Немска философия е философия писана на немски език или философия на немския народ. Във философските изследвания или изучаването на философията немската философия много често е разглеждана като немска класическа философия, тъй като голяма част от авторите, които я представляват, са класически за съвременната философия Класическа немска философия, Иван Стефанов, март 2026.

Немската философия има влияние и върху двете основни съвременни философски школи: аналитичната и континенталната традиция Благовест С. Моллов, "Континентална" философия: (островно-)аналитична перспектива, изд. "Св. Климент Охридски", София, 2007. Обхваща фигури като Готфрид Вилхелм Лайбниц, Имануел Кант, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Артур Шопенхауер, Карл Маркс, Фридрих Ницше, Мартин Хайдегер, Ханс-Георг Гадамер, Витгенщайн, специфично Виенският кръг и Франкфуртската школа. Датският философ Сьорен Киркегор също често е включван в обзори на немската философия поради обширните си връзки с немски мислители Stewart, Jon B. Kierkegaard and his German contemporaries, 2007. Немските философи са сред най-съществените за основни философски движения като рационализъм, немски идеализъм, романтизъм, диалектически материализъм, екзистенциализъм, феноменология, херменевтика, логически позитивизъм и критическа теория Max Horkheimer, Critical theory; selected essays. Herder and Herder. 1972Pinkard, Terry P. German philosophy, 1760–1860: the legacy of idealism, 2002, ch. 13.Kenny, Anthony. Oxford Illustrated History of Western Philosophy, 2001, p. 220–224..

История 17 век Лайбниц

Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646–1716) е бил едновременно философ и математик, който е писал предимно на латински и френски език Gottfried Wilhelm Freiherr Von Leibnitz, Philosophical Works of Leibnitz, Kessinger, 2010, "the translations have been made directly from original Latin and French" (предговор). Лайбниц, заедно с Рене Декарт и Барух Спиноза, е един от тримата велики защитници на рационализма през 17 век. Трудовете на Лайбниц също така предвиждат съвременната логика и аналитичната философия, но неговата философия също така се обръща назад към схоластичната традиция, в която заключенията се постигат чрез прилагането им към основните принципи или априорни, а не емпирични дефиниции.

Лайбниц е особено известен със своята теория за монадите, изложена в книгата му „Монадология“ Лайбниц, Монадология, изд. Извори, 2015.

18 век Кант През 1781 Имануел Кант (1724–1804) публикува своята „Критика на чистия разум“ Кант, Имануел. Критика на чистия разум. София, БАН, 1992..

След публикуването на своята „Критика“, Имануел Кант е смятан за едн от философите с най-големо влияние в цялата Западна философия. Характерно за края на 18-ти и началото на 19 век е пряката линия на влияние на Кант енаречена немският идеализъм.

19 век Немски идеализъм Германският идеализъм е философско движение, което се заражда в Германия в края на 18-ти и началото на 19 век. То се развива от трудовете на Имануел Кант през периода на 1780 и 1790 Frederick C. Beiser, German Idealism: The Struggle Against Subjectivism, 1781–1801, Harvard University Press, 2002, part I., и е тясно свързано както с романтизма, така и с революционната политика на Просвещението.

Хегел Георг Вилхелм Фридрих Хегел е един от най-значимите представители на немската идеалистическа философия Theodor W. Adorno, Hegel: Three Studies, MIT Press, 1994, Introduction, p.ix.

Основните произведения на Хегел са „Феноменология на духа“ (1807), „Науката логика“ (1812–1816), „Енциклопедия на философските науки (Логика, философия на природата, философия на духа)“ (1817), Елементи на философията на правото, преведена на български като „Философия на правото“ (1821).

Немски романтизъм Шопенхауер развива своята немска романтическа философия на базата на будизма, като смята будизма за най-значимата религия Clarke, John James (1997). Oriental Enlightenment: The Encounter Between Asian and Western Thought. Abingdon, Oxfordshire: Routledge..

