Фриц Ерих Георг Едуард фон Манщайн () е германски фелдмаршал от Вермахта, служил през Първата световна война и Втората световна война. Има репутацията на един от най-талантливите стратези. Племенник на Паул фон Хинденбург.
Биография Произход и образование Фриц Ерих фон Левински е роден на 24 ноември 1887 г. в Берлин, Германска империя. Негов баща е генерал от артилерията Едуарт Юлиус фон Левински, който през военната си кариера се издига до поста командващ корпус в германската имперска армия. Традициите на рода във военната област са с корени още от епохата на тевтонските рицари. Малкият Ерих е 10-о дете в семейството на генерала.
След смъртта на баща му по време на военно учение е осиновен от негова бездетна леля, сестраПо-голямата от сестрите „фон Щперлинг“ е женена за Паул фон Хинденбург на майка му. Втори баща на Ерих става Георг фон МанщайнБиография на Георг фон Манщайн – в руския сайт „Хронос“(24 ноември 1887 – 9 юни 1973) – по онова време генерал-лейтенант (по-късно достига до фелдмаршал) и дивизионен командир в кайзеровата армия, участник в Първата (1914 – 1918) и Втората световна война (1939 – 1945), сред най-способните командири-стратези във Вермахта. Фриц Ерих фон Левински взима неговото фамилно име и е наречен фон Манщайн, или за по-кратко Ерих фон Манщайн.
Образование получава в Страсбург, Франция, в няколко кадетски училища. През март 1906 г. като офицерски кадет постъпва в елитния 3-ти пруски пехотен гвардейски полк и на 1 юли 1907 г. получава офицерски чин. През 1913 – 1914 г. младши лейтенант Манщайн учи във военна академия.
Първа световна война Когато започва Първата световна война, вече като лейтенант Манщайн служи като адютант във 2-ри гвардейски полк. Младият Манщайн се сражава в Белгия, след това в Източна Прусия и в Полша (под командването на своя чичо фелдмаршал Паул фон Хинденбург) и е тежко ранен през ноември 1914 г. В строя се връща през май 1915 година. Служи като адютант към щаба на 12-а армия, а след това е офицер към генералния щаб на 2-ра и 1-ва армия на германо-руския и германо-френския фронт. След сражението при Вердюн Манщайн е назначен за началник на оперативно управление на 4-та кавалерийска дивизия в Естония и Курландия, а от май 1918 г. изпълнява същата длъжност в 213-а ударна пехотна дивизия на германо-френския фронт. Приключва Първата световна война в чин капитан и заслужено получава награди като Железен кръст I-ва степен и Орден на „Дома на Хоенцолерните“.
Между световните войни Годините на Ваймарската република Манщайн прекарва на различни щабни длъжности, с изключение на три години, когато командва пехотна рота (1921 – 1924) и още една година в качеството на командир на пехотен батальон (1931 – 1932). През 1933 получава званието полковник, а в началото на 1934 г. е назначен за началник-щаб на 3-ти военен окръг. На следващата година Манщайн вече заема длъжността началник на отдела за бойни операции към генералния щаб на армията. На 1 октомври 1936 г. става генерал-майор. През октомври 1937 г. генерал Бек назначава Манщайн за заместник началник на генералния щаб.
Още през 1934 г. Манщайн изразява протеста си срещу нацистите. По това време военният райхсминистър генерал Бломберг издава първите откровено расистки заповеди, касаещи армията. Манщайн не е съгласен с дискриминацията на евреите в немската войска, които през Голямата война са доказали готовността си да се жертват за Германия. Той написва протестно писмо до Райхенау, който обаче побеснява и показва писмото на Бломберг. Последният на свой ред вика при себе си главнокомандващия армията генерал Фрич и изисква от него да смъмри Манщайн. Фрич обаче вероятно споделя същите схващания като Манщайн и не предприема никакви наказателни мерки.
Когато в началото на 1938 г. Хитлер се среща с Браухич, името на генерал-майор Манщайн е в черния списък на фюрера. Браухич заменя Фрич, а Манщайн е снет от длъжност. Но понеже е твърде талантлив, за да се отърват от него окончателно, получава командването на 18-а пехотна дивизия в Лайпциг. През септември 1938 г. става началник-щаб на 12-а армия под командването на Лееб, предназначена за нахлуване в Чехословакия, а на 1 април 1939 г. го повишават в чин генерал-лейтенант.
