Лудовика Тереза Мария Клотилда Савойска (; * 2 март 1843, Торино, Сардинско кралство; † 25 юни 1911, Монкалиери, пак там) е италианска аристократка, най-голяма дъщеря на италианския крал Виктор Емануил II и чрез брак принцеса Наполеон и принцеса на Монфор.
Прозход Мария Клотилда Савойска е първородната дъщеря на крал Виктор Емануил II, тогава все още принц (* 1820, † 1878), и братовчедка му Мария Аделхайд фон Хабсбург-Лотарингска (* 1822, † 1855). Нейни дядо и баба по бащина линия са кралят на Сардиния Карл Алберт Савойски-Каринян и Мария Тереза Австрийска-Тосканска, а по майчина –.ерцхерцог Райнер Йосиф Хабсбург-Лотарингски, вицекрал на Ломбардия-Венеция, и Мария Елизабета Савойска-Каринян. Има шест братя и една сестра:
Умберто Райнер (* 1844; † 1900), като Умберто I крал на Италия (1878 – 1900), съпруг на Маргарита Савойска Амадей Фердинанд (* 1845; † 1890), крал на Испания, херцог на Аоста, съпруг на Мария Витория дал Поцо дела Чистерна и на племенницата си Мария Летиция Бонапарт Отон Евгений (* 1846; † 1866), принц на Савоя и херцог на Монферат, инвалид Мария Пия (* 1847; † 1911), кралица на Португалия като съпруга на Луиш I Карл Алберт (* 1851; † 1854), херцог на Шабле Виктор Емануил (*/ † 1852) Виктор Емануил (* / †1855), граф на Генуа
Има и един полубрат и една полусестра от втория брак на баща си, трима полубратя и четири полусестри от шест негови извънбрачни връзки, сред които Донато Етна, генерал, както и поне още 20 природени брая и сестри с фамилиите „Гуериери“ или „Гуериеро“ от други негови извънбрачни връзки.
Биография
Детство и младост Майка й поема лично ранното възпитание на дъщеря си, отказвайки да използва дойки и кърмачки. Тя прекарва дълги периоди с малката Мария Клотилда в замъка в Монкалиери, заедно със свекърва си Мария Тереза. В тази среда от ранни години тя проявява характер, съчетаващ нежност и твърдост, и възпитава дъщеря си в дух на католически морал, молитва и дисциплина.C. Tessaro, Clotilde di Savoia, Milano 2012, с. 14-15
Кекина, както скоро започват да я наричат, следва пътя, характерен за аристократичните ѝ връстници. Дните ѝ са строго организирани: обучават я висококвалифицирани преподаватели по основните училищни предмети, а наред с това получава и задълбочено духовно възпитание. В програмата ѝ присъстват и различни занимания за отдих, сред които езда, към която проявява особена страст.C. Tessaro, cit., с. 25-26 В ежедневието си тя е подпомагана от гувернантката Паолина ди Приола, към която запазва топли чувства и за която си спомня с обич дори десетилетия по-късно, когато се среща с една от нейните правнучки.M. M. Favero, Maria Clotilde di Savoia-Napoleone, Torino 1943, с. 10
Мария Клотилда се подготвя за първите тайнства с изключителна грижа и лична ангажираност. Съхранени са три тетрадки с нейни духовни размишления, написани в месеца преди Първото причастие. Те разкриват вече оформена, сериозна и дълбоко религиозна личност, решена да поставя Бога в центъра на всекидневието си. В първата тетрадка се вижда, че практиките на благочестие на десетгодишната принцеса са необичайно зрели за възрастта ѝ. Тя записва свои малки ежедневни обещания, които възприема като „унижения“, тоест доброволни жестове на смирение и самодисциплина: да върши с доброта нещата, които не ѝ харесват; да си спомня всеки ден в определени моменти за Божието присъствие; да бъде вярна на малките прояви на смирение; да отделя част от собствените си удоволствия за бедните.M. M. Favero, cit., с. 16
Причастието и миропомазването на Мария Клотилда са извършени на 11 юни 1853 г. в енорийската църква в Ступиниджи от монсеньор Андреа Чарваз, архиепископ на Генуа. На същата церемония същите тайнства получава и брат ѝ Умберто.C. Tessaro, cit., с. 33
