Скопското съвещание е работна среща между представители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и Сръбската четническа организация, която се провежда през октомври 1903 година в Скопие, Османската империя.
История Веднага след неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година значителна част от водачите на ВМОРО се оттеглят в Свободна България, където участват в така наречените Софийски съвещания, имащи за цел осмисляне на причините и резултатите от въстанието. Останалите в Македония и Одринско лидери на Организацията са принудени да изработят политики към появилите се гръцка и сръбска пропаганда в Македония.
Скопското съвещание между дейците на ВМОРО и на сръбската пропаганда се провежда през октомври 1903 година в дома на аптекаря и деец на ВМОРО Милан Генов. От българска страна присъстват около 15 души – целият Скопски революционен комитет, председателят доктор Георги Николов, Дамян Груев, Христо Матов, Милан Войницалиев, Петър Попарсов и Андрей Кожухаров. От сръбска страна присъстват Светозар Томич, директор на Скопската сръбска гимназия, Михайло Манчич, скопски шивач, родом от Враня, и войводата Василие Търбич.
Съвещанието обсъжда сътрудничеството от време на въстанието, когато сръбската чета на Ангелко Алексов участва заедно с четата на Никола Пушкаров в сражението при Гюрище, както и необходимостта от пропаганда сред населението. Единият проблем, който не успяват да разрешат и който проваля съвещанието, е за езика, на който да се пропагандира, като Търбич заявява, че на сърби може да се говори само на книжовен сръбски, а българските дейци настояват да се използва само езикът на местното население – българският. Вторият неразрешим проблем се оказва нежеланието на ВМОРО да третира Сръбската организация като равностойна и нежеланието да се обсъжда подялба на Македония.
Бележки
Категория:Конгреси на ВМОРО и ВМРО Категория:История на Скопие Категория:1903 година в Османската империя