Ксанти, Скеча или Скече (, Ксанти, , Искече) е град в Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, център на дем Ксанти. Намира се в Беломорска Тракия, в подножието на Руен планина (част от южните склонове на Родопите).
Старото българско име на града е Царево.П. Мутафчиев, Книга за българите, стр. 126; Васил Гюзелев, Момчил юнак, С., 1967; Пътна карта на Беломорието с българските имена на селищата Ксанти, заедно с Гюмюрджина (Комотини) и Дедеагач (Александруполи), е сред главните градове на историческата област Западна Тракия.
Населението на Ксанти е 65 133 души към 2011 г. При преброяването през 1991 година 700 души сред българоезичните мюсюлмани, жители на града, са се самоопределили като помаци.Стоян Райчевски – „Българите мохамедани“. София 2004, стр. 141, ISBN 954-9308-51-0
Градът е център и на Ксантийска и Перитеорийска епархия на Гръцката православна църква.
География Ксанти е разположен в северозападната част на Ксантийското (Енидженското) поле, в югоизточното подножие на малката планина Руен. През него протича река ВърбаИван Балканджиевъ, Бѣломорието – минало – настояще, бѫдеще, София 1942 (Скечанска) (, Косинтос , Eскидже), на източния ѝ бряг е разположен квартал Самоков (Σαμακώβ, Самаков), над който е манастирът „Света Богородица Архангелска“ (, Панагия Архангелиотиса).
История
Царево е историческото българско име на града, свързано със севастократор Момчил, главен град на чиито владения е бил.П. Мутафчиев, Книга за българите, стр.126. Васил Гюзелев, Момчил юнак, С., 1967. Пътна карта на Беломорието с българските имена на селищата
Известия за съществуването на Ксанти (Ξάνθη), или Ксантия (Ξάνθεια), датират от 879 г. пр. Хр. Градът започва като малко селище и изпитва всички превратни периоди от историята на Тракия, като плячкосвания, бедствия, етнически конфликти, граждански войни. Населението на Ксанти след голямата чумна пандемия от 1347 г. се свело до незначителен брой градски жители. При тази ситуация османските турци завземат региона. В резултат на това османците колонизират областта със заселници от вътрешността на Мала Азия, като създават Йенидже, докато Ксанти си остава главно православен.
До 1715, Ксанти, както и Йенидже, стават известни с високото качество на произвеждания тютюн. Много чуждестранни пътешественици преминават през региона и описват живота и трудностите на местното население. Търговията с тютюн в цяла Европа води Ксанти до просперитет. През март и април 1829 година две земетресения буквално сравняват града със земята, въпреки това изиграват решаваща роля за по-нататъшно му развитие. През 1870 година Йенидже е изгорен до основи и по този начин всичката търговия и услуги се прехвърлят към Ксанти, който по онова време имал население от около 10 000 жители.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ксанти (Xanthi), център на Ксантийска епархия, живеят 2160 гърци.
През 1891 г. е прокарана железопътна линия в близост до града, което води до продължаващо икономическото развитие и основаване на училища и търговски представителства в региона.
В 1899 година Васил Докторов и Янаки Паскалев основават в Ксанти революционен комитет на ВМОРО, чийто център е Габровският хан на Докторов. В комитета влизат даръдеренците братя Никола и Димо Хекимови, Костадин Марков и Георги Лазаров Пачилов, Гиню и Стоян Ализотови от Манастир, Васил Петков от Хаджилар, Иван Заимов, Стоян Кюсето и други. През май 1902 година в града избухва афера, вследствие на която за четири месеца са арестувани мнозина българи, сред които дейците на ВМОРО Георги Л. Пачилов, Братя Илия и К. Малашеви, Лазар Пиров, Щерю Бацелов-Чукура, Георги П. Малашев, Кирко Ерменлиев, Апостол Джерхаров.
