Анка Димитрова Илиева е българска просветна деятелка, дългогодишна преподавателка и професор по методика на чуждоезиковото обучение в Софийския университет.Съпоставително езикознание, том 8, Софийски университет, 1983, София, стр. 111.

Биография Родена е на 5 април 1913 година в ловечкото село Бежаново,Първев, Христо. Създатели и творци на българското езикознание, „Народна просвета“, София, 1987, стр. 183. където баща ѝ Димитър Правдолюбов е учител по това време. Има сестра Лиляна Стоилова (1917 – 2001), която става детска учителка.Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 397. В 1931 година Анка Илиева завършва Първа девическа гимназия в София, след което завършва немска филология в Софийския университет в 1936 година. След това започва работа като учителка. Става членка на Българския общ народен студентски съюз, а от 1937 година и на Българската комунистическа партия. Заради комунистическа дейност в 1941 година е уволнена и лишена от учителски права. След деветосептемврийския преврат е възстановена и продължава научната и преподавателската си дейност, като работи основно по проблемите на приложното езикознание. В продължение на десетилетия работи като преподавателка в средно училище, като започва да преподава и в Софийския университет. През 1948 година е назначена за асистент по немски език, през 1949 г. е избрана на преподавател по методика на обучението по немски език. Става доцент през 1969 г., а от 1974 година е професор, преподавайки методика на езикознанието.

Професор Илиева е основателка и първа ръководителка на Катедрата по методика на чуждоезиковото обучение в Софийския университет (1969 – 1979). В периода от 1967 до 1970 година е заместник-декан и декан от 1972 до 1977 година на Факултета по западни филологии. Основателка е и на Дружеството на преподавателите по чужд език и литература в България.

За научната, учебната и обществената си дейност е носителка на ордени и медали. Отличена е като т.нар. активна боркиня против фашизма и капитализма от тогавашния режим. Умира в 1993 година в София.

Авторка е на редица научни публикации, които се характеризират с тясна връзка между теория и практика. Професор Илиева е авторка на много студии и статии, печатани в български и чужди списания, посветени на обучението по фонетика, лексика и граматика. Тя също е авторка, редакторка и рецензентка на много учебници по немски език. Цялостната ѝ научна дейност е известна и призната както в България, така и в чужбина, където участва с доклади по проблемите на чуждоезиковото обучение в много международни конгреси и симпозиуми и конференции с различна проблематика на чуждоезиковото обучение.

Сред по-известните ѝ научни публикации са:

За устната реч. Годишник на Софийския университет, Факултет по западни филологии, т. LIV, 1959, кн. 3. София, 1960; За писмената реч в обучението по чужд език. София, 1964; За четенето в обучението по чужд език. София, 1971; За съотношението цел, съдържание, метод в обучението по чужд език. София, 1981.

Бележки

Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:По произход от Прилеп Категория:Български езиковеди Категория:Починали в София Категория:Родени в област Ловеч Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет Категория:Активни борци против фашизма и капитализма Категория:Български комунисти до 1944 година