Джоун Дидиън () е американска журналистка публицистка, драматург, сценаристка и писателка на произведения в жанра социална драма, мемоари и документалистика. Определяна е като пионер на стила „нова журналистика“, а творчеството ѝ се свързва с контракултурата на шестдесетте години на XX век и Холивудския лайфстайл. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Book Series in Order Биография в сайта „Енциклопедия Британика“ Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта Babelio Биография в официалния сайт

Биография и творчество Джоун Дидиън е родена на 5 декември 1934 г. в Сакраменто, Калифорния, САЩ. Има по-малък брат. Баща ѝ е финансов офицер във Военновъздушния корпус на армията, поради което семейството ѝ постоянно се мести до десетгодишната ѝ възраст, преди да се установи в Сакраменто след Втората световна война. От малка е запалена читателка. През 1956 г. тя получава бакалавърска степен по английска филология от Калифорнийския университет в Бъркли. По време на последната си година печели първо място в конкурса за есета Prix de Paris, спонсориран от списание „Вог“, което е за архитекта от Сан Франциско Уилям Върстър.

След дипломирането си получава работа като научен сътрудник в списание „Вог“ в Ню Йорк и работи там в периода 1956 – 1964 г., като се издига от рекламен копирайтър до асоцииран редактор на статии. Докато е в Ню Йорк, изпитва носталгия по Калифорния и пише първия си роман. Романът ѝ „Бягай, река“ е публикуван през 1963 г. и е история за разпадането на семейство от Сакраменто. Критиката отбелязва неговия стил, остроумие и интелигентност, което я прави известен автор.

За книгата ѝ помага писателят и приятел Джон Грегъри Дън, за когото се омъжва през 1964 г. Двамата се преместват в Лос Анджелис през 1963 г., като в периода 1963 – 1971 г. живеят в квартала „Лос Фелиз“, после в осем години живеят в Малибу, а след това в тихия и богат квартал „Брентвуд Парк“ на Лос Анджелис. През 1966 г. осиновяват дъщеря си Кинтана.

През 1968 г. е издадена книгата ѝ „Прегърбена към Витлеем“, сборник от статии за преживяванията ѝ в Калифорния. Книгата ѝ е цитирана като пример за нова журналистика, използвайки стил на роман, за да отрази нехудожествените реалности на хипи контракултурата. Тя пише от лична гледна точка, добавяйки собствените си чувства и спомени към ситуациите, измисляйки детайли и цитати, за да направи историите по-живи, и използва метафори, за да даде на читателя по-добро разбиране за субектите на нейните есета: политици, художници или просто хора, живеещи американски живот.

Романът ѝ „Играй както е наред“, чието действие се развива в Холивуд, е публикуван през 1970 г. През 1977 г. е издаден романът ѝ „Молитвеник“. В него, чрез историята на американка, пристигнала в страна в Централна Америка, разглежда темата за семейните отношения и ценности, за невинността и злото, за отчуждението и политическото насилие, за мястото на любовта в свят на противоречия. През 1979 г. е издаден сборникът ѝ „Белият албум“ с нейни статии от престижни списания като „Лайф“ и „Ескуайър“.

В началото на 70-те години, след периоди на частична слепота, е диагностицирана с множествена склероза, но остава в ремисия през целия си живот, освен това страда и от хронични мигрени.

Тя и съпругът ѝ работят в тясно сътрудничество през по-голямата част от кариерата ѝ и голяма част от творчеството им е преплетено. Съавтори са на редица сценарии, включително филмова адаптация на романа ѝ „Играй както е наред“ от 1972 г., както и сценария за филма от 1976 г. „Роди се звезда“. В продължение на няколко години правят адаптацията на биографията на журналистката Джесика Савич във филма от 1996 г. „Поверително и лично“ с участието на Робърт Редфорд и Мишел Пфайфър.

Книгата ѝ „Откъде съм“ от 2003 г. е едно от най-автобиографичните ѝ произведения. То съдържа както събрани, така и нови есета, размисли и митове, свързани с Калифорния. Книгата ѝ е размисъл с мита за успешния индивидуализъм; тя разглежда всички аспекти на егоизма на калифорнийците за сметка на данъкоплатците. Косвено книгата служи и като размисъл върху мита за външната граница на Америка, безкоренния, консуматорски начин на живот, който Калифорния е помогнала да се промотира. Разглежда и трудните си отношения с родното си място и майка си.