Втора световна война Западен фронт
През април 1939 г. Манщайн е назначен за началник на оперативния щаб на Рундщет и заедно с полковник Гюнтер Блументрит взема участие в разработването на плановете за нахлуване в Южна Полша и овладяването на Варшава. Манщайн остава да командва дивизията до август. По време на нахлуването в Полша изпълнява задълженията на началник-щаб на група армии „Юг“.
По-късно Манщайн предлага свой собствен план за нахлуването във Франция на базата на опита си в Полша където той вече е овладял тактиката на Блицкрига. Манщайн напълно отрича първоначално набелязания план „Шлифен“ и измисля своя собствен план наречен операция „Зихелшнит“ (Sichelschnitt). Основната му идея е да използва концентрираната сила на танковете през Ардените за да превземе мостовете по река Мозел преди да удари на изток докато обхожда линията „Мажино“ и по този начин отрязва френските армии на север. Първоначално планът му е отхвърлен от ОКХ (върховно командване на сухопътните сили), но веднъж привлякъл вниманието на Хитлер на 7 февруари той е бързо приет. Заради появилите се търкания между тях Браухич назначава Манщайн за командир на 38-и армейски корпус, който по това време се формира в Щетин. Когато започва нахлуването във Франция, Манщайн е в отпуск в Лайпциг и за началото на военните действия узнава от радиото. Скоро след това корпусът му е зачислен към група армии „А“ и извършва дребни, завършващи операции след Дюнкерк. Последвалите осем месеца Манщайн прекарва в окупационните сили на Ламанша.По-късно Уинстън Чърчил, в характерен за него начин, осъжда плана като „Бийт сърп“. На 1 юни 1940 г. става генерал от пехотата и на 19 юни 1940 г. след успеха на операция „Гелб“ е награден с Рицарски кръст.
Източен фронт
В края на февруари 1941 г. Манщайн е назначен за началник на поста командващ 56-и танков корпус, който по това време едва се формира. Първоначално той се състои от 8-а танкова, 3-та моторизирана, 3-та моторизирана SS и 290-а пехотна дивизия и по време на нахлуването в Съветския съюз влиза в състава на 4-та танкова група на Хьопнер, намираща се в група армии „Север“. Манщайн блесва в Русия с това, че се вклинява на 200 мили дълбочина в противникова територия и на петия ден от старта на кампанията без бой овладява моста през Западна Двина при Даугавпилс. Действията му по спасяването на 10-и армейски корпус и последвалото унищожение на съветската 3-та армия (СССР) при Демянск са нагледен пример за военния му талант. След това на Манщайн се налага да отбива съветските контраатаки между Илменското и Чудското езеро.
На 12 септември при авиокатастрофа загива генерал-полковникът от кавалерията Ойген Ритер фон Шоберт (по време на командване от въздуха на 11-а армия моторът на самолета отказва). Вечерта на същия ден Манщайн получава командването на 11-а армия.
На разположение на Манщайн са 54-ти, 44-ти планински и 30-и корпуси, 1-ва моторизирана дивизия СС „Лайбщандарт Адолф Хитлер“ и 3-та румънска армия. На 24 септември 1941 г. със силите на 54-ти армейски корпус на генерал Ерик-Оскар Ханзен Манщайн повежда настъпление към Перекоп. 49-и планински корпус на генерал Лудвиг Кюблер се намира наблизо в резерв, готов да осъществи пробив към Севастопол. За защитата на левия фланг на Манщайн остава само 30-и армейски корпус на генерал Ханс фон Залмут и шест ненадеждни румънски бригади.
След ожесточени схватки с шест съветски дивизии Ханзен и корпусът му успяват на 28 септември да превземат Перекоп. По време на операцията са пленени 10 000 души, 112 танка и 135 оръдия. Но немците така и не успяват да се възползват от победата, защото на 26 септември руснаците атакуват левия фланг на Манщайн със силите на две армии. 30-и армейски корпус устоява, а румънците поддават, и Манщайн е принуден бързо да хвърли в Ногайската степ корпуса на Кюблер.
