Маскарад е название на три свързани помежду си произведения на съветския и арменски композитор Арам Хачатурян. Най-ранното, създадено през 1941 г., представлява музика към театралната постановка на драмата „Маскарад“ на руския поет Михаил Лермонтов. През 1944 г. Хачатурян я преработва в симфонична сюита. Значително по-късно, симфоничната сюита „Маскарад“ се използва като музикална основа на едноименния балет.

Симфоничната сюита „Маскарад“ се състои от пет части: Валс, Ноктюрно, Мазурка, Романс, Галоп. Валсът е най-известен и популярен и често се изпълнява като самостоятелна пиеса.

Балетът „Маскарад“ се създава след кончината на Хачатурян от неговия ученик, Едгар Оганесян. Партитурата на триактния балет е значително разширена в сравнение със сюитата.

Музика към спектакъл „Маскарад“ През 1941 г., по повод стогодишнината от смъртта на Михаил Лермонтов, Московският театър „Евгений Вахтангов“ подготвя постановка на неговата драма „Маскарад“. За създаването на музикалния съпровод на спектакъла главният режисьор на театъра, Рубен Симонов, се обръща към Арам Хачатурян. Композиторът по това време вече е известен със своя усет към драматичното действие и умението да създава органична връзка между него и музиката. Голям любител на театралното изкуство и на самия театър „Вахтангов“, той с радост приема предложението.Арам Хачатурян. Сюита из музыки к драме Лермонтова «Маскарад»

„Маскарад“ по това време има вече дълъг сценичен живот, като една от най-известните и знакови постановки е на Всеволод Мейерхолд в Петербург. Нейният музикалнен съпровод е дело на Александър Глазунов, но за ключовата му тема е взета известната пиеса на Михаил Глинка, „Валс-фантазия“. Хачатурян е запознат с тази постановка и е изненадан от решението за валса. Според него текстът на Лермонтов експлицитно изисква „нов валс“.Mikael Ayrapetyan. „Masquerade Suite“

Валсът се превръща в най-голямото творческо предизвикателство за Хачатурян. Той настойчиво търси подходяща за него тема, която да отразява репликата на главната героиня Нина – „Колко е прекрасен новият валс!...“. Музиката трябва да внушава едновременно и скръб, и радост. По думите на Хачатурян, желанието да намери решение, достойно стиховете на Лермонтов, му струва много вълнение и безсънни нощи.

Ключовата мелодия на валса спохожда композитора неочаквано. Това се случва, докато позира за своя портрет на художничката Евгения Пастернак (първата съпруга на поета Борис Пастернак). Тази мелодия става втората тема на валса. Хачатурян посвещава легендарния си валс на изпълнителката на ролята на Нина, актрисата Алла Казанская.А. Хачатурян «Маскарад»

По-нататък работата върви бързо. Премиерата на спектакъла е на 21 юни 1941 г., в навечерието на Велика отечествена война на СССР. Тя е последното предвоенно представление на театъра „Вахтангов“. При въздушната бомбардировка през нощта на 24 юли сградата на театъра е разрушена. По време на атаката загива изпълнителят на ролята на Звездич. Животът на постановката в театър „Вахтангов“ се оказва много кратък.Eug Vakhtangov Theatre. Masquerade (1941)

Сюита „Маскарад“ През 1943 г. (според някои източници – 1944 г.) Хачатурян създава симфонична сюита, съдържаща пет части от оригиналната композиция към драмата „Маскарад“. Три от тях са танцови – „Валс“, „Мазурка“, „Галоп“. Те се редуват с лиричните части „Ноктюрно“ и „Романс“.

Валс. Експресивен, мелодичен, колоритен, той отразява целия драматизъм на творбата на Лермонтов. Първите фрази на валса създават тревожно усещане. Следва лирическа мелодия, водена от цигулки с постепенно нарастващ акомпанимент. Музиката представя романтичния образ на главната героиня, Нина. Средната част на валса рисува картината на бала – звучи тържествена мелодия с плътен акордов съпровод. Променя се ритъмът, като се загатват елементи на полонез и дори на мазурка. Тази част продължава само 40 такта, след което отново се връщат затаената тревога и тъга на валса.

Валсът е сред най-известните творби на Хачатурян и често се изпълнява самостоятелно на концертните подиуми.

