Южният фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Първо формиране (25 юни 1941 – 28 юли 1942) Формиране Първото формиране на Южният фронт става на югозападното направление 25 юни 1941 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 23 юни 1941 г. в състав: 9-а и 18-а армии и 9-и отделен стрелкови корпус. Полевото управление на фронта е формирано от кадри, изпратени от Московския военен окръг. Впоследствие в състава на фронта през различни периоди влизат: 6-а, 12-а, 24-та, 37-а, 51-ва, 56-а и 57-а общовойскови, Отделна Приморска и 4-та въздушна армии.

Бойни действия В началото на Великата Отечествена война фронтът приема върху себе си ударите на превъзхождащите сили на немските и румънските войски от групата армии „Юг“ при югозападните граница на СССР. Към края на юли 1941 г. войските на фронта отстъпват до река Днепър, а към края на август – източно от реката, оставяйки за отбраната на Одеса Отделната Приморска армия.

От края на септември до началото на ноември 1941 г. войските на фронта при съдействието на лявото крило на Югозападния фронт провеждат Донбаската операция, в хода на която плановете на немското командване за обкръжаването и унищожаването на съветските войски в Донбас се оказват провалени. Придвижилата се към Ростов на Дон ударната групировка на немската група армии „Юг“ е отблъсната зад река Миус, като по този начин са провалени плановете на противника за пробив към Кавказ.

През януари 1942 г. войските на фронта във взаимодействие с част от силите на Югозападния фронт провеждат Барвенково-Лозовската операция, в резултат от която се придвижват на около 100 km на запад. През май 1942 г. Южния фронт със силите на дясното си крило участва в Харковското сражение, а след това през юли провежда Донбаската операция. През лятото войските на фронта под ударите на превъзхождащият ги противник изоставят Донбас. ростов на Дон и отстъпват на юг, зад река Дон.

Разформироване На 28 юли 1942 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 28 юли 1942 г. Южният фронт е разформирован, а неговите войски са обединени с войските на Северокавказкия фронт (първо формиране).

Командващи армейски генерал Иван Владимирович Тюленев (25 юни – 30 август 1941); генерал-лейтенант Дмитрий Иванович Рябишев (30 август – 5 октомври 1941); генерал-полковник Яков Тимофеевич Черевиченко (5 октомври – 24 декември 1941); генерал-лейтенант Родион Яковлевич Малиновски (24 декември 1941 – 28 юли 1942)

Съставни армии 6-а армия – генерал-лейтенант иван Николаевич Музиченко (26 юли – 10 август 1941); генерал-майор Родион Яковлевич Малиновски (25 август – края на септември 1941) 9-а армия – генерал-полковник Яков Тимофеевич Черевиченко (25 юни – 29 септември 1941); генерал-майор Фьодор Михайлович Харитонов (29 септември 1941 – 20 май 1942) 10-а армия – генерал-лейтенант Михаил Григориевич Ефремов (1 – 17 октомври 1941); генерал-лейтенант Филип Иванович Голиков (25 октомври 1941 – 1 ноември 1941) 12-а армия – генерал-майор Павел Григориевич Понеделин (25 юли – 10 август 1941); генерал-майор Иван Василиевич Галанин (25 август – 16 октомври 1941); генерал-майор Константин Аполонович Коротеев (16 октомври 1941 – 5 април 1942); генерал-майор Андрей Антонович Гречко (15 април – 28 юли 1942) 18-а армия – генерал-лейтенант Андрей Кирилович Смирнов (25 юни – 8 октомври 1941); генерал-майор Владимир Яковлевич Колпакчи (11 октомври – 28 ноември 1941); генерал-майор Фьодор Василиевич Камков (28 ноември 1941 – 12 февруари 1942); генерал-лейтенант Андрей Кирилович Смирнов (12 февруари – 25 април 1942); генерал-лейтенант Фьодор Василиевич Камков (25 април – 20 май 1942) 24-та армия – генерал-лейтенант Андрей Кирилович Смирнов (12 май – 15 юли 1942); генерал-майор Владимир Николаевич Марцинкевич (15 – 28 юли 1942) 37-а армия – генерал-майор, от 27 март 1942 генерал-лейтенант Антон Иванович Лопатин (15 ноември 1941 – 20 май 1942) 51-ва армия – генерал-полковник Фьодор Исидорович Кузнецов (2 – 22 октомври 1941) 56-а армия – генерал-лейтенант Фьодор Никитич Ремезов (23 ноември – 27 декември 1941); генерал-майор Виктор Викторович Циганов (27 декември 1941 – 28 юли 1942) 57-а армия – генерал-лейтенант Дмитрий Иванович Рябишев (10 януари – 12 февруари 1942); генерал-лейтенант Кузма Петрович Подлас (12 февруари – 21 май 1942) Отделна Приморска армия – генерал-лейтенант Георгий Павлович Сафронов (26 юли – 10 август 1941) 4-та въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията Константин Андреевич Вершинин (7 май – 28 юли 1942)

