Мати Унт () е естонски и съветски драматург, литературен критик, театрален режисьор и писател на произведения в жанра социална драма, научна фантастика, криминален роман, белетристика и документалистика. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография в сайта SF-Encyclopedia Биография и библиография в сайта „Естонски литературен център” Биография и библиография в сайта „Естонска театрална енциклопедия”

Биография и творчество Мати Унт е роден на 1 януари 1944 г. в село Линамее, Тартуски окръг, Естония, в семейството на счетоводител. В периода 1951 – 1958 г. учи в селското училище, а през 1962 г. завършва средното си образование в Тарту. През 1967 г. завършва естонска филология и журналистика в Историко-филологическия факултет на Тартуския университет.

В периода 1966 – 1971 г. работи като режисьор в театър „Ванемуйне“ в Тарту, а в периода 1975 – 1981 г. на подобна длъжност в Държавния младежки театър на Естонската ССР в Талин. В периода 1981 – 1991 г. е директор на Младежкия театър, а през 1992 – 2003 г. е директор на Естонския драматичен театър в Талин. През 2005 г. е професор по свободни изкуства в Тартуския университет.

Творчеството на Мати Унд включва повече от 15 романа и разказа, повече от 10 пиеси и драматизации, филмови сценарии, есета и постановка на над 90 театрални постановки. Първото му произведение, „наивният роман“ „Сбогом, жълта котка“, е издаден през 196 3 г. След литературния си дебют той се утвърждава сред естонските писатели като писател на научна фантастика, драматург и критик. Романите му „Дълг“ от 1964 г. и „За възможността за живот в космоса“ от 1967 г. разглеждат темата и проблемите на формирането на личността на младия човек. Романите му „Убийство в хотела“ от 1968 г. и „Черен мотоциклетист“ от 1976 г. са насочени към детективския жанр, който е рядък за естонската литература. Романът му „Есенен бал“ от 1979 г. е посветен на проблема за отчуждението на човека в големия град, неговата бездуховност, липса на комуникация, и консуматорско отношение към живота. Той разказва историята на шестима души, живеещи в жилищна сграда извън Талин (поет, архитект, бръснар и жена и нейния син), чиито животи се пресичат в края на романа. Той му носи международно признание и е екранизиран през 2007 г. в едноименния филм. Темата за отчуждението и търсенето на пътя в живота е тема и на произведенията му „Голият остров“ от 1972 г. и „Кралският път“ от 1975 г., като за втория получава наградата „Фридеберт Туглас“. Разказът му „Те говорят“ от 1984 г. и романът „Донорска бележка“ от 1990 г. (който е по историята за Дракула с първата естонска поетеса Лидия Койдула, превърнала се в неспокоен вампир) се класифицират като нежанрови, тъй като се състоят главно от реплики на второстепенни герои.

Като драматург и театрален режисьор участва в популяризирането на авангардния театър в постсъветска Естония. През 80-те и 90-те години театралната му дейност е по-плодотворна от писателската. Пиесата му „Фаетон, син на слънцето“ от 1968 г. е написана по древногръцкия мит. Пиесата му „Часът на духовете на улица Янсен“ от 1984 г. описва въображаема среща между поетесата Лидия Койдула и писателката Айно Калас. Пиесата му „Колонтай“ от 1978 г. е посветена на живота и делото на революционерката, държавник и дипломат Александра Колонтай, а за пиесата получава литературната награда „Юхан Смуул“. Пиесата Майстърът му „Граал!“ от 2001 г. е базирана на романите за крал Артур, а пиесата му „и Маргарита“ е по едноименния роман на Михаил Булгаков. Като театрален режисьор поставя пиеси на Аугуст Стриндберг, Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер, Славомир Мрожек, Харолд Пинтър и др. Статиите му като критик за театъра и киното са събрани в книгата „Дяволи и царе“ от 1989 г.

Мати Унт е член на Съюза на естонските писатели от 1966 г. През 1980 г. получава званието „заслужил писател“ на Естонската ССР. През 2000 г. е награден с орден „Бяла звезда“ III ст. Лауреат на Естонската национална награда за култура (2002). Носител е и на много други литературни награди.

