Тимъти Финдли () е канадски драматург, сценарист и писател на произведения в жанра социална драма, трилър, научна фантастика, мемоари и документалистика. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография в сайта „Енциклопедия Британика“ Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта „Канадска енциклопедия“ Биография в сайта SF-Encyclopedia Биография и библиография в сайта Babelio

Биография и творчество Тимъти Ървинг Фредерик Финдли е роден на 30 октомври 1930 г. в Торонто, Онтарио, Канада. Той е един от тримата сина на Алън Финдли, борсов посредник, и Маргарет Бул. Завършва средното си образование в колежа „Сейнт Андрюс“ в Орора, Онтарио, и колежа „Джарвис“, Торонто, след което преследва кариера в изкуствата, изучавайки танци и актьорско майсторство. В периода 1950 – 1953 г. следва в Кралската консерватория по музика в Торонто, след което специализира в Централното училище за реч и драма в Лондон.

След дипломирането си работи като театрален, телевизионен и радио актьор в периода 1951 – 1962 г. Той е сред основателите на Шекспировия фестивал в Стратфорд, Онтарио, през 1953 г. В периода 1953 – 1956 г. участва като актьор в британския драматичен телевизионен сериал HM Tennent в Лондон, а в периода 1956 – 1957 г. участва в турне в САЩ заедно с Алек Гинес за представяне на пиесата „Сватовницата“ на Торнтън Уайлдър. В периода 1957 – 1958 г. работи като студиен сценарист за Си Би Ес в Холивуд, а след това е копирайтър в CFGM Radio в Ричмънд Хил, Онтарио.

Въпреки че Финдли разкрива, че е гей още в тийнейджърските си години, той се жени за актрисата и фотографка Джанет Рийд през 1959 г. Бракът им продължава само три месеца и е разтрогнат с развод две години по-късно.

През 1962 г. започва любовна връзка с писателя Бил Уайтхед, с когото си сътрудничи по няколко документални проекта. Заедно печелят наградата ACTRA за най-добър сценарий в телевизионен документален филм през 1975 г. за минисериала „Националната мечта“. Финдли става близък приятел с актрисата Рут Гордън, чиято работа като сценаристка и драматург го вдъхновява да се насочи към писателска кариера. След публикуването на първия му разказ, „За Ефи“, Гордън го насърчава да се занимава по-активно с писане и в крайна сметка той напуска актьорската професия през 60-те години.

Първите му два романа, „Последният от лудите хора“ (1967) и „Чумата на пеперудите“ (1969), са публикувани първоначално във Великобритания и САЩ, след като са отхвърлени от канадските издатели. Третият му роман, „Войните“, е публикуван с голям успех през 1977 г. и печели наградата на генерал-губернатора за англоезична художествена литература. През 1982 г. режисьорът Робин Филипс адаптира романа в едноименния филм.

Освен наградата на генерал-губернатора Финдли получава за творбите си и други награди, включително наградата на Канадската асоциация на авторите, Ордена на Онтарио, наградата за книга „Трилиум“, а през 1985 г. е удостоен с отличието Офицер на Ордена на Канада. Творческата му дейност е подпомогната, като в периода 1974 – 1975 г. е драматург резидент към Национален център за изкуства в Отава, в периода 1979 – 1980 г. е писател резидент към Университета на Торонто, през 1984 г. е писател резидент към Университет „Трент“ в Питърбъро, Онтарио, а през 1985 г. към Университета на Уинипег. Той е член-основател на Съюза на писателите на Канада и негов председател в периода 1977 – 1978 г., а в периода 1986 – 1987 г. е президент на Англо-канадския център на международния ПЕН клуб.

През 1995 г. е издаден романът му „Дъщерята на пианиста“. В историята младият акордьор на пиана, Чарли Килуърт, разнищва въпроса с лудостта, която погубва майка му, чрез своите спомени за нея, които са познавали и обичали майка му, чрез запазени снимки, останали от нея, за да оформи портрет на една жива и жизнерадостна жена. През 2003 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Уенди Крюсън, Крисчън Кембъл и Стокард Чанинг.

През 1999 г. е издаден романът му „Пилгрим“. В историята едноименният герой постоянно се опитва да се самоубие, но не успява, което го довежда в психиатричната клиника „Бургхьолцли" в Цюрих, където е лекуван от д-р Юнг. Между двамата започва истинска борба на психика и душа, за да се открие основата на сложната психопатология.