Второ формиране (1 януари – 20 ноември 1943) Формиране Второто формиране на Южният фронт фронт става на 1 януари 1943 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 30 декември 1942 г. на базата на войските на Сталинградския фронт (второ формиране). първоначално в състава на фронта влизат 28-а и 51-ва общовойскови, 2-ра гвардейска и 8-а въздушна армии, а впоследствие – 44-та общовойскова и 3-та гвардейска армии. В оперативно подчинение на фронта е и Азовската военна флотилия.

Бойни действия В хода на зимното настъпление на Червената армия през 1943 г. войските на фронта осъществяват Ростовската операция, в резултат на която се придвижват на 300 – 500 km на запад до река Миус и освобождават град Ростов на Дон.

През 1943 г. войските на Южния фронт във взаимодействие с Югозападния фронт участват в Донбаската стратегическа операция. По-късно войските на фронта провеждат Мелитополската операция, освобождават Донбас, пробиват южния участък на Източния вал на противника на река Молочная, излизат в долното течение на река Днепър и Перекопския провлак, завладяват плацдарм на южния бряг на езерото (залива) Сиваш и блокират от към сушата кримската групировка на противника.

Разформироване На 20 октомври 1943 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 16 октомври 1943 г. Южният фронт е преименуван в Четвърти Украински фронт.

Командващи генерал-полковник Андрей Иванович Ерьоменко (1 януари – 12 февруари 1943); генерал-лейтенант, от 12 февруари 1943 генерал-полковник Родион Яковлевич Малиновски (2 февруари – 22 март 1943) генерал-лейтенант, от 22 април 1943 генерал-полковник, от 21 септември 1943 армейски генерал Фьодор Иванович Толбухин (22 март – 20 октомври 1943)

Съставни армии 28-а армия – генерал-лейтенант Василий Филипович Герасименко (1 януари – 20 октомври 1943) 44-та армия – генерал-майор, от 18 май 1943 генерал-лейтенант Василий Афанасиевич Хоменко (6 февруари – 20 октомври 1943) 51-ва армия – генерал-майор Николай Иванович Труфанов (1 януари – 11 февруари 1943); генерал-лейтенант Георгий Фьодорович Захаров (11 февруари – 31 юли 1943); генерал-лейтенант Яков Григориевич Крейзер (1 август – 20 октомври 1943) 5-а ударна армия – генерал-лейтенант, от 18 септември 1943 генерал-полковник Вячеслав Дмитриевич Цветаев (1 януари – 20 октомври 1943) 2-ра гвардейска армия – генерал-лейтенант Родион Яковлевич Малиновски (1 януари – 2 февруари 1943); генерал-майор, от 14 февруари 1943 генерал-лейтенант Яков Григориевич Крейзер (3 февруари – 30 юли 1943); генерал-лейтенант Георгий Фьодорович Захаров (30 юли – 20 октомври 1943) 8-а въздушна армия – генерал-майор от авиацията, от 18 март 1943 генерал-лейтенант от авиацията Тимофей Тимофеевич Хрюкин (1 януари – 20 октомври 1943)

Източници

Южный фронт (Великая Отечественная война) Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104

Категория:Съветски фронтове