През октомври 1980 г. той подписва „Писмото на 40-те“, в което четиридесет видни естонски интелектуалци публичното защитават естонския език и култура, и в което протестират срещу политиките на русификация на съветските власти в Естония.

От 1965 до 1968 г. е женен за журналистката Ела Томсън, а от 1968 до 1972 г. е женен за Маре Пусепа. Дълги години живее с актрисата Керсти Крейсман. През 1983 г. се жени за за писателката Лий Ломп.

Мати Унт умира на 22 август 2005 г. в Талин. В негова памет в квартал „Кадриорг“ в Талин през 2019 г. е обособен музей, а в прилежащия парк е поставена мемориална пейка на негово име. Mati Unt Museum Музеят Мати Унт получава постоянна изложба, 2024 г.

Произведения

Самостоятелни романи, повести и разкази Hüvasti, kollane kass (1963, преработен 1992) Võlg (1967) Elu võimalikkusest kosmoses (1967) Mõrv hotellis (1969) Kuu nagu kustuv päike (1971) Mattias ja Kristiina (1974) Via regia (1975) Must mootorrattur (1976) Sügisball (1979)Есенен бал : Сцени от градския живот, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1981), прев. Лилия Величкова Räägivad ja vaikivad (1985) Öös on asju (1990) Doonori meelespea (1990) Brecht ilmub öösel (1996)

Пиеси See maailm või teine (1966) Phaethon, päikese poeg (1968) Viimnepäev (1972) Kolm põrsakest ja hea hunt (1973) Good-by, baby (1975) Kümme neegrit (1976) Peaproov (1977) Vaimude tund Jannseni tänaval (1984) Huntluts (1999; по мотиви на Оскар Лутс) Graal! (2001) Meister ja Margarita (2001; по мотиви на Михаил Булгаков) Vend Antigone, ema Oidipus (2006; по мотиви на Софокъл и Еврипид)

Документалистика Kuradid ja kuningad (1989) Ma ei olnud imelaps (1990) Argimütoloogia sõnastik (1993) Vastne argimütoloogia (1996) Sirise, sirise, sirbike (2003) Theatrum mundi (2004)

Екранизации 1966 Võlg – тв филм, по разказ 1977 Surma hinda küsi surnutelt – сценарий, главна награда за режисура на XI Всесъюзен филмов фестивал през 1978 г. в Ереван 1986 Saja aasta pärast mais 1988 Nõid – късометражен 2006 Tühirand – късометражен, по разказ 2007 Autumn Ball

Награди 1976 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ (за „Кралският път“) 1978 – Награда „Юхан Смуул“ (за пиесата „Колонтай“ и филмовия сценарий „Попитайте цената на смъртта от мъртвите“) 1980 – Награда „Юхан Смуул“ (за „Есенен бал“) 1980 – Заслужил писател на Естонската ССР 1987 – Награда „Юхан Смуул“ (за „Часът на духовете на улица Янсен“) 1990 – Награда за режисура на Естонската театрална асоциация 1990 – Награда „Прийт Пилдроос“ 1990 – Полски орден за културни заслуги 1994 – Годишна награда на Литературния дарителски фонд на Естонската културна столица (за „Агримитологии“) 1999 – Награда „Александър Куртна“ 2000 – Орден за заслуги „Бялата звезда“ III степен 2001 – Награда за режисура на Естонската театрална асоциация 2001 – Награда разказ „Фридеберт Туглас“ („Празно“) 2002 – Награда за култура на Република Естония 2003 – Годишна дарителска награда за литература на Естонската културна столица

Източници

Външни препратки

„За възможността за прозата на Мати Унт, десетилетия по-късно“, от Майму Берг, 2024 г., в сайта „Естонски литературен магазин“

Категория:Естонски писатели Категория:Естонски драматурзи Категория:Естонски сценаристи Категория:Съветски писатели Категория:Съветски драматурзи Категория:Починали в Талин