През пролетта на 1908 година властите отново разбиват дейността на ксантийския комитет на ВМОРО. Арестувани са 20 души членове на комитета и са конфискувани 300 лири комитетски пари.Одрински глас, брой 9, 9 март 1908, стр. 4. Българската църква е изгорена от гръцка банда.Одрински глас, брой 11, 23 март 1908, стр. 4. Анастас (Ташко) Наумов и Александър Вулев, упълномощени от българското правителство да издействат от властите покровителство на завръщащите се на работа българи, са убити.Одрински глас, брой 13, 5 април 1908, стр. 4.Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
В телеграма изпратена от страна на българската община в Скеча на 14 януарий 1909 г. до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:
Балкански войни На 7 ноември 1912 година Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев освобождава Ксанти, през Междусъюзническата война градът на 13 юли 1913 година за кратко е окупиран от гръцката армия. Малко след това, на 28 юли (10 август) 1913 г. с Букурещкия договор, сложил край на Междусъюзническата война, Ксанти и Западна Тракия попадат под български суверенитет. Българското правителство прави редица инвестиции в инфраструктурата на областта. Построена е железопътната линия, свързваща Пловдив с Бяло море, както и редица училища и здравни заведения. След Ньойския договор след Първата световна война, Ксанти заедно с цялото Беломорие на 5 май 1920 г. е даден от Антантата на Гърция.
Втора световна война (1941 – 1945) В резултат на успеха на операция Марита в 1941 г. Гърция капитулира. На 20 април 1941 г. Втора армия заема беломорската област и тя отново е българска. С акт на Народното събрание градът заедно с Беломорието пак стават част от България. Ксанти става административен център на българската област Беломорие. Тук се установява и щабът на Втора българска армия.
По примирието със съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските войски са оттеглени. Предаден е на Гърция с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. В 1972 г. гръцките власти планират да унищожат знаковата Часовникова кула на Ксанти построена от българомохамеданина Хаджи Емин Ага през 1870 г., това предизвиква големи протести на местните мюсюлмани и символът на Ксанти оцелява.Таня Мангалякова, Нашите в Гърция, С 2011, стр.20
Съвременна епоха Ксанти е живописен родопски град, богат на история, традиции и обичаи, както и с много атракции за посетителите (включително и в околните територии). Струва си да се посети градът по време на карнавала (Καρναβάλι) на Сирни заговезни (февруари или март, предвид променящите се дати), както и по време на фестивала на Стария град (Γιορτές Παλιάς Πόλης) (началото на септември). Друга известна атракция в Ксанти е пазарът (Παζάρι), състоящ се всяка събота. Ксанти е известен също и като „градът на хилядите цветове".
Побратимени градове Гифхорн, Германия Смолян, България С Рудозем, България има установени контакти и сътрудничество.
Личности Родени в Ксанти Атанас Михайлов Милчев, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 б Васка Аргирова Гарчева – Живка (1918 – 1944), българска партизанка, ръководител на бойна групаСписък на убити партизани Величко Николов (Георгиев) (1917), български военен деец, генерал-лейтенантИстория на зенитната артилерия и зенитно-ракетните войски в Българската армия, София 1995, с. 111. Георги Кръстев Мавров – Христо (1919 – 1944), български партизанин Коста Стаматов Михалев (1921 – 1944), български партизанин Маргарита Борисова Сълплиева (22 май 1918 - ?), завършила в 1942 година право в Софийския университет Михаил Паскалев (1913 - 1976), български дипломат Надежда Георгиева Николова (6 октомври 1917 - ?), завършила в 1941 година немска филология в Софийския университет Стефан Асенов Аврамов (4 януари 1919 - ?), завършил в 1941 година право в Софийския университет Цветана Божова (1883 – 1912), българска книжарка
Починали в Ксанти Иван Петров Винаров, български военен деец, санитарен подпоручик, доктор, загинал през Междусъюзническата войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 14 Илия Хаджигеоргиев (1882 – 1909), български търговец и благодетел Коста Веселинов (1908-1942), български комунист и деец на ВМРО (обединена) Петър (Пенчо) Станев Медникаров, български военен деец, майор, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 405, л. 56; а.е. 518, л. 20 Стефан Василев Фортуков (Фортунов), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 77 Янаки Паскалев (1863 – 1933), български революционер
Външни препратки Ιερά Μητρόπολη Ξάνθης και Περιθεωρίου Карнавал в Ксанти
Бележки