Франк Патрик Хърбърт () (8 октомври 1920 г. – 11 февруари 1986 г.) е американски автор на научна фантастика, признат от критиците и публиката. Най-известен е с романа си „Дюн“ и петте последващи книги от същия цикъл. Сагата за Дюн засяга теми като човешката еволюция и оцеляване, екологията и връзките между религия, политика и власт, и бива широко смятана за една от класиките в научната фантастика.
Биография Франк Хърбърт е роден на 8 октомври 1920 г. в Такома, Вашингтон. През 1939 г. той излъгва за възрастта си, за да получи за пръв път работа във вестник („Глендейл Стар“).
Докато служи във Военноморските сили на САЩ като фотограф, в писателската му кариера има временно прекъсване. През 1941 г. той се жени за Флора Паркинсън, но се развежда с нея през 1945 г. Имат една дъщеря – Пени, родена на 16 февруари 1942 г. в Сан Педро.
След войната той следва във Вашингтонския университет, където през 1946 г. среща на лекции по творческо писане Бевърли Ан Стюарт. Те са единствените студенти в курса, които са успели да продадат свои творби за издаване – Хърбърт е продал два приключенски разказа на списания, а Стюарт е продала един на списанието „Модърн Романс“ (Modern Romance). Сключват брак в Сиатъл на 20 юни 1946 г. Първият им син, Брайън Хърбърт, се ражда на 29 юни 1947 г. в Сиатъл. Вторият им син, Брус Хърбърт, се ражда на 26 юни 1951 г. в Санта Роза, Калифорния. Франк Хърбърт не завършва следването си, защото (според Брайън) е изучавал само каквото го е интересувало и не е покрил изисквания курикулум.
След следването си той се връща към журналистиката и работи в „Сиатъл Стар“ и „Орегон Стейтсман“. Също така той е автор и редактор в списанието „Калифорния Ливинг“ в продължение на повече от десетилетие.
Хърбърт започва да чете научна фантастика през 1940-те, и да я пише през 1950-те. Негови разкази излизат в „Стартлинг Сториз“ и други списания. За следващото десетилетие той написва около двадесет разказа.
Кариерата му като романист започва с публикуването през 1955 г. на „Драконът и морето“. В тази книга той използва обстановката на подводница от 21 век, за да изследва нормалността и лудостта. Книгата предсказва световни конфликти около производството и потреблението на петрол. Критиците я одобряват, но продажбите не достигат особен обем.
Хърбърт успява да се посвети по-пълноценно на писателската си кариера, когато съпругата му се връща на пълно работно време като рекламен автор в областта на складовата търговия, и става основният източник на доходи за семейството през 1960-те. Работата му върху „Дюн“ започва през 1959 г. В интервю на Уилис Е. Макнейли той споменава, че веднъж трябвало да пише за списание статия за пясъчните дюни във Флорънс, Орегон, но се увлякъл в темата, и се оказал накрая с много повече суров материал, отколкото е нужен за статия. Статията никога не била написана, но се превърнала в семенцето на идеята, прерасла по-късно в „Дюн“.
Романът му отнема шест години изследвания и писане. Тъй като е бил много по-дълъг от стандартната комерсиална научна фантастика по това време, той бива издаден в списанието „Аналог“ като две отделни серии, през 1963 и 1965 г. След това книгата е отхвърлена от почти двадесет издатели, преди да бъде приета за печат. Един от издателите, преди да отхвърли ръкописа, записва пророческите думи: „Може би правя най-голямата грешка на десетилетието, но...“. Накрая малкото филаделфийско издателство „Чилтън“ дава на Хърбърт 7500 долара аванс, и скоро „Дюн“ се превръща в небивал успех. Книгата печели наградите „Небюла“ за 1965 г. и споделя наградата „Хюго“ за 1966 г. „Дюн“ е първият роман – представител на екологичната научна фантастика и съдържа множество широкообхватни, взаимосвързани теми, и е написана от гледните точки на много герои. Този метод бива срещан във всички други зрели творби на Франк Хърбърт.
