Чела Серги () е румънска публицистка, преводачка и писателка на произведения в жанра социална драма, мемоари и детска литература. Определяна е като един от най-важните румънски прозаици в междувоенната литература. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта Ziua de Constanta
Биография и творчество Чела Серги, с рождено име Чела Маркоф, е родена на 4 ноември 1907 г. в Констанца, Румъния, в добруджанското семейството на Аврам Маркоф, дребен служител в частни фирми, и съпругата му Каролина Голестан. Учи в началното училище в родния си град в периода 1915 – 1916 г. В началото на участието на Румъния в Първата световна война семейство ѝ напуска града и отива първоначално в Браила, а след това в Букурещ. В Букурещ завършва средно образовани и гимназия през 1927 г. В периода 1927 – 1931 г. следва право в Юридическия факултет на Букурещкия университет.
След дипломирането си работи известно време като адвокат. През 1945 г. е секретар на Свободен народен университет. Докато работи като адвокат започва да пише статии във вестник „Газета“, като статиите „Уикенд в Бучеджи, есен“ и „Футболен мач“.
Първият ѝ роман „Паяжината на паяка“ е издаден през 1938 г. Той е силно автобиографичен и е свързан с детството и родния ѝ край, с психологически анализ на женската душевност с определен феминистичен привкус, с модерно топографско пресъздаване на градски бит и среда. Историята му описва градове в България (София, Силистра, Добрич, Кранево и Балчик) и Румъния, с пресъздаване на атмосферата на епохата и с анализ на мъжкото и женското начало, с детайли на живота и бита. Романът е определен като шедьовър, но под влияние на новия комунистически режим, тя прави две негови преработки. Приема псевдонима Чела Серги по името на дядо си Серги Маркоф, който е от български произход, и го официализира през 1945 г.
Както романът ѝ „Паяжината на паяка“ е преработван през годините, така и други нейни произведения са преработвани от нея. Вторият ѝ роман „Книгата на Мирона“ третира темата за войните и ужасите от периода 1935 – 1945 г. и е психологическо изследване на оцелял от концентрационен лагер, измъчван от спомени за изгубеното си семейство.
През 1977 г. е издадена мемоарната ѝ книга „В паяжината на паметта“, в която представя артистичното си обучение и процеса на писане на дебютния ѝ роман.
Прави преводи на Франсоаз Саган в сътрудничество с Катинка Ралеа и самостоятелни преводи на Франсоаз Мале-Жорис и Андре Шедид.
Чела Серги умира на 19 септември 1992 г. в Букурещ.
Произведения Pânza de păianjen – роман (1938, преработен 1946, преработен 1971)Паяжината на паяка, изд. „Нордиан“ Балчик (2020), прев. Христо Боев Cad zidurile (1950), Cartea Mironei (преработен 1965), Mirona (преработен 1972) Cântecul uzinei (1950) S-a dumirit și Moș Ilie (1950) Surorile, nuvelă (1951) Cantemiriștii (1954) Fetele lui Barotă (1958), Iubiri paralele (преработен 1974) Cartea Mironei (1967) Gențiane (1970) Pe firul de păianjen al memoriei (1977) – мемоари În căutarea somnului uriaș (1980) Această dulce povară, tinerețea (1983, преработен 1993)
Източници
Външни препратки Информация в „Грокипедия“ Cella Serghi, un destin intelectual feminin Представят „Паяжината на паяка“ от Чела Серги в Художествената галерия в Балчик
Категория:Румънски писателки Категория:Румънски преводачи Категория:Родени в Констанца Категория:Починали в Букурещ