Хуан Хосе Саер () е аржентински сценарист, поет и писател на произведения в жанра социална драма, исторически роман, криминален роман, лирика, пътепис и документалистика. Той е изтъкнат представител на латиноамериканската и испаноезичната литература на XX век. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта Babelio Биография в сайта „Думи без граници“
Биография и творчество Хуан Хосе Саер е роден на 28 юни 1937 г. в Серодино, малък град в провинция провинция Санта Фе, Аржентина, в семейство на сирийски имигранти, произхождащи от Дамаск. Баща му е собственик на магазин за хранителни стоки. През 1948 г. със семейството си се мести в Санта Фе.
Следва право и философия в Националния крайбрежен университет в Санта Фе. След това работи като журналист във вестник „Ел Литорал“ и се запознава с поетите Уго Гола и Хуан Л. Ортис, които повлияват на творчеството му.
Първата му книга, сборникът с разкази „В зоната“, е издаден през 1960 г., а историите са повлияни от Хорхе Луис Борхес. В периода 1960 – 1967 г. преподава история на киното и филмова критика и естетика в Института по кинематография към Националния крайбрежен университет. В допълнение към преподавателската си дейност пише сценариите за филмите „Пръчка и кост“ по едноименния си разказ и „Тротоарите на Сатурн“ с режисьора Уго Сантяго.
В Санта Фе пише първите си два романа – „Отговор“ от 1964 г. и „Пълният обрат“ от 1966 г. (първият от поредицата „Карлос Томатис“ с повтарящите се герои Томатис, Барко, Роземберг, Рей, Лето и др.), както и сборниците с разкази „Пръчка и кост“ от 1965 г. и „Единство на мястото“ от 1967 г. Разказът му „Пръчка и кост“ от сборника е екранизиран през 1968 г. по негов сценарий.
През 1968 г. получава стипендия от „Алианс Франсез“ и се премества в Париж. В периода 1968 – 2002 г. преподава латиноамериканска литература в университета на Рен. Във Франция продължава да пише, а творчеството му там се счита за период на неговата литературна зрялост. През 1969 г. е издаден романът му „Белези“, а през 1974 г. най-радикалният и сложен роман „Истинското лимонено дърво“.
През 1983 г. е издаден историческият му роман „Свидетелят“ от поредицата „Кълбовидна мълния“. Той е история от времето на завладяването на Америка и е за млад юнга, живял десет години сред индианците коластинес, сред колективно заслепление и безумство, обземащо ги всяка година по едно и също време и изливащо се в противни оргии, и завърнал се в Европа, за да напише и осмисли мемоарите си.
Следващият роман от поредицата, „Поводът“ от 1987 г., е история за чужденец, който практикува ментализъм, и се развива в аржентинските пампаси през деветнадесети век и в Париж, като се преплита с историята за раждането на една нация. Романът получава престижната награда „Надал“.
През 1994 г. е издаден криминалният му роман „Разследването“ от поредицата „Маски“. В многопластовата история има две сюжетни линии – едната е в Париж, където сериен убиец отнема живота на трийсетина старици, а другата е за трима приятели, разследващи в Аржентина авторството на роман за Троянската война, които се смесват с исторически реминисценции, философски разсъждения, психологически експерименти, видения и препратки към други романи на автора.
През 2003 г. получава награда на Франция за чуждестранна култура, а през 2004 г. получава награда на Латинския съюз на романските литератури.
Хуан Хосе Саер умира от рак на белия дроб на 11 юни 2005 г. в Париж. Погребан е в гробището „Пер Лашез“.
Произведения Самостоятелни романи Responso (1964) Cicatrices (1969) El limonero real (1974) Nadie nada nunca (1980) – експериментален криминален роман La grande (2005)
Поредица „Карлос Томатис“ (Carlos Tomatis) La vuelta completa (1966) Glosa (1986) Lo imborrable (1992)
Поредица „Кълбовидна мълния“ (Rayos globulares) El entenado (1983)Свидетелят, изд.: ИК „Колибри“, София (2022), прев. Маня Костова La ocasión (1987) – награда „Надал“
Поредица „Маски“ (Masks) La pesquisa (1994)Разследването, изд.: ИК „Панорама“, София (2018), прев. Венцеслав Николов Las nubes (1997)
Поезия El arte de narrar (1977)
Сборници с разкази En la zona (1960) Palo y hueso (1965) Unidad de lugar (1967) La mayor (1976) Lugar (2000)
Документалистика Una literatura sin atributos (1986) El río sin orillas (1991) – пътепис El concepto de ficción (1997) La narración-objeto (1999) – есета за литературата Trabajos (2005)
Екранизации 1968 Palo y hueso – по едноименния разказ, сценарий 1985 Las veredas de Saturno – сценарий, с Уго Сантяго 1988 Nadie nada nunca – по романа 2001 Cicatrices – по романа 2007 Tres de corazones – по разказа „Таксиметровият шофьор“ 2015 Yarará – по разказа „Крайбрежният път“ 2016 El limonero real – по романа
Източници
Външни препратки
Категория:Аржентински писатели Категория:Аржентински поети Категория:Носители на награда „Надал“ Категория:Носители на награда „Конекс“ Категория:Родени в Аржентина Категория:Починали в Париж Категория:Починали от рак Категория:Погребани на Пер Лашез