Стефан Атанасов Мазаков е български военен и политик.
Биография Стефан Мазаков е роден на 24 юли 1848 година в град Търново, тогава в Османската империя, днес в България. Баща му Стоян или Атанас от Кратово напуска семейството си в Крива паланка и се изселва в Търново, където се жени повторно за Андония Смилова. След смъртта на баща си в 1851 година Мазаков е отгледан от Стоян Смилов – Хайдутина, сподвижник на Филип Тотю. Учи до IV клас на Търновското училище и в 1873 година отива в Одеса, Русия, където постъпва в Юнкерското училище. В 1876 гододина е доброволец в четата Балкански лев на Филип Тотю и командва I взвод в Сръбско-турската война. Участва в битката при Гредетин, при Бабина глава и при Алексинац. След войната се връща в Русия.
Постъпва като унтерофицер в 3-та рота на 1-ва дружина на Българското опълчение на 22 април 1877 годиина и участава в Руско-турската война (1877 – 1878). Участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Котленския балкан. Награден с Георгиевски кръст IV степен, а лично цар Александър II му връчва златна чаша, сребърен самовар и сребърна захарница. На 10 април 1878 година е произведен в чин прапорщик.
След края на войната Мазаков служи в 9-а търновска дружина в Княжество България, но после се мести в Източнорумелийската милиция. В 1881 гододина е произведен в поручик, а в 1884 година в капитан. Докато служи в 4-та пеша Карловска дружина, Стефан Мазаков се жени за Елена, третата дъщеря на учителя и свещеник Христо Попвасилев, обесен в 1877 година.
Участва в подготовката и осъществяването на Съединението в 1885 година. В Сръбско-българската война е дружинен командир на 1-ва резервна Пловдивска дружина. Сражава се при Нешков връх, а в битката за царибродското село Желюша е ранен.
В 1886 година капитан Мазаков служи Търново. По време на Контрапреврата капитан Мазаков е сред основните помощници на Стефан Стамболов. Влиза в полевия съд, създаден от Стамболов, и е назначен за комендант на града.
В 1885 година му се раждат близнаци Христо и Стоян, но в 1887 година умира жена му. Мазаков служи в различни гарнизони в Южна България до уволнението си в началото на 1892 година, когато се отдава на обществена дейност. Става общински съветник и е водач на карловската секция на Народнолибералната партия. В ХII и ХIII обикновено народно събрание е избран за депутат от Карлово. Мазаков е председател на местното Поборническо-опълченско дружество и подпредседател на Комитета за построяването на паметника на Васил Левски в града в 1903 година. В 1907 година е сред учредителите на Карловското дружество на запасните офицери. Подпомага построяването на болницата и гимназията в Карлово.
Майор Стефан Мазаков умира на 24 септемврри 1910 година след несполучлива операция от апендицит. Погребан с войнски почести в Карлово.
В 1991 гододина Общинският съвет на община Карлово кръщава на неговото име улица в града, а в 2004 година в Мазаковата къща е открита постоянна етнографска експозиция на Историческия музей – Карлово.
Родословие
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени във Велико Търново Категория:По произход от Кратово Категория:Починали в Карлово Категория:Български доброволци в Сръбско-турската война (1876) Категория:Български опълченци от Македония Категория:Български политици от Македония Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война