Мартин Борман (; 17 юни 1900 – 2 май 1945) е висш партиен (в НСДАП) и държавен ръководител в Нацистка Германия.
Той е райхслайтер (висш партиен функционер, ръководещ сектор от партийната дейност) в Нацистката партия в периода 1933 – 1945 г., началник на Кабинета на заместник-фюрера Рудолф Хес (1933 – 1941) и на наследилата го Партийна канцелария (1941 – 1945) на НСДАП, личен секретар на фюрера Адолф Хитлер (1943 – 1945) и след смъртта му 3 дни райхсминистър по партийните дела (30 април – 2 май 1945).
Особено се издига в йерархията след бягството на заместник-фюрера Рудолф Хес във Великобритания на 10 май 1941 г. Води личните финансови дела на фюрера, управлява огромни парични фондове на Нацистката партия. В края на април 1945 г. се намира в бункера на райхсканцеларията заедно с Хитлер. След самоубийството на Хитлер и Гьобелс изчезва.
През 1946 година Нюрнбергският процес го осъжда задочно на смърт чрез обесване. Адвокатите пледират, че не може да бъде осъден, защото е мъртъв. Съдът не приема доводите за убедителни и, разглеждайки делото, внасят забележка, че при задържане на Борман или негово предаване може да подаде молба за помилване в установен срок. По време на процеса свидетелят Артур Аксман (ръководителят на Хитлеровата младеж) съобщава, че при опита за бягство от райхсканцеларията през нощта срещу 2 май 1945 г. е видял в района на берлинската гара Лертербанхоф труповете на Борман и на СС-щандартенфюрер Лудвиг Щумпфегер – личния лекар на Хитлер, облечени в униформи без опознавателни знаци.
През април 1954 г. германски съд официално обявява Борман за мъртъв, но съмнения остават. Появяват се съобщения, че е в Латинска Америка, като „Ловците на нацисти“ проверяват тази възможност за залавянето му. Спекулира се, че е британски или съветски агент.
През 1972 г. в Берлин при полагане на подземни кабели край гарата Лертербанхоф са открити 2 скелета, които са идентифицирани като останките на Борман и на Щумпфегер. Те са се самоубили, потвърждение на което са сдъвкани ампули с цианкалий, открити в устната им кухина. Съмненията окончателно се разсейват през 1998 г., когато при сравнителен ДНК анализ с материал от син на Борман това се оказва вярната версия. Освен това Борман е имал неправилно сраснали кости, счупени при падане от кон през 1939 г. Останките му са кремирани през 1999 г. и прахът му е хвърлен в Балтийско море.
Ранен живот Роден е на 17 юни 1900 г. във Вегелебен (днес в Саксония-Анхалт) в Кралство Прусия в рамките на Германската империя. Син е на пощенския служител Теодор Борман (1862 – 1903) и втората му жена Антони Бернардине Менонг. Семейството е лутеранско. Той има доведени брат и сестра от първия брак на баща му с Луизе Гроблер, която почива през 1898 г. Антони Борман ражда трима синове, един от които умира в детството си. Мартин (р. 1900 г.) и Алберт (р. 1902 г.) оцеляват. Теодор умира, когато Борман е на 3 години, а майка му скоро се омъжва повторно.
Учението на Борман в селскостопанско търговско училище е прекъснато, когато се присъединява към 55-и артилерийски полк като артилерист през юни 1918 г., в последните дни от Първата световна война. Не участва в бой, но дежурства в гарнизон до февруари 1919 г.
След като за кратко работи във фуражна мелница за добитък, Борман става управител на имот в голяма ферма в Мекленбург. Малко след като започва работа в имението, Борман се присъединява към антисемитска асоциация на земевладелци. Докато хиперинфлацията във Ваймарската република обезценява парите, хранителните стоки, съхранявани във фермите, стават все по-ценни. В много имоти, включително и на Борман, има сили на организацията Фрайкорпс (предвождана от Герхард Росбах), които пазят реколтата от грабежи.
Борман се присъединява към Фрайкорпс през 1922 г. и служи като водач на секция и ковчежник.
На 17 март 1924 г. Борман е осъден на година затвор като съучастник на приятеля си Рудолф Хьос, който убива учителя Валтер Кадов. Извършителите вярват, че Кадов е издал на властите в окупираната Рурска област, че Алберт Лео Шлагетер от Фрайкорпс провежда саботажна дейност срещу френската промишленост. Шлагетер е арестуван и екзекутиран на 23 май 1923 г. През нощта на 31 май 1923 г. Хьос, Борман и още няколко души отвеждат Кадов на ливада извън града, където е пребит, а гърлото му е прерязано. След като участник си признава, полицията изравя тялото и повдига обвинения през юли. Борман е освободен от затвора през февруари 1925 г.
Присъединява се към Фронтбан – кратко съществувала нацистка паравоенна организация, съставена за да замени Щурмабтайлунг, която е забранена след провалилия се Бирен пуч. Борман се връща на работа в Мекленбург и остава там до май 1926 г., когато се премества с майка си в Оберваймар.
Нацистка партия През 1927 г. Борман се присъединява към Нацистката партия с членски номер 60 508. Присъединява се към Шуцщафел на 1 януари 1937 г. с членски номер 278 267. Със специална заповед на Хайнрих Химлер през 1938 г. Борман получава членски номер 555, който да отразява статута му на „Стар боец“ ().
