Забайкалският фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Формиране, бойни действия и разформироване Формирането на Забайкалският фронт става на 15 септември 1941 г. на базата на Забайкалския военен окръг, във връзка с очакваното влизане на Япония във война против СССР.

Командващи на фронта са: генерал-лейтенант, от 7 май 1943 генерал-полковник Михаил Прокофиевич Ковальов (15 септември 1941 – 12 юли 1945); маршал Родион Яковлевич Малиновски (12 юли – 3 септември 1945).

В периода от 1941 до 1945 г. войските на фронта непрекъснато строят отбранителни съоръжения покрай границата на СССР с окупираната от Япония Манджурия. Обстановката непрекъснато се усложнява, като само през 1944 г. са зафиксирани 144 случая на нарушаване на сухопътната и въздушна граница от японските военни и 39 малки стрелкови стълкновения. През цялото време на войната Забайкалският фронт изпраща на съветско-германския фронт 16 дивизии (11 стрелкови, 1 кавалерийска, 3 танкови и 1 мотострелкова) и две бригади (стрелкова и артилерийска). Всичко – около 300 хил. човека, над 2000 оръдия и миномети, над 1400 танка и др.

След разгрома на Германия количеството на съветските войски в Забайкалието започва бързо да нараства и в началото на войната срещу Япония числеността им достига над 600 хил. човека. След май 1945 г. във фронта са прехвърлени 2 общовойскови и 1 танкова армии, а също и голямо количество отделни части.

През август 1945 г. войските на фронта взимат участие в Манджурската стратегическа настъпателна операция на хингано-мукденското направление (Хингано-Мукденска фронтова операция). Отначало, войските на фронта преодоляват безводните степи на Вътрешна Монголия и крайграничните укрепени райони на калганското, далайнорското, солунското и хайларското направления. След това, във взаимодействие с Монголската народно-революционна армия разгромяват японските войски (44-та и 30-та армии на 3-ти фронт, част от силите на 4-та отделна армия на Квантунската армия и Суйюанската армейска група). Преодоляват планината Голям Хинган и на 19 август 1945 г. достигат линия Джандзякоу (Калган), Чъндъ (Жъхъ), Чифън, Шънян (Мукден), Чанчун и Цицикар. След прекратяването на съпротивата на Японската имперска армия войските на фронта се заемат с разоръжаване на капитулиралите войски на противника.

На 9 октомври 1945 г. Забайкалският фронт е разформирован, а неговото полево управление е реорганизирано в управление на Забайкало-Амурския военен окръг с включените в него армии на Забайкалския фронт. Монголските съединения и части от конно-механизираната група се връщат в състава на войските на Монголската Народна Република.

Съставни армии 17-а армия – генерал-лейтенант Прокофий Логвинович Романенко (15 септември 1941 – 15 май 1942); генерал-майор Антон Йосифович Гостилович (15 май 1942 – 18 ноември 1943); генерал-лейтенант Алексей Илич Данилов (18 ноември 1943 – 3 септември 1945) 36-а армия – генерал-майор, от 16 октомври 1943 генерал-лейтенант Сергей Степанович Фоменко (15 юли 1941 – юни 1945); генерал-лейтенант Александър Александрович Лучински (юни – 3 септември 1945) 39-а армия – генерал-полковник Иван Илич Людников (20 юни – 3 септември 1945) 53-та армия – генерал-полковник Иван Методиевич Манагаров (август – 3 септември 1945) 6-а гвардейска танкова армия – генерал-полковник от т/в Андрей Григориевич Кравченко (юли – 3 септември 1945) 12-а въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията Тимофей Фьодорович Куцевалов (27 юли 1942 – 25 юни 1945); маршал от авиацията Сергей Александрович Худяков (26 юни – 3 септември 1945)

Източници

Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104 Забайкальский фронт

Категория:Съветски фронтове