Творчеството му е определяно като готически стил на Южно Онтарио и е силно повлияно от юнгианската психология. Психичните заболявания, полът и сексуалността са често повтарящи се теми в творчеството му. Много от романите му се фокусират върху главен герой, който се бори да намери моралния, етичния и рационален начин на действие в ситуация, която е извън контрол. Героите му често носят мрачни лични тайни и изпадат в личен ступор и противоречие, понякога до степен на психоза. Удостоен е с множество почетни докторски степени от различни университети.

Финдли е автор и на няколко драми за телевизия и сцена. „Елизабет Рекс“, най-успешната му пиеса, е премиерно представена на фестивала в Стратфорд, където получава възторжени отзиви и печели наградата на генерал-губернатора. Неговата пиеса от 1993 г. „Мъртвороденият любовник“ е адаптирана в телевизионния филм „Външни работи“ през 1999 г. Той е и активен ментор на редица млади канадски писатели.

Финдли и Уайтхед живеят в „Стоун Орчард“, ферма близо до Канингтън, Онтарио, както и в южната част на Франция. През 1996 г. Финдли удостоен от френското правителство с отличието Кавалер на Ордена за изкуства и литература (за романите „Последният от лудите“ от 1967 г. и „Известни последни думи“ от 1981 г.). В последните години от живота му влошаващото му се здраве го кара да премести канадската си резиденция в Стратфорд, Онтарио.

Тимъти Финдли умира на 20 юни 2002 г. в Бриньол, Франция.

Произведения Самостоятелни романи The Last of the Crazy People (1967) The Butterfly Plague (1970) The Wars (1977) Famous Last Words (1981) Not Wanted on the Voyage (1984) The Telling of Lies (1986) – с Мат Коен, награда „Едгар“ Stones (1988) The Stillborn Lover (1993) Headhunter (1993) The Piano Man's Daughter (1995)Дъщерята на пианиста, изд.: „Леге Артис“, София (2005), прев. Марина Бояджиева Pilgrim (1999)Пилгрим, изд.: „Леге Артис“, София (2001, 2012), прев. Марина Бояджиева Elizabeth Rex (2000) Spadework (2001)

Новели You Went Away (1996) A Nation of One (1997)

Пиеси The Paper People (1967) Don't Let the Angels Fall (1969) The Whiteoaks of Jalna (1972) The Newcomers (1977) Can You See Me Yet? (1977) Catsplay (1978) The Stillborn Lover (1993) The Trials of Ezra Pound (2000) Elizabeth Rex (2001) Shadows (2001)

Сборници Dinner Along the Amazon (1984) Stones (1988) Dust to Dust (1997)

Документалистика The Life and Death of the SLA (1976) – с Каролин Крейвън и Лес Пейн Inside Memory (1990) From Stone Orchard (1998) – мемоари

Екранизации 1967 Festival – тв сериал, 1 епизод 1969 Don't Let the Angels Fall 1972 The Whiteoaks of Jalna – тв сериал, 1 епизод 1974 The National Dream: Building the Impossible Railway – тв сериал, 8 епизода 1979 The Garden and the Cage – тв филм 1979 The Newcomers – тв сериал, 1 епизод 1979 Dieppe 1942 1980 Other People's Children – тв филм 1982 The Wars 1985 Going to War – късометражен 1996 Dinner Along the Amazon – тв филм 1999 External Affairs 2003 The Piano Man's Daughter – тв филм 2004 Elizabeth Rex – тв филм 2004 Windows 2006 Le dernier des fous

За него Timothy Findley: An Annotated Bibliography (1990) – от Карол Робъртс и Лин Макдоналд Tiff: A Life of Timothy Findley (2020) – от Шерил Грейс

Източници

Външни препратки

Категория:Канадски писатели Категория:Канадски драматурзи Категория:Канадски сценаристи Категория:Канадски актьори и актриси Категория:Канадски писатели фантасти Категория:Канадски писатели на трилъри Категория:Канадски автори на разкази Категория:Радио актьори и актриси Категория:ЛГБТ писатели от Канада Категория:ЛГБТ актьори и актриси Категория:ЛГБТ сценаристи Категория:Гей писатели Категория:Носители на награда „Едгар“ Категория:Родени в Торонто Категория:Починали в Бриньол