Сражението при Слепченския манастир е сражение между чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и османски аскер, станало през август 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание.
История След голямото сражение при Смилево и изгарянето на селото двехилядната османска колона минава през Стругова планина на север и край Слепченския манастир се натъква на около 100 въстаници – четите на Русе Поптодоров (40 души), Алексо Стефанов, Иван Роглев, Георги Сугарев и Петър Жебчев. Сражението продължава 3 часа, като основният удар е понесен от четата на Жебчев. След това оцелелите въстаници напускат позициите си и се изтеглят.
Войската ограбва и частично опожарява старинния Слепченски манастир, като изколва всички монаси, ратаи и приютили се в манастира недъгави хора.
Според Иван Трайчев от четата на Жебчев загиват почти всички четници - общо 37 души. Оцеляват войводата Жебчев и четниците Тодор Велев. От четата на Русе Поптодоров не загива никой. Според Христо Силянов общо загиналите въстаници са около 30, а според Иван Начов общо загиват 60 въстаници.
Бележки
Слепченски манастир Категория:Илинденско-Преображенско въстание Слепченски манастир