В автобиографичната си книга от 2005 г. „Годината на магическото мислене“ тя описва внезапната смърт на съпруга си Джон Дън и животозастрашаващото заболяване на осиновената ѝ дъщеря Кинтана. Романът става бестселър в САЩ, печели Националната награда за документална книга и е адаптиран за театрална пиеса на Бродуей. Малко преди публикуването на книгата осиновената ѝ дъщеря умира от остър панкреатит на 39-годишна възраст, а тя описва загубата на дъщеря си в книгата си от 2011 г. „Сини нощи“.

За творчеството си получава множество отличия, а през 2013 г. президентът Барак Обама ѝ връчва Националния медал за хуманитаристика. Същата година получава и награда от ПЕН център Америка за цялостно творчество. През 1981 г. тя е избрана за член на Американската академия за изкуства и литература, през 1989 г. за член на Американската академия на изкуствата и науките, а от 2006 г. е член на Американското философско дружество. Обявена е през 2009 г. за доктор хонорис кауза по литература от Харвардския университет, а през 2011 г. от Йейлския университет.

Джоун Дидиън умира от усложнения на болестта на Паркинсон на 23 декември 2021 г. в дома си в Манхатън в Ню Йорк.

Произведения Самостоятелни романи Run River (1961) Play It as It Lays (1970) A Book of Common Prayer (1977)Молитвеник, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1981), прев. Рада ШарланджиеваМолитвеник, изд.: ИК „Лист“, София (2023), прев. Зорница Христова Democracy (1984) The Last Thing He Wanted (1996)

Сценарии и пиеси – с Джон Грегъри Дън The Panic in Needle Park (1971) Play It as It Lays (1972) A Star Is Born (1976) True Confessions (1981) Up Close & Personal (1996)

Сборници Vintage Didion (2004)

Документалистика Slouching Towards Bethlehem (1968) The White Album (1979) Salvador (1983) Miami (1987) Some Women (1989) After Henry (1992) Sentimental Journeys (1993) Perspectives On the Individual (1998) Political Fictions (2001) Fixed Ideas (2003) Where I Was From (2003) Live and Learn (2005) The Year of Magical Thinking (2005) – автобиографична, награда „Медиси“Годината на магическото мислене, изд.: ИК „Лист“, София (2021), прев. Зорница Христова We Tell Ourselves Stories in Order to Live (2006) Blue Nights (2011) Insider Baseball (2016) South and West (2017) Let Me Tell You What I Mean (2021) Joan Didion: The Last Interview (2022)

Екранизации 1971 Паника в Нийдъл парк, The Panic in Needle Park – с Ал Пачино и Кити Уин 1971 Such Good Friends 1972 Play It As It Lays – с Антъни Пъркинс, Тюзди Уелд и Чък Маккан 1976 A Star Is Born – с Барбра Стрейзънд и Крис Кристофърсън 1981 Откровени изповеди, True Confessions – с Робърт Де Ниро, Робърт Дювал и Бърджис Мередит 1990 Women and Men: Stories of Seduction – тв филм, с Моли Рингуолд, Джеймс Уудс, Мелани Грифит, Питър Уелър, Бо Бриджис и Елизабет Макговърн 1995 Broken Trust – тв филм 1996 Поверително и лично, Up Close & Personal – с Мишел Пфайфър и Робърт Редфорд 2018 Роди се звезда, A Star Is Born – с Брадли Купър, Лейди Гага и Дейв Шапел 2020 The Last Thing He Wanted – с Бен Афлек, Уилем Дефо, Еди Гатеги, Роузи Перес и Ан Хатауей

Източници

Външни препратки на Джоун Дидиън

Джоун Дидиън и магическото писане „Годината на скръбта“ – за книгата „Годината на магическото мислене“ от Джоун Дидиън, от Оля Стоянова в „Култура“

Категория:Американски писателки Категория:Американски журналисти Категория:Американски сценаристи Категория:Американски драматурзи Категория:Американски мемоаристи Категория:Доктор хонорис кауза на Йейлския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Харвардския университет Категория:Родени в Сакраменто Категория:Починали в Ню Йорк Категория:Носители на награда „Медиси“