня Пелагия Сапеха Чацка, изграва много важна роля в нейното патриотично и религиозно възпитание.Żółtowski M., Blask prawdziwego światła. Matka Elżbieta Róża Czacka i jej dzieło, wyd. 1, Lublin: ER-ART, 1999, ISBN 83-88281-10-0, OCLC 605934312
От малка страда от наследствените проблеми със зрението. Преломен момент в това отношение е падането ѝ от кон през 1894, вследствие на което се стига до отлепване на ретините. Въпреки широкомащабната лекарска помощ – операции, процедури и консултации – зрението ѝ постепенно се влошава, а през 1898 го гуми окончателно. Съществен момент в живота ѝ е посещението при офталмолога д-р Болеслав Ришард Гепнер, който ѝ казва:Żółtowski M., Blask prawdziwego światła. Matka Elżbieta Róża Czacka i jej dzieło, wyd. 1, Lublin: ER-ART, 1999, ISBN 83-88281-10-0, OCLC 605934312 „Тук нищо не може да се направи, състоянието на зрението е безнадеждно. Заемете се с незрящите, за които в Полша никой не се грижи..“
През следващите десет години се стреми да се адаптира към живота в новите обстоятелства. Усвоява Брайловата азбука, запознава се с постиженията на науката за незрящите (тифлологията) и предприема няколко пътувания в чужбина. Дружество за грижа за незрящите Думите на д-р Гепнер я вдъхновяват да се заеме с грижата за незрящите и да посвети живота си на тях. След опита, натрупан през десетте години на липса на зрение, на 19 ноември 1908 тя организира във Варшава провеждането на учредително събрание на Дружеството за грижа за незрящите, което според нейния замисъл трябва да бъде създадено по образец по френската асоциация „Валентин Аюи“ (Association Valentin Haüy), създадено от изтъкнатия тифлолог Морис дьо ла Сизеран. Matka Elżbieta Róża Czacka – najważniejsze wydarzenia życia [
През 1910 основава приют за незрящи във Варшава на ул. „Джелна“ 37. Издръжката на приюта се осигурява изцяло с нейни средства. Там пребивават незрящи жени, които учат Брайловата азбука и усвояват плетене на кошници. Година по-късно – на 19 ноември 1911 – този приют се преобразува в Дружеството за грижа за незрящите, което е одобрено от руското правителство. Благодарение на тази институция и на нейната силна отдаденост на каузата през периода 1911–1914 във Варшава се създават: детска градина, начално училище, работилници, библиотека с Брайлови книги, както и т.нар. патронаж, обхващащ възрастни незрящи и техните семейства на територията на града. Значително разширяване на дейността и нарастващият брой участници са причина за преместването на седалището в по-голяма сграда, разположена на ул. „Злота“ 76.Łobacz M., Róża Czacka (1876-1961) pionierka polskiej tyflologii, założycielka Dzieła Lasek, niewidoma matka niewidomych. (PDF), „Scientific Bulletin of Chełm. Section of Pedagogy”, Nr 2, 2018, s. 45–53, ISSN 2084-6770, OCLC 1242149907 Конгрегацията на сестрите францисканки мисионерки на Кръста Прекарва годините на Първата световна война в Житомеж (1915–1918), където у нея се заражда мисълта да се посвети на монашески живот и да основаване на нова монашеска конгрегация, която да служи на незрящите. На 15 август 1917 полага обет в Третия орден на св. Франциск, а на 19 ноември същата година след Светата литургия в епископския дворец приема монашеското име сестра Елжбета от Разпването на Исус.На 28 май 1918 се връща във Варшава.