Книгата не се превръща в бестселър веднага. Към 1968 г. тя е донесла на Франк Хърбърт около 20 000 долара, много повече от повечето научнофантастични романи по това време, но не достатъчно, за да му позволи да се заеме само с писане. Публикуването ѝ обаче му отваря много врати. От 1969 до 1972 г. той е отговорник по образователните теми на „Сиатъл Пост-интелидженсър“ и лектор по общо и интердисциплинарно обучение във Вашингтонския университет от 1970 до 1972 г. Работил е във Виетнам и Пакистан като социален и екологичен консултант през 1972 г. През 1973 г. е режисьор-оператор на телевизионното шоу „The Tilers“.
През 1972 г. той най-сетне успява да се отдаде изцяло на писането. Радва се на значителен комерсиален успех през 1970-те и 1980-те. Живее в домовете си в щата Вашингтон и Хавайските острови. През това време създава многобройни книги, и изследва екологични и философски идеи. Продължава цикъла за Дюн с „Месията на Дюн“, „Децата на Дюн“, и „Бог-император на Дюн“. Други важни негови произведения от този период са „Експериментът Досейди“, „Богосъздателите“, „Бялата чума“ и книгите, които той написва в съавторство с Бил Рансъм – "Инцидентът „Исус“", „Ефектът на Лазар“ и „Факторът на издигането“.
Успехът на Франк Хърбърт е помрачен от лична трагедия. През 1974 г. съпругата му Бевърли претърпява операция от рак, която ѝ дава още десет години живот, но съсипва здравето ѝ. Тя умира през 1984 г. В послеслова си към „Дюн: Домът на ордена“ Франк Хърбърт пише вълнуващо паметно слово за нея.
През същата година кариерата му процъфтява благодарение на филмовата версия на „Дюн“, режисирана от Дейвид Линч. Въпреки големите очаквания, големия бюджет и известните актьори, филмът е зле посрещнат и не особено успешен в САЩ. В Европа и Япония обаче той се радва на горещ прием. През същата година Хърбърт издава петата книга от поредицата – „Еретиците на Дюн“. По-късно същата година, след смъртта на Бевърли, той се оженва за Тереза Шакълфорд.
През 1986 г. Хърбърт публикува „Дюн: Домът на ордена“, която обединява много от сюжетните нишки на сагата. Това е последната му книга. Той умира от рак на панкреаса на 11 февруари 1986 г. в Мадисън, Уисконсин, на 65-годишна възраст.
Продължения на цикъла за Дюн По-късно синът на Франк Хърбърт, Брайън Хърбърт, и Кевин Дж. Андерсон добавят нови книги към цикъла за Дюн. Те използват оставените от Франк Хърбърт бележки върху историята на света на Дюн и върху планираната от него, но ненаписана седма книга от поредицата. На плановете за седма книга са базирани двете продължения „Ловците на Дюн“ и „Пясъчните червеи на Дюн“.
Идеи и теми Франк Хърбърт използва научнофантастичните си романи, за да изследва сложни идеи като философия, религия, психология, политика и екология. Произведенията му са вдъхновили у много от читателите му интерес към тези теми. Движещият момент зад трудовете на Франк Хърбърт е интересът му към въпросите на човешкото оцеляване и еволюция. Феновете му понякога са фанатици, които се опитват да изчетат абсолютно всичко, писано от него (фантастика или не), и смятат писателя за научен авторитет в областите, засегнати от книгите му. Посветеността на читателите му е стигала до такива степени, че той често е бил питан дали не започва някакъв култ – нещо, което той най-категорично е отричал.