С настъплението си руските части на север от Азов спасяват Крим, но едновременно с това оголват десния си фланг, правейки го удобна мишена за атака от страна на 1-ва танкова армия на Клайст. Той заедно с Манщайн осъществява на 5 – 10 декември крупна операция по обкръжаване на руските сили при Азовско море. Те унищожават 18-а армия, силно обезкървяват 9-а, в плен попадат 650 000 руснаци, пленени или унищожени са 212 танка и 672 оръдия. Цената на победата обаче се оказва твърде висока и руснаците получават триседмичен отдих, който им дава възможност да укрепят Севастопол и Крим.
На юг от Перекоп съветското командване съсредоточава 8 пехотни и 4 кавалерийски дивизии, блокирайки пътя към Севастопол. 49-и планински корпус е прехвърлен от 11-а армия в състава на група армии „Юг“ и за Манщайн остават само 6 дивизии, всичките пехотни, и на практика никакви възможности за маневриране. Сражението продължава десет дни – руснаците отстъпват едва на 28 октомври. Манщайн стремглаво ги преследва и успява да плени 100 000 души, 700 оръдия и 160 танка, но не успява да завладее Севастопол.
След пореден неуспех на 17 декември Манщайн спира щурма на крепостта и прехвърля подразделенията си от Севастопол към Керч, където остават през зимата.
През новата година Манщайн е удостоен с чин генерал-полковник. Като такъв трябва да води действия на ограничения участък между Севастопол и съветския плацдарм в Керч. В първите дни на май той неочаквано прехвърля основните си сили на изток, сгромолясвайки на Керченския плацдарм 5 пехотни дивизии, 22-ра танкова дивизия и румънския корпус. По въздух е подкрепен от 8-и въздушен корпус на Волфрам фон Рихтхофен, снабден с „Ju-87“.
За 10 дни Манщайн унищожава две съветски армии, пленявайки 170 000 души, 1133 оръдия и 258 танка. При това собствените му загуби са общо 7500 души. Генерал-полковникът подсигурява тила си и отново може да подхване щурм към Севастопол.
Крепостта пада на 3 юли. Унищожени са още две съветски армии. В плен попадат 90 000 души, 467 оръдия, 758 топове, 26 танка, 141 самолети и 155 противотанкови оръдия. Скоро след това Хитлер прави Манщайн фелдмаршал, с дата на заповедта 1 юли 1942 г.
Хитлер предава армията на Манщайн в група армии „Север“ за нанасяне на удар по Ленинград. Фюрерът не се съмнява, че ще успее да овладее града. Обаче Манщайн не е настроен толкова оптимистично. Настъплението му е запланирано за 14 септември, но руснаците изпреварват немците и на 27 август разгръщат собствено настъпление, действайки срещу десния фланг на 18-а армия под командването на генерал-полковник Георг Линдеман. На 11-а армия се налага спешно да се насочи към оказалия се под заплаха сектор. Манщайн успява бързо да спре придвижването на руснаците. Неговите войски унищожават 7 пехотни бригади и 4 бронебойни бригади от елитната 2-ра ударна армия. В плен попадат 12 000 съветски бойци, унищожени и пленени са над 300 оръдия, 500 гаубици и 244 танка.
След края на сраженията Манщайн присъства на погребението на сина си Геро Ерих фон Манщайн, лейтенант от 51-ви танков гренадирски полк, който загива от руски снаряд в последните дни на сраженията. Погребват го на брега на езеро Илмен. След това фелдмаршалът излиза в отпуск, който прекарва при жена си в Лайпциг, за да я утеши в скръбта ѝ.
След като се завръща на фронта след няколко дни, узнава за това, че руснаците, пробивайки през линиите на 3-та и 4-та румънска армия, на 22 ноември са обкръжили при Сталинград 6-а армия. Щабът на Манщайн получава нова задача в група армии „Дон“. Възложено му е спасяването на 6-а армия, а също и възстановяването на Южния сектор на Източния фронт.
Още със започването на работа на щаба му на 27 ноември Манщайн намеква на Цайцлер и ОКХ, че на 6-а армия трябва да бъде разрешено да се разкъса. Хитлер обаче отказва да даде разрешение за това. Така на Манщайн се налага да разреши 3 задачи: да възстанови линията на фронта, от който практически нищо не е останало;