Луис де Берниер () е английски драматург, поет и писател на произведения в жанра социална драма, исторически роман и лирика. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Book Series in Order Биография в сайта „Енциклопедия Британика” Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта Babelio Биография и библиография в сайта на Берлинския литературен фестивал Биография в официалния сайт
Биография и творчество Луис де Берниер е роден на 8 декември 1954 г. в квартал „Улуич“, Лондон, Англия, в семейство на военен и директор на благотворителна организация. Фамилията му е наследена от френски прародител хугенот. Израства частично в Съри и Близкия изток. От осемгодишна възраст учи в интернат и завършва средното си образование в колежа „Брадфийлд“ в Бъркшър. След това работи като озеленител и се включва в армията, но я напуска през 1973 г. след четиримесечен курс за обучение на офицери в Сандхърст, разочарован от средата и военната дисциплина.
Отива в Колумбия, където работи основно като учител по различни предмети в ранчо на англичанин и наблюдава политическото насилие, корупцията и човешката цена на идеологическите конфликти. После работи като гаучо в Аржентина и като преподавател по английски език в Гърция и Италия. Следва философия в университета „Виктория“ в Манчестър, където през 1977 г. получава с отличие бакалавърска степен по изкуства. След дипломирането си работи на различни временни места, включително като куриер и механик. През 1981 г. прави следдипломна квалификация по педагогика в Политехническия институт в Лестър, а след това работи като учител на проблемни ученици в Лондон. През 1985 г. получава с отличие магистърска степен по педагогика от Института по образование на Лондонския университет. Той е запален музикант, като свири на флейта, мандолина, кларинет и китара, въпреки че страда от дистония, която се отразява на свиренето му.
Първият му роман „Войната на Дон Емануел в преизподнята“ от поредицата „Латинска Америка“ е издаден през 1990 г. и черпи от опита му в Латинска Америка. Историята му се развива в измислена латиноамериканска страна, където местното население е подложено на насилия от една страна на правителството и от друга на партизаните до намирането на нов живот. Романът пародира политическите теми за правителството на Пиночет в Чили, краха на демокрацията в Уругвай през 70-те години, въоръжения конфликт с партизаните в Колумбия, представяйки корумпираните военни командири и аморалните управници.
Латиноамериканската трилогия продължава с романа „Сеньор Виво и Наркобарона“ от 1991 г. В историята сеньор Виво, млад преподавател по философия, се опълчва срещу продажните политици и наркокартелите, обрекли народа на окаяно съществуване, като пише изобличителни писма до най-тиражния вестник, намирайки последователи. Мафията се чувства заплашена и започва да го заплашва, а това води до низ от невероятни събития, голяма любов и жестока смърт, пародийни ситуации и магия, смях и сълзи.
През 1994 г. е издаден емблематичният му роман „Мандолината на капитан Корели“. Историята се развива на гръцкия остров Кефалония, който е окупиран от Италия по време на Втората световна война. Окупацията събира своенравна и красива Пелагия и двамата ѝ ухажори, съперничещи за любовта ѝ: Мандрас, кротък рибар, превърнал се в безжалостен партизанин, и чаровният капитан Корели от италианския гарнизон, отдаден на мандолината си. Романът е преведен на 11 езика, става международен бестселър и получава наградата на Британската общност за най-добра книга. През 2001 г. романът е екранизиран във филма „Капитан Корели“ с участието на Никълъс Кейдж, Пенелопе Крус и Джон Хърт.
Авторът е член на Кралското литературно дружество от 2006 г. През 2008 г. е удостоен с почетна докторска степен от университета „Де Монфор“ в Лестър (преди Политехнически институт). Политически той се определя като евроскептик и е изразил подкрепата си за излизането на Великобритания от Европейския съюз.
През 2009 г. той се разделя с партньорката си, актрисата Кати Гил. Имат две деца. Не се жени повторно.
Луис де Берниер живее в Норфолк.
Произведения Самостоятелни романи Captain Corelli's Mandolin (1994) – награда на Британската общност за най-добра книгаМандолината на капитан Корели, изд.: ИК „Бард“, София (2007), прев. Емилия Масларова Birds Without Wings (2004) A Partisan's Daughter (2008) Light Over Liskeard (2023)
Поредица „Латинска Америка“ (Latin American) The War of Don Emmanuel's Nether Parts (1990) Senor Vivo and the Coca Lord (1991)Сеньор Виво и Наркобарона, изд.: ИК „Лабиринт“, София (2014), прев. Емилия Масларова The Troublesome Offspring of Cardinal Guzman (1992)
Поредица „Кучето“ (Dog) Red Dog (2001) Blue Dog (2016)
Поредица „Даниъл Пит“ (Daniel Pitt) The Dust that Falls from Dreams (2015) So Much Life Left Over (2018) The Autumn of the Ace (2020)
Новели и разкази Labels (1993) A Day Out for Mehmet Erbil (1999) Gunter Weber's Confession (2001) The Death of Miss Agatha Feakes (2011) The Girt Pike (2011) Talking to George (2011) Station Jim (2019)
Сборници Notwithstanding (2009) Imagining Alexandria (2013) – поезия Of Love And Desire (2016) – поезия The Cat in the Treble Clef (2018) – поезия Labels and Other Stories (2019)
Пиеси Sunday Morning At the Centre of the World (2001)
Екранизации 2001 Капитан Корели, Captain Corelli's Mandolin – с Никълъс Кейдж, Пенелопе Крус и Джон Хърт 2011 Red Dog
Източници
Външни препратки на Луис де Берниер
Информация за Луис де Берниер в сайта „Грокипедия“ За Луис де Берниер в издателство „Лабиринт“
Категория:Английски писатели Категория:Английски автори на исторически романи Категория:Английски поети Категория:Английски драматурзи Категория:Английски автори на разкази Категория:Писатели постмодернисти Категория:Родени в Лондон