Владимир Солоухин е съветски и руски журналист, преводач, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, пътепис, автобиография и публицистика. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта „Хронос” Биография и библиография в сайта LiveLibБиография в сайта „Литературен свят”, с поезия и публицистика
Биография и творчество Владимир Алексеевич Солоухин е роден на 14 юни 1924 г. в село Алепино, Владимирска област, РСФСР, СССР, в селско семейство. Завършва Владимирския техникум по механотехника. Първите му творби са публикувани във вестник „Призив“ във Владимир. В периода 1942 – 1946 г. служи в Червената армия като служител по сигурността в гвардията на Кремъл.
След демобилизацията си започва да се занимава с литературно творчество. Завършва Литературния институт през 1951 г. От 1952 г. е член на Комунистическата партия на Съветския съюз. Първото му стихотворение „Дъжд в степта“ е публикувано през 1953 г. във вестник „Комсомолская правда“. В периода 1958 – 1981 г. работи в като помощник редактор в редакционна колегия на списание „Млада гвардия“, а след това и на редакционния съвет на списание „Наш съвременник“.
Основната тема на творчеството му е руската провинция, в миналото и в бъдещето, а селските теми преобладават в неговите произведения. Счита се за водеща фигура в кръга писатели автори на „селска проза“. В публицистичните си статии той изтъква необходимостта от запазване на народната традиция по отношение на пътищата на развитие на руското изкуство. В началото на 60-те години се интересува от руските икони, става поборник за внимателно отношение към тях, колекционер и специалист по интерпретация и техника на иконопис. Книгите му по тази тема – „Писма от Руския музей“ (1967) и „Черни дъски“ (1968) имат широк обществен отзвук. В края на 80-те години е пламенен поддръжник на възстановяването на катедралата „Христос Спасител“ като символ на „възраждането на руската духовност и култура“ и „генератор на духовна енергия“.
Важно място в творчеството му заемат автобиографичните произведения, в които Солухин описва и осмисля историята на Русия през двадесети век („Последната стъпка“, „Солено езеро“, „Чашата“). Като представител на православно-патриотичните ценности, той остро критикува атеизма и интернационализма на комунистическата идеология. Сред автобиографэичните му произведения са „Присъдата“, „Последната стъпка“, „В светлината на деня“, „Солено езеро“, „Купата“. В книгите си „Работа“ (1966) и „Слово живо и мъртво“ (1976) обобщава писателския си опит.
През 1989 г. в книгата си „Да четем Ленин“ той е един от първите, който открито пише за необходимостта от преразглеждане на ролята на Ленин в историята на Русия. В годините на перестройката е общоприето, че престъпленията на Сталин са резултат от изопачаване на принципите на Ленин. Солоухин застъпва обратната теза, че тези престъпления са се случили като логично продължение на политиката на Ленин.
Той е един от първите, които поставят въпроса за тежкото положение на съсипаните от социалистическите експерименти селяни. В книгата „В светлината на деня“ (1992) показа антируската същност на еврейските болшевики, които умишлено подлагат на глад руския народ, за да го принудят да се подчини на властта. В книгата „Солено езеро“ (1994) разкрива садизма и патологичната жестокост на еврейските болшевики в лицето на един от видните им представители – Аркадий Гайдар.
Владимир Солоухин пътува много и произведенията му са преведени на много световни езици. Предава впечатленията си от България в книгата „Славянска тетрадка“ (1965). Носител е на множество награди: Държавна награда на РСФСР (1974), на Полската асоциация за културни връзки „Влоджимеж Петшак“ (1975), списание „Наш съвременник“ (1988), „Москва“ (1989), „Литературна Русия“ (1995), „Афанасий Фет“ (1995), Държавна награда на Република Якутия-Саха (1995), награда на името на Андрей Платонов „Умно сърце“ (посмъртно; 1997). Удостоен е с ордени „Трудово червено знаме“, „Знак за почит“, „Дружба между народите“ (1994).
Избиран за член на ръководството на Съюза на писателите на РСФСР и СССР, после на Висшия творчески съвет на съюза на Русия (от 1994), член е на обществения съвет на „Литературна Русия“ от 1996 г. Академик в Академията за руска словесност (1996).
Владимир Солоухин умира на 4 април 1997 г. в Москва. Опелото му е извършено в катедралата „Христос Спасител“ и е погребан в родното си село Алепино. През 2021 г. в селото е открит негов мемориален музей.
Произведения Поезия
Проза
Екранизации 1972 – 1988 Хоризонт – документален сериал, 1 епизод 1974 Амра – история 1976 Праздник на Печоре – история 2006 Мочёные яблоки – по мотиви на разказа
Източници
Външни препратки
Биография в сайта „Ямал медия“
Категория:Съветски писатели Категория:Руски писатели Категория:Руски поети Категория:Съветски журналисти Категория:Членове на КПСС Категория:Родени във Владимировска област Категория:Починали в Москва