Семита Исааковна Кушул () е съветски и украински краевед караитовед, колекционер на материално и духовно наследство на караитите, тя е първата получателка през 1991 г. на наградата „И. И. Казас“ на Кримската културна фондация „за приноса й в областта на образованието, тюркологията и историята на караитския народ“.Их именами названы. — Симферополь: «Таврия», 1991. — С. 5. — (Неизвестный Крым. История в лицах). — ISBN 5-7780-0485-0
Биография и творчество Семита Кушул е родена на 1 април 1906 г. в Евпатория, Таврическа губерния, Руска империя, в семейство на караити.Кискачи А. В. Семита Исааковна Кушуль // "[Караимские вести". — М., 1996. — №23. — С. 1. Баща ѝ е общественик в Евпатория и член на меншевишката фракция на Кримския съюз на РСДРП. Тя има незавършено висше образование като счетоводител плановик. Работи като първият главен счетоводител на винарната „Евпатория“, а през 1933 г. е повишена и преместена в „Кримвинтрест“ в Симферопол. Преди войната работи в Кримския природен резерват, а по време на германската окупация живее в Евпатория. През май 1944 г. отново получава работа като главен счетоводител в Евпаторийската винарна и участва в нейното възстановяване.
От 1950 г. започва да изучава проблемите на караитската история и събирането на караитски антики за бъдещия музей. През 1967 г. тя наследява по-голямата част от архива на караимския интелектуалец Б. Я. Кокеная и още на следващата година се обръща към Евпаторийския краеведски музей с молба за откриване на караитски отдел там, но получава отказ.
Авторка е на редица трудове и публикации, включително за археолога А. С. Фиркович. В своите трудове тя защитава тюркско-хазарската теория за произхода на караитите като единствената правилна и счита всички находки на А. С. Фиркович за автентични. Общува с много историци, научни и обществени дейци. Помага на К. М. Мусаев в събирането на материали за неговия „Кратък граматичен очерк на караитския език“.
На 19 юни 1981 г. тя дарява на Научната библиотека на Вилнюския държавен университет безплатно 50 единици ръкописи от петнадесети до деветнадесети век и една печатна книга от колекцията на Б. Я. Кокенай за съхранение в отделна колекция на Кокеная-Кушул. През 1989 г. в Симферопол тя участва в учредителната конференция на Кримското караитско културно дружество „Бирлик“.Тирияки, Виктор Захарович,' Восстановление надгробия Авраама Фирковича (по материалам архива С. И. Кушуль) // Известия Духовного управления караимских религиозных организаций Украины. — Евпатория, 2012. — №5 (14), ноябрь. — С.3—4. В 1989 году в Симферополе участвовала в проведении учредительной конференции Крымского караимского общества культуры „Бирлык“
Семита Кушул умира на 11 декември 1996 г. в Евпатория, Крим.
Източници
Категория:Украински общественици Категория:Украински историци Категория:Родени в Евпатория Категория:Починали в Евпатория