Мария Клотилда скоро е принудена да понесе тежки изпитания, които придават конкретно съдържание на обещаните от нея жертви. През 1855 г. семейството е разтърсено от четири последователни смъртни случая, които дълбоко бележат детството ѝ. На 12 януари умира баба ѝ Мария Тереза, а само четири дни по-късно, в деня на погребението, майка ѝ Мария Аделхайд се разболява тежко от гастроентерит. Заболяването прогресира бързо и тя умира на 20 януари, два дни след като Мария Клотилда успява да се сбогува с нея за последен път.M. M. Favero, cit., с. 22 Смъртта на чичо ѝ Фердинанд, херцог на Генуа, на 11 февруари, както и загубата на малкия ѝ брат Виктор Емануил, граф на Генуа, през май, допълват трагичната поредица от събития.C. Tessaro, с. 38-41
Принцесата се изправя срещу болката си с оръжията на вярата, които постепенно укрепва, както се вижда от написаното в дневника ѝ, в писмата ѝ от онова време и, много години по-късно, в мемоарите ѝ. След това тя продължава духовното си образование, придружена от доминиканския монсеньор Джовани Томазо Гиларди, епископ на Мондови, варнавита Чезаре Лоли и абата Станислао Гацели.C. Tessaro, cit., с. 41-43
През този период принцесата постепенно се утвърждава и в обществения живот на савойския двор, където си спечелва репутация на жена с изискани обноски и силно чувство за дълг. Като първа дама на Савоя тя е натоварена с важни представителни задължения, особено в контекста на напрегнатите международни отношения от средата на XIX век. През май 1856 г. е призована да посрещне вдовстващата руска императрица Александра Фьодоровна, пристигнала в Торино с дипломатическа мисия да смекчи отношенията между Савойската династия и Русия, обтегнати заради Кримската война. През декември 1857 г. тя отново изпълнява ролята на първа дама при посещението на великия княз Константин, брат на император Александър II. Клотилда записва впечатленията си от това второ посещение, като отделя особено внимание на малкия Николай, син на Константин.A. Biancotti, Maria Clotilde di Savoia, Torino 1955, с. 32
Брак
През 1858 г. Камило Бенсо ди Кавур умело управлява дипломатическите маневри на Пиемонт. Тъй като френският император Наполеон III, който имаше либерално минало, изглеждаше благосклонен към каузата на италианското Рисорджименто, графът посвети усилията си на сключване на съюз с Франция. Така двамата мъже се срещнаха тайно на 21 юли в Пломбиер, за да финализират известните Пломбиерски споразумения.Пломбиерските споразумения поставят основата на бъдещата френско-пиемонтска коалиция срещу Австрия. Тези договорености предвиждат военна подкрепа от Франция в случай на австрийска агресия, както и политическа рамка за бъдещото обединение на Италия под ръководството на Савойската династия.
Императорът поисква отстъпката на Ница и Савоя в замяна на неговата помощ, което предвещава Втората италианска война за независимост. Той също така обещава да гарантира защитата си над кралство в Централна Италия, свободно от папската власт и ръководено в целите си от братовчед си Наполеон Жозеф Шарл Пол (известен като Жером) Бонапарт, племенник на по-известния Наполеон I. За да бъде това възможно и за да бъде съюзът по-стабилен, е необходим брак между Жером и принцеса от Савойската династия. Така изборът пада върху Клотилда.C. Tessaro, cit., с. 53-54
Императорът не прави брака формално задължително условие за изпълнение на споразуменията от Пломбиер, но за Кавур е очевидно, че отказът би поставил под риск целия френско‑пиемонтски съюз. В политическия контекст на 1858 г. Пиемонт отчаяно се нуждае от подкрепата на Франция срещу Австрия,C. Tessaro, cit., с. 62 а династичният брак е възприеман като най-силната гаранция за стабилност на договореностите. Затова, макар и не изрично изискван, съюзът между Савойската династия и Бонапартите става почти неизбежен.
