Агиос Ефстратиос (), известен още като Ай Страти () е гръцки остров в Бяло море.
Географска характеристика Положение, големина, релеф Разположен е в северните части на Бяло море. Заема средищно положение между островите Лимнос (15 nm на С), Пипери от архипелага на Северните Споради (30 nm на З), Скирос (36 nm на ЮЗ) и Лесбос (41 nm на ЮИ).
Има форма на триъгълник с големина 11 на 7 km, заключен между носовете Калама̀ки, Трипитѝ и Та̀сколи, приблизителна площ от 44 km2 и дължина на бреговата линия 81 km. Липсват дълбоки заливи в отличие със съседния Лимнос.
Релефът на Агиос Ефстратиос е скалист и полупланински. По протежение на острова от север на юг се простира късо планинско било с най-голяма височина 298 m при връх Симади. От него на изток и запад се спускат стръмни суходолия, завършващи на морския бряг в малки пясъчни плажове. По-достъпните са в западната част на острова: Аг. Антониос, Аг. Димитрос, Тригари, Лидарио, Гурния, Фраку и др.
Геоложки строеж Островът има вулканичен произход. Преобладават олигоценски и долномиоценски (18 – 23 мил. години) пирокластични депозити от тефра и пръснати вулканични скали с наклон на запад от 10-15°, с вероятен произход от вулканичната дъга, действала тогава в централното Беломорие – островите Лесбос, Хиос, Аг. Ефстратиос, Псатура от Северните Споради и Евбея.
Населени места Агиос Ефстратиос има население от 257 души според преброяването от 2021 година, населяващи единственото селище на острова. То е разположено в малка речна долина край северозападния бряг. Една трета от земята е обработваема, главно на североизток при Алоници.
Комуникации Островът разполага с пристанищно съоръжение и хеликоптерна площадка. Локална фериботна връзка веднъж дневно във всяка посока с Лимнос, 15 морски мили или 2:30 часа на север. Има бензиностанция, бюро за отдаване на мотопеди и малки автомобили под наем. Бреговете и плажовете са достъпни с лодка или по пътища с трошенокаменна настилка. Липсват асфалтови шосета.
История Праистория Най-ранните следи от човешко присъствие на острова са открити в южната част на Алоници и датират от Средния и Късния палеолит – каменни оръдия на труда, изработени от опал. Находките са вероятно дело на неандерталци, стигнали тук по море по стеснените провлаци между островите и континента.Праисторическата брегова линия варира силно според хода на заледяването в северното полукълбо. Така например през Средния палеолит, 190 000 – 70 000 години пр. Хр. (изотопни стадии 6 и 4) морското ниво е било с 35 до 55 m под сегашното. През Късния палеолит, 18 000 – 16 000 години пр. Хр., в края на последния ледников период морското ниво е към своя минимум от 120 – 150 m под сегашното. В преходния период от Палеолита към Мезолита, 10 000 – 9 000 години пр. Хр. морското ниво се покачва до 80 метра под сегашното.
На Алоници са открити три места със следи от човешко присъствие от епохата на неолита. Едно от тях е в близост до пещерата Осиос Ефстратиос, където са открити фрагменти от къснонеолитна груба керамика, подобна на тази от най-ранните хоризонти на Полиохни в Лимнос. Второто находище е наблизо, на високото плато при нос Тасколи. Третото находище е разкрито по западния склон на нос Тасколи и съдържа керамични фрагменти от финалния неолит, подобни на тези от Πещерата на циклопите на Юра от Спорадите, Фтелия на Миконос и Додеканезите.
Източници
Бележки
Категория:Деми в Гърция