Четвърти Украински фронт

Четвърти Украински фронт е оперативно обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Първо формиране (20 октомври 1943 – 3 май 1944) Първото формиране на Четвърти Украински фронт става на югозападното направление на 20 октомври 1943 г. на основата на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 16 октомври 1943 г. чрез преименуване на Южния фронт. Първоначално в неговия състав влизат 28-а, 44-та и 51-а общовойскови армии, 2-ра и 3-та гвардейски армии, 5-а ударна армия и 8-а въздушна армия. Впоследствие към него са присъединени Отделна Приморска армия и 4-та въздушна армия.

Командващ на фронта през цялото му съществуване е армейски генерал Фьодор Иванович Толбухин (20 октомври 1943 – 31 май 1944).

В края на октомври и началото на ноември 1943 г. войските на Четвърти украински фронт завършват Мелитополската операция в хода на която се придвижват на 300 km на запад, достигайки долното течение на река Днепър и Перекопския провлак.

В хода на стратегическото настъпление в Източна Украйна през зимата на 1943 – 1944 г. фронтът със своето дясно крило през януари и февруари 1944 г. участва в Никополско-Криворожката операция и във взаимодействие с Трети Украински фронт ликвидира никополския плацдарм на противника на река Днепър.

През април и май 1944 войските на Четвърти Украински фронт и Отделна Приморска армия във взаимодействие с Черноморския флот е Азовската военна флотилия осъществяват Кримската стратегическа операция, като разгромяват почти 200-хилядната групировка на противника и освобождават Крим.

На 31 май 1944 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 16 май 1944 г. войските на Четвърти Украински фронт, с изключение на Отделната Приморска армия, са отправени по жп линии в нови райони на дислокация, а неговото полево управление с части от обслужващите и тиловите учреждения са предадени в резерв на Ставката на ВГК.

Съставни армии 28-а армия – генерал-лейтенант Василий Филипович Герасименко (20 октомври – 30 ноември 1943); генерал-лейтенант Алексей Александрович Гречкин (30 ноември 1943 – март 1944) 44-та армия – генерал-лейтенант Василий Афанасиевич Хоменко (20 октомври – 9 ноември 1943) 51-ва армия – генерал-лейтенант Яков Григориевич Крейзер (20 октомври – 20 май 1944) Отделна Приморска армия – генерал-лейтенант Кондрат Семьонович Мелник (18 април – 20 май 1944) 5-а ударна армия – генерал-полковник Вячеслав Дмитриевич Цветаев (20 октомври – 10 февруари 1944) 2-ра гвардейска армия – генерал-лейтенант Георгий Фьодорович Захаров (20 октомври – 31 май 1944) 3-та гвардейска армия – генерал-лейтенант Дмитрий Данилович Лелюшенко (декември 1943 – 15 февруари 1944); генерал-лейтенант Дмитрий Иванович Рябишев (15 февруари – 29 март 1944) 4-та въздушна армия – генерал-полковник от авиацията Константин Андреевич Вершинин (18 април – 20 май 1944) 8-а въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията, от 11 май 1944 генерал-полковник от авиацията Тимофей Тимофеевич Хрюкин (20 октомври 1943 – 31 май 1944)

Второ формиране (5 – 16 април 1944) Второто формиране на Четвърти Украински фронт става на 6 август 1944 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 30 юли 1944 г., като от състава на Първи Украински фронт са отделени 18-а общовойскова, 1-ва гвардейска и 8-а въздушна армии, а също и други сили и е формиран Четвърти Украински фронт. Впоследствие във фронта са включени по различно време 38-а и 60-а армии.

Командващи на фронта са: генерал-полковник, от 26 октомври 1944 армейски генерал Иван ефимович Петров (5 август 1944 – 26 март 1945); армейски генерал Андрей Иванович Ерьоменко (26 март – 11 май 1945)

През септември и октомври 1944 г. войските на Четвърти украински фронт във взаимодействие в Първи Украински фронт участват Източнокарпатската стратегическа операция, в хода на която е освободена Закарпатска Украйна и част от територията на Чехословакия и е оказана помощ на Словашкото национално въстание.

През януари и февруари 1945 г. войските на Четвърти Украински фронт във взаимодействие с войските на Втори Украински фронт осъществяват Западнокарпатската стратегическа операция, като освобождават южните райони на Полша и значителна част от Чехословакия. С удар южно от Краков фронтът обезпечава от юг настъплението на съветските войски на варшавско-берлинското направление.

От март до началото на май 1945 г. войските на фронта в резултат на Моравско-Остравската настъпателна операция очиства от немските завоеватели Моравско-Остравския промишлен район и създава условия за придвижване на съветските войски в централната част на Чехословакия. След това фронтът участва в Пражката стратегическа операция, в резултат на която територията на Чехословакия е напълно освободена.

На 25 август 1945 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 9 юли 1945 г. фронтът е разформирован, а неговото полево управление формира управлението на Прикарпатския военен окръг.

Съставни армии 18-а армия – генерал-лейтенант Евгений Петрович Журавльов (5 август – 7 ноември 1944); генерал-майор, от 20 януари 1945 генерал-лейтенант Антон Йосифович Гастилович (7 ноември 1944 – 11 май 1945) 38-а армия – генерал-полковник Кирил Семьонович Москаленко (30 ноември 1944 – 11 май 1945) 60-а армия – генерал-полковник Павел Алексеевич Курочкин (6 април – 11 май 1945) 1-ва гвардейска армия – генерал-полковник Андрей Антонович Гречко (5 август 1944 – 11 май 1945) 8-а въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията Василий Николаевич Жданов (10 август 1944 – 11 май 1945)

Източници

Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104

Категория:Съветски фронтове