Ранна кариера Борман започва работа в ежеседмичния вестник Der Nationalsozialist, който се редактира от нациста Ханс Северус Циглер, който е заместник-гаулайтер в Тюрингия. След като влиза в партията, Борман поема служба като регионален прес-офицер, но липсата му на умения за говорене пред публика го правят неподходящ за тази позиция. Скоро той оползотворява организационните си умения като бизнес управител за гау Тюрингия. През октомври 1928 г. се премества в Мюнхен, където работи като застрахователен офицер за Щурмбайтлунг. Първоначално Нацистката партия предоставя застраховки на компании за членове, които са ранени или убити в честите насилствени схватки с членове на други политически партии. Тъй като застрахователните компании не желаят да плащат пари за подобни дейности, през 1930 г. Борман съставя Нацистки спомагателен фонд (), фонд за привилегии и облекчения, администриран пряко от партията. Всеки партиен член е задължен да плаща премии и може да получи компенсация за травми, получени по време на провеждане на партийна дейност. Плащанията чрез фонда се правят единствено по лична преценка на Борман. Той започва да печели репутацията на финансов експерт и много партийни членове се чувстват лично задължени към него, след като получават пари от фонда. Освен за споменатата цел, фондът се използва като последна мярка за финансиране на партията, която постоянно изпитва недостиг на пари по това време. След успеха на Нацистката партия на парламентарните избори през 1930 г., където тя печели 107 места, членството в партията нараства драстично. Към 1932 г. фондът вече спестява по 3 милиона райхсмарки на година.
Борман работи и в щаба на Щурмбайтлунг от 1928 до 1930 г. и докато е там основава Нацисткия автомобилен корпус, предшественик на Нацисткия моторизиран корпус. Организацията е отговорна за координирането на дарените МПС-та на партийните членове, а по-късно се разширява така, че да обучава членове на автомобилни умения.
Райхслайтер След идването на власт на Нацистката партия през януари 1933 г. облекчителният фонд е преустроен така, че да предоставя общи инцидентни и имотни застраховки и Борман подава оставка от администрацията му. Той кандидатства за преместване и на 1 юли 1933 г. е приет като началник-щаб в офиса на Рудолф Хес, който по това време е заместник-фюрер. Борман служи и като личен секретар на Хес от 4 юли 1933 г. до май 1941 г. Департаментът на Хес е отговорен за разрешаването на диспути вътре в партията и работи като посредник между партията и държавата за политически решения и законодателство. Борман използва позицията си, за да създаде мащабна бюрокрация и да включи себе си във възможно най-много от процесите за взимане на решения. На 10 октомври 1933 г. Хитлер обявява Борман за райхслайтер (национален водач, най-високия партиен ранг) на Нацистката партия, а през ноември е обявен за депутат на Райхстага. Към юни 1934 г. Борман вече постепенно бива приеман във вътрешния кръг на Хитлер и го придружава навсякъде, предоставяйки обобщителна информация за събития и запитвания.
През 1935 г. Борман е назначен за надзирател при реновирането на Бергхоф, имота на Хитлер в Оберзалцберг. В началото на 1930-те години Хитлер купува имота, който държи под наем от 1925 г. като място за почивки. След като става канцлер, Хитлер изготвя планове за разширение и преобразуване на главната къща и поставя Борман начело на строителството. Борман дава старт на конструкцията на казарми за гвардейци от СС, пътища и пътеки, гаражи за превозни средства, стаи за гости, общежитие за персонала и други удобства. Борман, също така, купува съседни ферми, докато целият комплекс вече покрива 10 km2. Членове на вътрешния кръг на фюрера строят къщи в периметъра, започвайки от Херман Гьоринг, Алберт Шпеер и самия Борман. Борман възлага и строителството на Келщайнхаус, чайна, разположена високо на Бергхоф, като подарък за 50-ия рожден ден на Хитлер (20 април 1939 г.). Хитлер рядко използва сградата, но Борман обича да впечатлява гостите си, като ги води там.
Докато Хитлер е в Бергхоф, Борман винаги е около него и работи като личен секретар на фюрера. В това си качество, той започва да контролира потока от информация и достъпа до Хитлер. През този период Хитлер дава власт на Борман над личните му финанси. Освен заплатата му като канцлер, доходите на Хитлер включват и пари от книгата му Майн Кампф и употребата на лика му върху пощенски марки. Борман създава фонда „Адолф Хитлер“ за немска търговия и промишленост, който събира пари от немски индустриалци от името на Хитлер. Някои от получените пари през тази програма са изплатени на различни партийни водачи, но Борман запазва повечето от тях за Хитлер. Борман и други хора записват мислите на Хитлер, изявени по време на вечеря и монолози късно вечерта, и ги запазва. Материалите са публикувани след края на войната.
Офисът на заместник-фюрера има правото на последно одобрение за назначенията на държавни служители, а Борман преглежда документите на служителите и взема решенията за назначенията. Тази власт посяга върху компетентността на министъра на вътрешните работи Вилхелм Фрик и е пример за припокриването на отговорностите, характерно за нацисткия режим. Борман пътува навсякъде с Хитлер, включително до Австрия през 1938 г. след Аншлуса и Судетска област след подписването на Мюнхенското споразумение по-късно същата година. Борман е назначен да организира Нюрнбергските митинги през 1938 г., което е голямо партийно събитие.
Хитлер целенасочено изправя високопоставени партийни членове един срещу друг и Нацистката партия срещу гражданските служби. По този начин той насърчава недоверието, съперничеството и борбата сред подчинените си, за да консолидира властта си. Обикновено не издава писмени заповеди, а ги комуникира устно или ги предава чрез Борман. Да се изпадне в неблагоприятно положение с Борман означава да се изгуби достъпът до Хитлер. Борман се оказва господар на заплетените вътрешнопартийни борби. Освен това има възможността да контролира достъпа до Хитлер, което му позволява да контролира властта на Гьобелс, Гьоринг, Химлер, Розенберг, Франк и други високопоставени държавни служители, много от които са и негови врагове.