Теоретичният физик и нобелов лауреат Алберт Айнщайн коментира разбирането на Шопенхауер за будизма така:

...съществува и трето ниво на религиозен опит, дори и рядко да се среща в чиста форма. Ще го разглеждам в космически религиозен смисъл. Трудно е да се обясни на онези, които нямат личен опит или усещане за него, тъй като не включва антропоморфна идея за Бог; индивидът усеща суетата на човешките желания и цели, както и благородството и чудния ред, които се разкриват в природата и в света на мисълта. Той усеща индивидуалната съдба като затвор и се стреми да преживее цялостта на съществуването като единство, изпълнено със значение. Признаци на този космически религиозен смисъл могат да бъдат открити дори на по-ранни нива на развитие - например в Псалмите на Давид и в Пророците. Космическият елемент е много по-силен в будизма, както ни показват по-специално великолепните есета на Шопенхауер.

Маркс и Енгелс Карл Маркс и Фриндрих Енгелс през 19 век създават философски основите на социализма (комунизма), в голяма степен повлияни от Хегел.

Неокантианска школа Неокантианството е философско движение от 19 век, което възвръща интереса към Кант, като за "златна епоха" на неокантиантството се смятат годините от 1860 до 1914, като "С някои незначителни изключения всички философи се съгласяват с високата оценка на Кант като се ориентират около него", както подчертава Йоханес Вокелт Frederick C. Beiser, The Genesis of Neo-Kantianism, 1796-1880, OUP Oxford, 2014 , p.1.

Неокантианската школа наблягат на научните интерпретации на Кант, често омаловажавайки ролята на интуицията в полза на концепциите.

Ницше Фридрих Ницше написва „Тъй рече Заратустра“, философски роман, в който главен персонаж е историческият персийски пророк Зороастър. В книгата Ницше разгръща своята идея за свръхчовека (Übermensch), като според него „Човекът е въже, опнато между звяра и свръхчовека“ сп. Септември, том 43, брой 10, изд. Български писател, стр.115. С това Ницше прокарва провокативни идеи във философията, понякога считани за противоречиви и силно различаващи се в тяхното разбиране в зависимост от интерпретативната им рамка.

Философията на Ницше са характеризира с афористичност, която се дължи на неговото класическо филологическо образование, което го превръща във водищ стилист сред философите. По тази причина философията на Ницше не се развива в истинска философска система, а по-скоро представлява афоризми или находчивости, които изразяват самото конструиране на философския смисъл при Ницше.

20 век В немската философия 20 век се характеризира с неохегелианизъм, и дава началото на развитието на модерната феноменология, херменевтика и аналитична философия.

Херменевтика Основна статия: Херменевтика

Херменевтиката е философска теория и практика на интерпретацията и разбирането.

Първоначално херменевтиката се е отнасяла до интерпретацията на текстове, особено религиозни текстове. През 19 век Фридрих Шлайермахер (1768–1834) и други разширяват дисциплината херменевтика отвъд обикновения екзегезис и я превръщат в обща хуманистична дисциплина.

Аналитична немска философия Фреге, Витгенщайн и Виенският кръг В края на 19 век предикатната логика на Фреге (1848–1925) прави първия съществен напредък спрямо аристотеловата логика от самото ѝ създаване в Древна Гърция. Фреге също така оказва влияние във философията на езика, а Давид Хилберт върху философията на математиката Detlefsen. Philosophy of mathematics in the twentieth century. In Philosophy of Science, Logic and Mathematics in the 20th Century. Routledge. 2003. Фреге защитава логицизма, проекта за редуциране на аритметиката до чиста логика; подкрепя Лайбниц и се противопоставя на Кант във философията на математиката. Това е началото на аналитичната философия за Германия German Society for Analytic Philosophy. В началото на 20 век група немски и австрийски философи и учени сформират Виенския кръг на база на четенията си на „Логико-философски трактат“ на Витгенщайн, за да насърчават научната мисъл пред хегелианското системостроене. Групата се смятала за сформирана от логически позитивисти, защото те вярвали, че цялото знание се извлича или чрез опита, или се достига чрез аналитични твърдения, и възприела предикатната логика на Фреге, както и ранните трудове на Витгенщайн (1889–1951) като основа на своята работа.

Източници

Категория:Европейска философия Категория:Култура на Германия Категория:Германска литература