Кристина Морато () е испанска журналистка, писателка – авторка на произведения в жанра биография, пътепис и документаристика, и режисьорка на испански телевизионни програми. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография в сайта Hastybooklist

Биография и творчество Кристина Морато е родена през 1961 г. в Барселона, Испания. Следва журналистика и фотография в Университета за информационни науки Белатера. След дипломирането си в продължение на две десетилетия започва да пътува по целия свят като репортер с камерата си, особено Латинска Америка, Африка и Азия. Посещава повече от четиридесет страни, където прави обширни културни и антропологични доклади. През всичките тези години тя редува пътуванията с работата си като режисьор на телевизионни предавания, сътрудничи и в радиото.

През 1982 г., когато е едва на 20 години и все още е студентка по журналистика, тя решава да пътува до Централна Америка, за да работи като военен репортер. Пътува през Никарагуа, Хондурас и Ел Салвадор, като прави няколко репортажа в бежанските лагери и отразява в снимките си (черно-бели) живота на индианците мискито в Никарагуа и положението на салвадорските бежанци в Хондурас. След това трудно преживяване решава да снима цветно и да отразява на положението на жените в развиващите се страни и фотографиране на знаците на идентичността на местните народи (маи, амазонски индианци или племена от северен Тайланд). През 1983 г. пътува до Екваториална Гвинея, където остава три месеца в град Евинайонг, във вътрешността на Рио Муни, правейки репортаж за живота на испанските хуманитарни работници и животът на жените в селата.

През 1985 г. се завръща в Африка, в бившия Заир, където прекарва девет месеца в болницата в Бута, като ръководител на Испанското здравно сътрудничество. Там контактува с приматолога Диан Фоси, посещава планински горили в планините Вирунга и прави обширен материал за региона, както и за най-важните природни паркове в страната (Вирунга и др.).

Прави голям брой репортажи в Коста Рика, Никарагуа, Хондурас и Панама През 1986 г. пътува до Аржентина и в продължение на една година живее в тази страна, пътувайки от Патагония на юг, до Салта и до Огнена земя, пътува с платноходка до нос Хорн и прави репортаж за този пуст район, богат на корабокрушения и легенди.

През 1987 г. пътува до Сенегал за няколко месеца, живее известно време на остров Горе, край бреговете на Дакар, посветен на фотографирането на острова и потомците на африканските роби, които заминават оттам за Америка. Тя също така извършва антропологични изследвания на жените, наречени „сигнаре“, които обитават остров Горе и град Сен-Луи. Обикаля региона Казаманс, където отсяда в кирпичени къщи и снима оригиналната им архитектура на ръба на изчезването.

През 1993 г., заедно с пътешественика Хавиер Реверте, пътува през Уганда, Танзания и Кения в търсене на белите митове на черния континент, изследвайки митичните извори на Бели Нил, водопада Мърчинсън и местата, посетени през двадесети век от най-известните британски изследователи като Ричард Франсис Бъртън, Джон Хенинг Спик или Хенри Мортън Стенли. Публикува голям брой статии за тези изследователи и особено за техните съпруги, забравени от историята, които толкова много им помагат да станат част от нея – Изабел Бъртън, Флорънс Бейкър и Мери Ливингстън.

След това пътува до Колумбия, където прекарва четири месеца в обиколка на страната и особено на района на Гуахира, на границата с Венецуела, снимайки сцените, вдъхновили писателя Габриел Гарсия Маркес. Картахена и Сан Андрес и Провиденсия са предмет на друга нейна статия за Карибите и техните жители, произлезли от чернокожи роби. От 1990 г. обикаля, наред с други страни, Шри Ланка (бившия Цейлон) и особено северния регион на Тайланд, където прекарва дълги периоди, живеейки с планинските племена и снимайки техните ритуали и богати облекло.

За своята журналистическа дейност три пъти печели наградата „Сребърна писалка“, присъдена от Министерството на туризма на Мексико за най-добра статия, написана за Мексико в испанската преса. През 2003 г. получава наградата „Приятел на Тайланд“ от Министерството на туризма на Тайланд за популяризирането на страната в Испания – като е испански журналист, получил тази награда.

