Хипотезата на Нюел—Саймън (на английски: Physical Symbol System Hypothesis) е фундаментално твърдение в областта на изкуствения интелект и когнитивната наука, формулирано от Алън Нюел и Хърбърт Саймън през 70-те години на XX век.Newell, A.; Simon, H. A. (1976). Computer Science as Empirical Inquiry: Symbols and Search. Communications of the ACM.
Хипотезата гласи, че всяка система, способна на общ интелигентен разум, трябва да бъде физическа символна система, и обратно — всяка достатъчно сложна физическа символна система може да проявява интелигентно поведение.
Формулировка Хипотезата може да бъде формулирана по следния начин:Тя включва две основни твърдения:
Необходимо условие — всяка интелигентна система функционира чрез манипулиране на символи; Достатъчно условие — всяка система, която манипулира символи по подходящ начин, може да бъде интелигентна.
Основни понятия
Физическа символна система Физическата символна система е система, която:
съдържа символи (напр. числа, думи, структури); притежава правила за трансформация на тези символи; е реализирана във физически носител (като човешки мозък или компютър).Newell, A. (1990). Unified Theories of Cognition. Harvard University Press.
Символна обработка Според хипотезата мисленето представлява процес на манипулиране на символи — например при решаване на задачи, логическо разсъждение и планиране.Haugeland, J. (1985). Artificial Intelligence: The Very Idea. MIT Press.
Исторически контекст Хипотезата възниква в ранния етап на развитието на изкуствения интелект. Нюел и Саймън разработват първите програми като Logic Theorist и General Problem Solver, които демонстрират, че компютрите могат да решават задачи чрез символни представяния и правила.Newell, A.; Shaw, J. C.; Simon, H. A. (1959). Report on a General Problem-Solving Program. Proceedings of the International Conference on Information Processing.
Техните изследвания играят ключова роля в развитието на т.нар. когнитивна революция.
Значение Хипотезата на Нюел—Саймън има важно значение за:
развитието на символния подход в изкуствения интелект; моделирането на човешкото мислене като информационен процес; създаването на когнитивни архитектури и системи.
Тя оказва силно влияние върху ранните изследвания в областта на логическото доказване, решаването на задачи и обработката на естествен език.
Критика Хипотезата е подложена на значителна критика. Един от най-известните аргументи е мисловният експеримент „Китайската стая“ на Джон Сърл, според който манипулирането на символи не е достатъчно за истинско разбиране или съзнание.Searle, J. R. (1980). Minds, Brains, and Programs. Behavioral and Brain Sciences.
Освен това алтернативни подходи, като невронните мрежи и динамичните системи, поставят под въпрос централната роля на символите в интелигентността.
Вижте също
Тюрингова машина Когнитивна психология Символен изкуствен интелект
Бележки
Литература
Newell, A.; Simon, H. A. (1972). Human Problem Solving. Prentice-Hall. Newell, A. (1990). Unified Theories of Cognition. Harvard University Press.