Прибалтийският фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.
Формиране, задачи, разформироване Формирането на Прибалтийският фронт става на 10 октомври 1943 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 1 октомври 1943 г. на базата на полевото управление на Брянския фронт (трето формиране). Командващ на фронта е армейски генерал Маркиан Михайлович Попов.
На войските на фронта, действащи в сектора между Северозападния и Калининския фронт, е възложена задача да подготви настъплението в направление Невел, Идрица и Валга, а с част от силите си – към Опочка, Остров и Псков с цел заедно със Северозападния, Волховския и Ленинградския фронт да разгроми немската група армии „Север“ и да не допусне оттеглянето им към Двинск и Рига.
На 20 октомври 1943 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 16 октомври 1943 г. Прибалтийският фронт е преименуван на Втори Прибалтийски фронт.
Съставни армии 11-а армия – генерал-лейтенат Иван Иванович Федюнински (10 – 20 октомври 1943) 20-а армия – генерал-лейтенат Антон Иванович Лопатин (15 – 20 октомври 1943) 22-ра армия – генерал-лейтенат Василий Александрович Юшкевич (13 – 20 октомври 1943) 3-та ударна армия – генерал-лейтенат Кузма Никитович Галицки (10 – 20 октомври 1943) 11-а гвардейска армия – генерал-полковник Иван Христофорович Баграмян (10 – 20 октомври 1943) 15-а въздушна армия – генерал-майор от авиацията Николай Фьодорович Науменко (10 – 20 октомври 1943)
Източници
Прибалтийский фронт Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104
Категория:Съветски фронтове