Хоми Джехангир Ба̀ба (; 30 октомври 1909, Бомбай, Индия – 24 януари 1966, Монблан, Франция) е индийски физик, който изиграва значителна роля в развитието на индийската ядрена наука, техника и ядрена програма. Член е на редица научни дружества и академии на науките, включително Лондонското кралско дружество (1941).Bhabha; Homi Jehangir (1909 - 1966), Сайт на Лондонското кралско общество
Биография Баба учи в Кеймбриджкия университет, който завършва през 1930 г. Започва научната си дейност под ръководството на Ралф Фаулър. През периода 1940 – 1945 г. работи в Индийския научен институт в Бангалор, като от 1942 г. е професор там. През 1945 г. става инициатор на създаването и първи директор на Института за фундаментални изследвания „Тата“ в Бомбай. Баба става председател на Комисията по атомна енергия на Индия (от 1948 г.) и директор на Атомния център в бомбайското предградие Тромбей (от 1957 г.), който също е основан от него.
Баба също е изтъкнат общественик. Той е председател на първата конференция за мирно използване на атомната енергия в Женева през 1955 г.
Освен това в продължение на няколко години (1960 – 1963) той е председател на Президиума на Международния съюз по теоретична и приложна физика (IUPAP), както и член на Научно-консултативния съвет на МАГАТЕ.
Загива при катастрофа с Boeing 707, с който пътува към поредното заседание на Съвета на МАГАТЕ. Изказани са предположения, потвърдени от бившия оперативен служител на американските специални служби Робърт Кроули, че причината за тази авиокатастрофа може да са били действия на ЦРУ, имащи за цел да забавят развитието на индийската ядрена програма.
Научна дейност Баба е автор на редица научни трудове в областта на физиката на космическите лъчи, теорията на мезоните и частиците с висок спин, както и на ядрената физика. В своя работа от 1935 г. той за първи път изчислява сечението на електрон-позитронното разсейване. По-късно електрон-позитронното разсейване в рамките на квантовата електродинамика получава наименованието „разсейване на Баба“ в чест на неговия принос в тази област.
През 1937 г. Баба, съвместно с немския физик Валтер Хайтлер, разработва теорията на каскадните процеси в космическите лъчи. Той пръв открива и доказва, че движещият се мезон има по-дълъг живот от неподвижния мезон, което напълно съвпада с изводите на специалната теория на относителността за „забавянето на времето“.
Награди 1942 г. – награда „Адамс“ (Adams Prize) 1948 г, – награда „Хопкинс“ от Кеймбриджското философско общество (Cambridge Philosophical Society)
Основни трудове Баба е автор на повече от 60 статии в научни списания, сред които:
Източници
Литература
Ю. А. Храмов, „Баба Хоми Джехангир“ // Физики : Биографический справочник / Под ред. А. И. Ахиезера. – Изд. 2-е, испр. и доп. – М. : Наука, 1983. – 400 с. – 200 000 экз.
Външни препратки Homi Jehangir Bhabha. Биография на Хоми Баба.
Категория:Родени в Мумбай Категория:Индийски физици Категория:Членове на Британското кралско научно дружество