През 1997 г. се омъжва в селото на маите Зинакантан в щата Чиапас в Мексико на традиционна сватба на маите. Има един син.

През 2000 г. тя решава окончателно да напусне режисирането на телевизионни програми и да се посвети на пътувания и писане на книги за велики личности – големи пътешественички и изследователки от миналото, както и жени, оставили своето име в аналите на историята. Това води до публикуването на книгите ѝ: „Безстрашни пътешественички и авантюристки“ (2001), „Кралиците на Африка“ (2003), „Дамите от Ориента“ (2005) и „Пленница в Арабския полуостров“ (2009) – завладяваща биография за баско-френска авантюристка и шпионин, живяла в Сирия през 30-те години на двадесети век и опитала се да стигне до Мека. След това идват книгите ѝ „Непокорните диви“ (2010), която събира биографиите на седем велики диви на 20-ти век, включително Коко Шанел и Мария Калас, и „Прокълнатите кралици“ (2014), който показва най-човешката и най-малко известната страна на жени като императрица Сиси или Мария-Антоанета, осъдени да носят тежкото бреме на техните корони. В книгата си „Божествена Лола“ (2017) представя история на Елизабет Гилберт, ирландката, която под името Лола Монтес и ролята на андалуска танцьорка пленява света с красота си. Книгата ѝ „Богините на Холивуд“ (2019) е за светлините и сенките на 4 велики филмови звезди от златния век на Холивуд – живот белязан от самота, разводи, пристрастявания, малтретиране и разочарования. В книгата си „Легендарни кралици“ (2024) представя живота на Катрин Арагонска, Елизабет I, Шарлота Белгийска, Екатерина Велика и императрица Цъси. Книгите ѝ имат висока оценка на критиката и се радват на голям читателски успех.

Тя е член-основател и вицепрезидент на Испанското географско дружество и е член на престижното Кралско географско дружество в Лондон. През 2020 г. получава международната награда на Мадридската седмица на жената в категорията „Жени и култура“. Включена е в списъка на „Форбс“ за 30-те най-влиятелни жени в туризма и културата в Испания.

Произведения Самостоятелни романи Viajeras intrépidas y aventureras (2001) Las reinas de África: Viajeras y exploradoras por el continente negro (2003)Кралиците на Африка, изд.: ИК „Ентусиаст“, София (2021), прев. Светослава Славчева Las damas de Oriente: Grandes viajeras por los países árabes (2005) – за Мери Монтагю, Джейн Дигби, Гертруд Бел, Фрея Старк и Агата КристиДамите от Ориента, изд.: ИК „Ентусиаст“, София (2019), прев. Светослава Славчева Cautiva en Arabia (2009) – за графиня Марга д'Андюрен Divas rebeldes (2010) – за Мария Калас, Коко Шанел, Уолис Симпсън, Ева Перон, Барбара Хътън, Одри Хепбърн и Джаки КенедиНепокорните диви, изд.: ИК „Ентусиаст“, София (2015), прев. Боряна Дукова Reinas malditas (2014) – за Императрица Сиси, Кристина Шведска, Кралица Виктория, Мария-Антоанета, Евгения де Монтихо, Александра РомановаПрокълнатите кралици, изд.: ИК „Ентусиаст“, София (2017), прев. Светослава Славчева Divina Lola (2017) – за Лола Монтес Diosas de Hollywood (2019) – за Ава Гарднър, Грейс Кели, Рита Хейуърт, Елизабет ТейлърБогините на Холивуд, изд.: ИК „Ентусиаст“, София (2022), прев. Светослава Славчева Destinos Gourmet: Vijes por el mundo con la chef Pilar Latorre (2020) – с Пилар Латоре Grace Kelly (2022) – за Грейс Кели Reinas de leyenda (2024) – за Екатерина Арагонска, Елизабет I, Шарлота Белгийска, Екатерина Велика и императрица Цъси

Екранизации 1984 – 1987 Ahí te quiero ver – тв сериал, 1 епизод

Филмография 1988 A dos de cinc, te o cafè? – тв сериал, 56 епизода 2000 Quédate conmigo – тв сериал, 60 епизода

Източници

Външни препратки

Категория:Испански писателки Категория:Испански журналисти Категория:Испански биографи Категория:Родени в Барселона