След като получава необходимите разрешения, приема кандидатки за новата конгрегация, която е основана на 1 декември 1918 и след одобряването ѝ приема името Конгрегацията на сестрите францисканки мисионерки на Кръста (Zgromadzenie Sióstr Franciszkanek Służebnic Krzyża). Сред най-важните ѝ съветници е апостолическият нунций Акиле Рати, по-късно папа Пий XI, който пристига във Варшава на 25 май. На 2 октомври 1922 кардинал Александър Каковски увърждава първата Конституция на Конгрегацията, а на 15 февруари 1923 във Варшава на ул. „Полна“ 40 се провежда първата генерална капитула, по време на която епископ Станислав Гал, въз основа на специално пълномощие, назначава Управителния съвет на Конгрегацията: сестра Елжбета – главна настоятелка, както и две съветнички, секретарка и икономка. Matka Elżbieta Czacka [online], triuno.pl Инициативата Ласки Духовен наставник на Конгрегацията и на цялата инициатива Ласки става през 1920 г. отец Владислав Корнилович, който през 1924 дава на тази инициатива името „Триуно“. През май 1921 Антони Дашевски дарява пет морги земя в Ласки, и върху това пространство започва изграждането на институция за незрящи. Там са преместени училището и работилниците за незрящи деца. В междувоенния период в Ласки се създава мрежа от образователни и социални учреждения, както и пространство за реализиране на множество апостолски инициативи, като: неформалната група, наричана „Кулко“, книжарница, издателство „Вербум“ и едноименното тримесечно списание, посветено на религиозни, философски, литературни и социални теми (1934–1939), Библиотека за религиозни знания, духовен дом.15 maja 1961: śmierci Matki Elżbiety Róży Czackiej [online], mt514.pl, 15 maja 2021
През 1922 сестра Елжбета се разболява тежко. Подложена е на две операции заради рак на гърдата. Операциите са извършени във варшавска болница, където монахинята се запознава с Антони Марилски, станал по-късно най-близкият ѝ сътрудник.
През 1932 заедно със сестра Тереза разработва съкращения за Брайловата азбука. След консултации с лингвисти, а през 1934 нейният проект на брайлова система получава одобрение от Министерството на религиозните изповедания и народното просвещение и става общовалиден за Полша. На 25 септември 1939 по време на бомбардировката на Варшава е ранена в главата, в резултат на което губи едното си око. В периода 1942–1945 капелан на институцията в Ласки е отец Стефан Вишински, по-късно кардинал и примас на Полша. Въпреки страданията – след завръщането си в Ласки – ръководи възстановяването на институцията след военните действия. На 2 декември 1948 получава мозъчен удар, след което на 12 юни 1950 се оттегля от поста на главна настоятелка, а на нейно място е назначена сестра Вислава Бенедикта Валичка-Воичинска.15 maja 1961: śmierci Matki Elżbiety Róży Czackiej [online], mt514.pl, 15 maja 2021
През последните десет години от живота си е тежко болна, а в последните дни - парализирана. Почива на 15 май 1961 в Ласки. На 19 май се провежда погребалната церемония под ръководството на кардинал Стефан Вишински. Първоначално е погребана на горското гробище в Ласки. На 23 декември 2020 тленните ѝ останки са ексхумирани и пренесени от горското гробище в саркофаг, разположен в бившата ѝ стая, а по-късно в параклиса „Пресвета Богородица Ангелска“ на Образователно-възпитателния център за незрящи деца „Ружа Чацка“ в Ласки.15 maja 1961: śmierci Matki Elżbiety Róży Czackiej [online], mt514.pl, 15 maja 2021 Съвместна дейност със Стефан Вишински Първата среща на отец Стефан Вишински с майка Чацка се състои през юли 1926 в Ласки, където той пристига по покана на отец Владислав Корнилович. В своите бележки „Pro memoria“ отец Вишински отбелязва всички свои посещения при нея, моли я да отправи молитва по различни поводи, а когато през 1953 е интерниран, моли да му изпратят нейна снимка. По време на Втората световна война, през 1940, отец Вишински по покана на майка Чацка и отец Корнилович става капелан на филиала на институцията в Козлувка, а по-късно и в Жулув, където пребивават 24 сестри от Конгрегацията на сестрите францисканки слугини на Кръста и 18 незрящи момичета от Ласки. През юни 1942 става капелан в Ласки и се превръща в близък сътрудник на майка Чацка; заедно допълват конституцията на конгрегацията и обсъждат ежедневните въпроси на институцията за незрящи. По време на Варшавското въстание организират помощ за воюващата Варшава.15 maja 1961: śmierci Matki Elżbiety Róży Czackiej [online], mt514.pl, 15 maja 2021Като примас и кардинал на Полша, Вишински често посещава Ласки, води литургии там през страстната седмица. На погребението на майка Чацка на 19 май 1961 изнася слово, отбелязвайки важни моменти от живота ѝ. Публикации Документите, оставени от нея, се съхраняват в архива на майка Чацка, който се намира при секретариата на Генералния дом на Конгрегацията на сестрите францисканки слугини на Кръста, разположен в манастира „Пресвета Богородица Утешителка“ на ул. „Пивна“ 9/11 във Варшава. Сборът включва: биографични материали, свидетелства, кореспонденция, бележки, писани на Брайл, техническа документация. В документацията липсват ръкописи, тъй като е незряща, а едва през 1927 получава от Катажина Браницка брайлова печатна машина. Повечето материали са събрани и подредени след смъртта ѝ и издадени в книги. Процесът на беатификация