Софийската среща от февруари 1911 година от дейци на бившата ВМОРО и на БНМОРО е по същество обединителна за двете организации.

История Първоначално в началото на 1911 година Главният комитет на БНМОРО се обръща към ръководителите на Скопските и Битолските дейци, като ги призовава да изпратят делегати на предстоящия конгрес на организацията. В отговор Петър Чаулев, Павел Христов, Христо Матов и Христо Цветков наричат членовете на БНМОРО „отцепници“ и отказват да участват в конгреса ѝ, но предлагат обща среща за обединение.

Срещата е проведена през февруари и е избрана комисия, която да съгласува принципите на общата дейност, в състав Павел Христов и Тодор Александров за ВМОРО, Христо Чернопеев и Антон Бузуков за БНМОРО. На 26 февруари комисията решава за обединение в една организация като на базата на програмните документи на ВМОРО и БНМОРО определя основните принципи: в организацията се приемат само българи националисти, дейците извън Османската империя са само спомагателни членове, ЦК и ЗП се избират с писмено разбирателство между окръзите. Така БНМОРО отстъпва в полза на запазване на утвърдената структура срещу налагане на българския национален характер на организацията, отразен и в новия Централен комитет — Тодор Александров, Петър Чаулев, Христо Чернопеев, с резервен член подполковник Александър Протогеров.Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в:

Те са избрани не от общ конгрес, а с писмено разбирателство от окръзите, като междувременно задгранични представители са Тодор Лазаров, Павел Христов и Ефрем Чучков, но последните двама се отказват. В резултат на преговорите между революционните дейци ВМОРО е възстановена със старото си име и програмни документи.Добринов, Дечо. Тодор Александров – Легендарният водач на ВМРО, стр. 14 – 17 Междуособиците в организацията обаче не спират. Яне Сандански отказва да участва в общо съвещание на войводите, на което да се реши как ще се действа в условията на предстоящата война.

Според запазения „Протокол № 1 за обединението на дейците на Българската народна македоно–одринска организация и ВМОРО в една организация и принципите, на който тя трябва да стои.“ от 11 февруари 1911 година представителите на Централния или Главния комитет на организацията са четиримата Александров, Чаулев, Чернопеев и Протогеров. Според изследователя Димитър Гоцев запасни членове на ЦК стават Христо Татарчев, Петър Кушев и Пейо Яворов.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.

Литература

Бележки

Категория:Конгреси на ВМОРО и ВМРО Категория:1911 година в България