Изборът на Мария Клотилда като бъдеща съпруга на Наполеон-Жозеф поражда сериозни опасения в двора. Причините са няколко:
Голяма възрастова разлика – Наполеон-Жозеф е с около двадесет години по-възрастен от нея. Несъвместимост в ценностите – докато Мария Клотилда е възпитана в строг католически дух, Наполеон-Жозеф е известен с либералните си възгледи и с откритото си раздразнение към Църквата. Начин на живот – той води светски, често разпуснат живот, изпълнен с мимолетни любовни връзки, което рязко контрастира с религиозността и дисциплината на младата принцеса.
Мария Клотилда се оказва изправена пред едно от най-тежките морални изпитания в живота си, когато баща ѝ, крал Виктор Емануил II, е натоварен да ѝ съобщи за предложения династичен брак, произтичащ от договореностите в Пломбиер. Макар императорът да не е поставил брака като формално условие, за Кавур е ясно, че отказът би подкопал надеждите за френска подкрепа. Така политическата необходимост се сблъсква челно с личните убеждения на младата принцеса. От замъка Казото край Гаресио Клотилда изпраща писмо до Кавур, в което с изключителна учтивост, но и с неподправена искреност, изразява вътрешната си борба. Тя признава, че предложението е „напълно в противоречие“ с нейните идеи и духовни стремежи, но същевременно осъзнава неговото значение за бъдещето на Пиемонт и за ролята на баща ѝ като крал.M. Ragazzi, Clotilde di Savoia Napoleone, Assisi 1942, с. 70
Принцесата прекарала целия месец август в Казото, обмисляйки отговора, и през септември се връща в Ракониджи. Именно тук тя взема окончателно решение, приемайки брака. Въпреки че изборът ѝ е повлиян от политически причини, той произтича до голяма степен и от убеждението, че чрез съзнателно, но жертвоготовно придържане към желанията на Кавур и френския император, както и към нуждите на страната си, тя изпълнява Божията воля. По-късно самата тя споделя, че решението ѝ не се дължи, поне не просто, на чуждо налагане: „Омъжих се за принца, защото го исках.“M. M. Favero, cit., с. 42
Срещата между Мария Клотилда и Наполеон-Жозеф, която тя поставя като единствено условие преди да даде окончателното си съгласие, се превръща в решаващ момент. Посещението на принца е отложено, което ѝ позволява да напусне Ракониджи и да се върне в Торино. Там, на 16 януари 1859 г., двамата се виждат за първи път. Тази среща разсейва последните ѝ съмнения и прави предстоящия брак официален факт. Новината за годежа предизвиква бурни протести в савойския двор. Мнозина са възмутени, че животът на едно петнадесетгодишно момиче е пожертван в името на политически сделки между владетелите. Все пак тази демонстрация трае кратко.Gli eventi nelle lettere di Costanza D'Azeglio, a cura di Maria Luisa Badellino (PDF), su uciimtorino.it На 23 януари генерал Адолф Ниел отправя официалното искане за ръката на Клотилда към нейния баща, крал Виктор Емануил II. Само няколко дни по-късно, на 28 януари, споразуменията от Пломбиѐр са формализирани на среща между краля, Наполеон-Жозеф и император Наполеон III. Така политическият съюз между Савойската династия и Бонапартите придобива окончателна форма.
В неделя, 30 януари 1859 г., в кралския параклис на Светата Плащаница в Торино се състои сватбеният обред. Той е отслужен от архиепископа на Верчели Алесандро д’Анжен, в съслужение с прелатите на Казале Монферато, Савона, Пинероло и Суза. Присъствието на толкова много висши духовници подчертава значението на събитието както за династията, така и за международната политика. Клотилда официално се отказва от правата си върху савойската корона. Зестрата ѝ включва 500 000 лири в пари, 300 000 лири в бижута и 100 000 лири чеиз.C. Tessaro, cit., с. 81-83 Този щедър принос, съчетан с династичния престиж на Савойската династия, позволява на Наполеон III да укрепи позициите на своя род, свързвайки го с една от най-старите и уважавани европейски династии.
В самия ден на церемонията младоженците напускат града. Кралят, Кавур и ген. Алфонсо Ла Мармора ги придружават с влак до Генуа, където вечерта присъстват на представление в театър „Карл Феликс“, посрещнати с ентусиазъм от публиката. След две нощи, прекарани под светлината на „Лантерната“, Клотилда се сбогува с баща си и отплава за Марсилия, откъдето започва пътят ѝ към новия живот във Франция.