В трудовете на Франк Хърбърт се срещат често следните идеи и теми:
Загриженост относно лидерството. Той специално е изучавал човешката склонност към сляпо следване на харизматични лидери. Изследвал е внимателно както потенциала, така и недостатъците на бюрокрациите и правителствата. Хърбърт е първият автор на научна фантастика, който популяризира идеите за екологията и системното мислене. Той подчертава необходимостта хората да мислят както системно, така и дългосрочно. Връзките между религия, политика и власт. Човешкото оцеляване и еволюцията: Хърбърт пише за Фремените, за Сардукарите и за Досейди, които са селектирани от ужасните си условия на живот до опасни свръхраси. Човешките възможности и потенциал: Хърбърт предлага Ментатите, Бин Джезърит и Бин Тлейлакс като различни визии към човешките възможности. Природата на нормалността и лудостта. Франк Хърбърт е проявявал интерес към трудовете на Томас Шаш и антипсихиатричното движение. Той често задава въпроса „Какво е нормално?“. Някои негови образи, например Пайтър дьо Врие, демонстрират несъмнени лудости и психопатии, но авторът често твърди, че „нормален“ и „ненормален“ са относителни термини, които хората често прилагат погрешно един към друг, особено на базата на статистически преценки. Възможните ефекти и последствия на психотропните химикали, като например подправката меланж в сагата „Дюн“. Как езикът оформя мисленето. Тук Хърбърт е повлиян предимно от „Обща семантика“ на Алфред Корзибски. Социобиологията – как инстинктите ни неволно повлияват нашето мислене и нашето общество. Ученето, обучаването и мисленето. Франк Хърбърт залага на евгениката, като основно средство за подобряване на социалните и физическите взаимоотношения на хората. Съмнителен е и изборът му на тезата „правото на по-силния“, като очевидно черпи от книгата „Might is Right“ на Рагнар Редбиард. Все пак в текста на цикъл „Дюн“ се среща и заклеймяване на тая теза, като обаче не става ясно, авторът, заклеймява, одобрява ли въпросната теза или просто я използва за да предаде съобщение. (Трябва да се отбележи, че въпросната книга (Might is Right) се свързва директно с фашисткия режим на Адолф Хитлер, а и с други съмнителни обществени образования.
Цитати „Покажи ми перфектно изпълнена операция, и ще ти покажа човек, който е замазвал пропуските. Реалните лодки се клатят.“ – „Дюн: Домът на ордена“ „Властта привлича поддаващите се на корупция. Подозирай всеки, който я търси.“ „Кървавите събития оказват магнетично въздействие върху човешкия род.“ Дюн: Еретиците на Дюн „Бюрокрацията унищожава инициативата. Почти няма друго, което бюрократите да мразят повече от нововъведенията, особено онези, даващи по-добри резултати в сравнение със старите практики и шаблони. Усъвършенстванията винаги са причина стоящите на върха да изглеждат неспособни и абсурдни. А кой би се радвал на подобен образ!“ Дюн: Еретиците на Дюн
Статус и влияние върху научната фантастика „Дюн“ е една от най-добре продаваните книги в историята на научната фантастика, а цикълът „Дюн“ – един от най-добре продаваните цикли в нея. Критиците поддържат книгата почти единодушно, тя печели наградата Хюго за 1965 г., и споделя наградата Небюла за 1966 г. Според съвременника на Хърбърт Робърт Хайнлайн, творбата е „могъща, убедителна и извънредно изобретателна“.
„Дюн“ е смятана за крайъгълна книга в научната фантастика и по ред други причини:
Подобно на Хайнлайновата „Странник в странна страна“, тя представлява опит за по-литературен подход към научнофантастичния роман. Преди този период често се твърди, че всичко, което е необходимо на едно научнофантастично произведение, за да преуспее, е чудесна техническа идея. Героите и сюжетът са смятани за третостепенни. „Дюн“ е важно произведение в т.нар. „мека научна фантастика“. Хърбърт умишлено потиска технологията във вселената на „Дюн“, за да може да обсъжда бъдещето на човечеството, а не бъдещето на технологиите му. „Дюн“ разглежда как се променят с времето хората и техните институции. „Дюн“ е първият голям екологичен научнофантастичен роман; той е, който дефинира екологичната научна фантастика като под-жанр. Франк Хърбърт е голям популяризатор на научните идеи; много от феновете му отдават на него интереса си към философията и психологията. В „Дюн“ той спомага за популяризирането на термина екология и някои от основните концепции в тази област. С увеличаването на популярността на книгата Хърбърт предприема обиколка из колежите, и разказва как екологичните проблеми на героите на романа са аналогични на нашите собствени.