Нгуги уа Тионго () е кенийски драматург и писател на произведения в жанра социална драма, сатира, детска литература, мемоари и документалистика. Пише на английски език, суахили и кикую. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Book Series in Order Биография в сайта „Енциклопедия Британика” Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта Babelio Биография в сайта на наградата „Букър” Биография в официалния сайт

Биография и творчество Нгуги уа Тионго, с рождено име Джеймс Нгуги, е роден на 5 януари 1938 г. в Камиритху, Кенийска колония на Великобритания (Британска Кения), сега Кения. Той е петото дете на третата от четирите жени на баща му, който е фермер. Семейството му е въвлечено във въстанието Мау Мау; неговият полубрат Мванги участва активно в Кенийската армия за земя и свобода (в която той е убит), другият му брат е застрелян по време на извънредното положение, а майка му е измъчвана от местните власти. След гимназията в град Кикую следва в университетския колеж Макерере в Кампала, Уганда, където получава бакалавърска степен на английски език през 1963 г. Като студент участва в Конференцията на африканските писатели, проведена в Макерере през юни 1962 г., и пиесата му „Черният отшелник“ е премиера като част от събитието в Националния театър. Там се свързва с писателя Чинуа Ачебе, който му съдейства за публикуване на първите му романи.

Първият му роман „Не плачи, дете“ е издаден през 1964 г. и става първият роман на английски, публикуван от писател от Източна Африка. Той е историята на семейство кикую, въвлечено в борбата за независимост на Кения по време на извънредното положение и бунта Мау Мау. Същата година печели стипендия за университета в Лийдс, но не завършва. През 1965 г. е издаден романът му „Реката помежду“, в чиято основа е въстанието Мау Мау и описва нещастен романс между християни и нехристияни.

След завръщането си в Кения работи като журналист, а в периода 1967 – 1969 г. е преподавател по английска литература в университета на Найроби. През 1967 г. е издаден романът му „Пшенично зърно“, с който бележи възприемането на фанонистичния марксизъм. Заради отхвърлянето на колониализма променя името си на Нгуги уа Тионго и инициира дискусия и процес за премахване на английския отдел в университета и за водещо преподаване на африканска литература и африкански езици. В периода 1969 – 1970 г. е сътрудник по творческо писане в университета Макерере, в периода 1970 – 1971 г. е гост-лектор в Северозападния университет, а след това се връща в университета на Найроби в периода 1973 – 1977 г.

През 1976 г. помага за създаването на Общинския образователен и културен център в родния си град. През 1977 г. е издаден романът му „Съцветия от кръв“. Под формата на история за разследване на зрелищно тройно убийство в провинция Кения авторът изразява протеста на хората срещу лидерите на страната, експлоатацията на работници и селяни от чуждестранния бизнес и искането на хората за модерна нация от третия свят. Заради изразените в романа идеи вицепрезидентът на Кения Даниел арап Мои нарежда ареста му и той е изпратен в затвора, където остава в килия с други политически затворници в продължение на година без съдебен процес. Неговият случай привлича вниманието на пресата по света и са повдигнати протести от правозащитни групи, учени и писатели, включително от Джеймс Болдуин, Тони Морисън, Доналд Бартелм, Харолд Пинтър и Маргарет Драбъл. В затвора пише романа си „Дяволът на кръста“ на езика кикую върху тоалетна хартия, в който чрез фантастика и сатира отново третира темата за експлоатацията и местната диктатура. След освобождаването му от затвора в края на 1978 г. пише само на родния си език кикую. Тормозът над него и семейството му продължава и те са принудени да отидат да живеят в изгнание.

В изгнание той работи с базирания в Лондон Комитет за освобождаване на политически затворници в Кения (1982 – 1998) и продължава да пише. През 1984 г. е гост-професор в университета в Байройт, а на следващата година е постоянен писател за квартал „Ислингтън“ в Лондон. През 1986 г. следва киноизкуство в Драматичния институт в Стокхолм. През 1981 г. е издадена първата му мемоарна книга – „Задържан“. През 1987 г. е издаден романът му „Матигари“, който разглежда чувствителната в Кения тема за конфронтацията между бивш партизанин от Мау Мау и новите политически лидери на страната, предизвиквайки възмущението на тогавашното правителство.

В периода 1989 – 1992 г. той е гост-лектор в Йейлския университет, в периода 1992 – 2002 г. е старши преподавател по сравнителна литература и председател на катедрата по литература на Нюйоркския университет, а от 2002 г. е професор по английска и сравнителна литература и директор на Международния център за писане и превод Калифорнийски университет в Ървайн.

През март 2021 г. романът му „Перфектната деветка“ става първото произведение, написано на местен африкански език, включено в списъка за Международната награда „Букър“, като той става първият номиниран като автор и преводач на книгата.

В голяма част от произведенията му централни теми са преходът от колониализъм към постколониалност, кризата на модерността и конфликта между индивида и общността. Той представя идеите си за литература, култура и политика в многобройни есета и лекции, които са събрани в „Завръщане у дома“ (1972), „Писатели в политиката“ (1981), „Варел от писалка“ (1983), „Преместване на центъра“ (1993) и Penpoints, Оръжия и мечти (1998). В „Деколонизиране на съзнанието: политиката на езика в африканската литература“ (1986) се аргументира за литературата на африкански език като единствения автентичен глас за африканците и заявява собственото си намерение да пише само на кикую или суахили от този момент нататък. Подобни произведения му печелят репутацията на един от най-ярко изразените социални критици в Африка.

За своята творческа дейност получава множество номинации и награди, и почетни докторски степени по литература от различни университети. Смята се за водещ посател от Източна Африка.

Четири от децата му също са писатели.

Произведения библиографията е представена според изданията на английски език

Самостоятелни романи Weep Not Child (1964) The River Between (1965) A Grain of Wheat (1967) Petals of Blood (1977)Съцветия от кръв, изд.: „Народна култура“, София (1983), прев. Емилия Илиева Devil On the Cross (1982) Matigari (1989) Wizard of the Crow (2006) The Perfect Nine (2020)

Пиеси The Black Hermit (1962) The Trial of Dedan Kimathi (1977) I Will Marry When I Want (1982)

Сборници This Time Tomorrow (1970) Secret Lives (1975) To Stir the Heart (2007) – с Беси Хед Minutes of Glory (2019)

Документалистика Homecoming (1972) Education for a National Culture (1981) Writers in Politics (1981) Barrel of a Pen (1983) Decolonising the Mind (1986) Writing Against Neocolonialism (1986) Walter Rodney's Influence on the African Continent (1986) The First Walter Rodney Memorial Lecture (1987) Moving the Centre (1993) Kamau Brathwaite (1994) Penpoints, Gunpoints and Dreams (1998) Ngugi Wa Thiong'o Speaks (2005) Something Torn and New (2009) Globalectics (2012) In the Name of the Mother (2013) Secure the Base (2016) The Language of Languages (2022) Decolonizing Language and Other Revolutionary Ideas (2025)

Мемоари Detained (1981) Dreams in a Time of War (2010) In the House of the Interpreter (2012) Birth of a Dream Weaver (2016) Wrestling with the Devil (2018)

Детска литература Njamba Nene and the Flying Bus (1986) Njamba Nene and the Cruel Chief (1988) Njamba Nene's Pistol (1990) The Upright Revolution, Or Why Humans Walk Upright (2019)

Източници

Външни препратки на Нгуги уа Тионго

Категория:Кенийски писатели Категория: Мемоаристи Категория:Детски писатели Категория:Кенийски драматурзи Категория:Доктор хонорис кауза