Ноктюрно. Това е лирично интермецо, первоначално наречено от композитора „Романс“. В спектакъла то е свързано с образа на Нина и съпровожда сцените с нейното участие. В основата му е една изразителна мелодия на соло цигулката, която се разгръща върху фин съпровод и се допълва от меките реплики на кларинета. След това към техния диалог се присъединяват солиращите флейта и обой.

Мазурка. Темпераментният бален танц е в ярък контраст с лиричното Ноктюрно и подчертава атмосферата на шумния и блестящ бал. Мелодията е с причудлив ритмичен рисунък, който придава на музиката закачлив характер. Оркестровото звучене е плътно и създава празнично настроение. Единствено средният епизод е с по-прозрачна оркестрация, с по-тихи динамични нива и лиричен нюанс.

Романс. Той е най-кратката част от цикъла – само 54 такта. По своя характер много е близък до Валса и Ноктюрното. Мелодичната линия се води от цигулковата група на оркестъра. Започва подобно на Валса, след което се разгръща и достига много висока наситеност. Това е лиричната кулминация на цялата сюита.

Галоп. Финалният бодър танц връща слушателя в атмосферата на празничния бал и пресъздава маскарадната тълпа, равнодушна и сляпа за разиграващата се трагедия. Интонациите на дървените духови инструменти и пулсиращият ритъм на акомпанимента отразяват нейното лекомислие и безгрижие. Внезапно общият весел бяг се прекъсва – всичко стихва и в настъпилата пълна тишина прозвучава кларинет. Включват се флейтите със своите мотиви и отново тръгва галопът, завършвайки във вихрен финал.

Оркестрация Състав на оркестъра: Дървени духови инструменти: 2 флейти, флейта пиколо, 2 обоя, 2 кларнета, 2 фагота. Медни духови инструменти: 4 валдхорни, 2 тромпета, 3 тромбона, туба. Ударни инструменти: тимпани, малък барабан, голям барабан, дървено блокче, чинели, ксилофон, камбанки. Струнни инструменти.

Балет „Маскарад“ Смята се, че Хачатурян е имал идеята и желанието да напише балет „Маскарад“. При започналата през 70-те години на ХХ век работа по неговото либретото се предполагало, че освен оркестровата сюита, ще се използват също и други творби на Хачатурян, написани за два театрални спектакъла – драмата „Маскарад“ на московския театър „Вахтангов“, поставена през 1941 г., и пиесата „Лермонтов“ на Московски художествен академичен театър от 1954 г. Проектът обаче не намира продължение. Замисълът се реализира едва след кончината на композитора от неговия ученик, Едгар Оганесян.Светлана Саркисян, „Маскарад“ - балет А. Хачатурянан или Э. Оганесяна?

Едгар Оганесян създава балет в три акта, като за неговата партитура освен сюитата „Маскарад“ включва откъси от други съчинения на Хачатурян – Втора симфония, Соната-монолог за виолончело, Сюитата за две пиана, Концерт-рапсодия за виолончело. Той съчинява много своя музика, пише преходи между използваните части, променя техните интонации, разширява ги за балетния танц. Фрагментите от Сюитата за две пиана и Соната-монолог оркестрира така, че те да имат същото звучене като прочутия Валс. Използва темата на Валса като лайтмотив, който преминава през целия балет. Чрез оркестрация създава нюанси на лайтмотива, които да отразяват състоянието на героите. Всички свои авторски връзки, допълнения и вариации върху известните теми Оганесян прави, прецизно следвайки стилистиката на своя учител. Положеният от композитора труд и забележителният резултат получават много висока оценка на музикалните експерти. Самият Оганесян скромно оценява своята работа и отказва неговото име да бъде изписано на афиша към представлението. Според неговите думи, написал е не една страница на партитурата, но в нея няма нито една негова музикална тема.НАЗЕНИК САРГСЯН, ЖАНР ПАРАФРАЗА В БАЛЕТЕГригорян, А. Р. Балет «Маскарад» Арама Хачатуряна – Эдгара Оганесяна // Арам Хачатурян и современный мир (Сборник научных статей). Ереван, Институт искусств НАН РА, 2013, стр. 138–151. ISBN 978-5-8080-1056-7

Премиерата на балета е през април 1982 г. в Одеския театър за опера и балет. Либретото е на Лидия Вилвовска и Михаил Долгополов с участието на хореографите Наталья Риженко и Виктор Смирнов-Голованов.

Източници

Категория:Сюити