Ярослав Семьонович Стецко (Търнопол, Кралство Галиция и Лодомерия, Австро-Унгария, 19 януари 1912 г. – Мюнхен, Западна Германия, 5 юли 1986 г.) е украински националист и политик в изгнание.

Биография Ярослав Стецко е роден сред украинското население в Галиция, която е част от Австрия до 1918 г. След края на Първата световна война и краткотрайната украинска държава, края на Полско-украинската и Полско-руската война, части от Украйна принадлежат на Съветска Русия, по-късно на Съветския съюз, както и на Полша, Румъния и Чехословакия. Като член на украинското малцинство в Полша, Стецко посещава средно училище в Търнопол и учи философия и право в Краков и Лвов от 1929 до 1934 г.

Политически дейности Като тийнейджър той става член на Украинската национална младеж, впоследствие на Украинската военна организация и накрая на Организацията на украинските националисти (ОУН). Когато Степан Бандера става заместник-национален ръководител на ОУН през 1932 г., Стецко става заместник-политически и идеологически съветник. Тъй като ОУН таи надежди за германската външна политика в конфликта с полското мнозинство в обществото, той е един от участниците в конференция на ОУН, свикана в Берлин в началото на юни 1933 г. след завземането на властта от националсоциалистите. Лидерите на ОУН са многократно арестувани от полската политическа полиция. След убийството на Бронислав Пярацки, Стецко е един от дванадесетте лидери на ОУН, подложени на съдебен процес във Варшава от ноември 1935 г. до януари 1936 г., по време на който са произнесени дълги присъди. Бандера и двама други украинци са осъдени на смърт (въпреки че това не е изпълнено), а Стецко е осъден на пет години затвор, от които е освободен по средата на присъдата. През 1939 г. Стецко е организатор на конгрес на OEN, който се провежда в Рим.

Втората световна война След пакта Молотов-Рибентроп и германската и съветската окупация на Полша през 1939 г., областта Галиция е присъединена към Украинската съветска република на Съветския съюз. Стецко, от друга страна, се ориентира към нацистка Германия и е избран през 1940 г. за заместник на Бандера в радикалното крило на ОУН-НБ в Генералното правителство в Краков. Седмица след германското нападение срещу Съветския съюз Стецко пише Декларацията за независимост на Украйна и на 30 юни 1941 г. е провъзгласен за президент на Украйна от среща на членовете на ОУН-НБ в Лемберг.

ОУН-Б започна вълна от погроми, при които хиляди евреи са убити, а Стецко уверява Адолф Хитлер, Бенито Мусолини, Франсиско Франкои Анте Павелич в писма, че новата му държава е част от Новия ред на Хитлер в Европа.

Тъй като независима Украйна противоречи на германските намерения, Стецко и Бандера са арестувани от Гестапо на 12 юли 1941 г. и отведени в Берлин, където след разпит от Гестапо им е позволено да се движат свободно из града. Те се срещат с други поддръжници на ОУН и подават петиция до режима на Хитлер за сътрудничество с ОУН. През това време антисемитизмът на Стецко става още по-радикален. По това време Стецко призовава за създаването на гето и експулсирането на евреи от Украйна, а проектът за конституция на ОУН от 1939 г. за независима Украйна изключва евреите от гражданство. През юли 1941 г. Стецко заявява, като самопровъзгласил се за министър-председател на Украйна:

През август 1941 г. Стецко се обръща към германските владетели в автобиографично писание, в което повтаря антисемитските си изявления и добавя:

От 15 септември 1941 г. до 30 септември 1944 г. Стецко е държан в сравнително удобно пристройка на концентрационния лагер Захсенхаузен.Per Anders Rudling: Eugenics and racial anthropology in the Ukrainian radical nationalist tradition. In: Science in Context 32 (2019), S. 67–91. През април 1944 г. Степан Бандера и неговият заместник Ярослав Стецко са потърсени от Ото Скорцени, за да обсъдят планове за диверсия и саботаж срещу Съветския съюз.

През септември 1944 г. Стецко е освободен, когато германците се опитват да мобилизират украински войски и партизани срещу съюзниците поради предстоящо поражение, и Стецко продължава стратегическото си сътрудничество с нацистите до края на войната.

В края на войната, на 10 май 1945 г., Стецко, който пътува с немски конвой, е тежко ранен при атака на американските военновъздушни сили близо до Прага.

Следвоенен период След края на войната Стецко се намира в Западна Германия, където се събират украински колаборационисти и бивши принудителни работници, а откъдето някои емигрират в чужбина.

Стецко искал да пътува до САЩ, но молбата му за имиграция е отхвърлена от американските власти. След 1945 г. той се представял във Федерална република Германия като жертва на националсоциализма, позовавайки се на затвора си в Заксенхаузен. Неговите възгледи останали по същество непроменени.

Стецко се установява в Мюнхен и живее на Цепелинщрасе 67. Там основава Антиболшевишкия блок на нациите (ABN) и го ръководи до смъртта си през 1986 г. Тази фронтова организация на ОУН обединява и емигрантски поддръжници на усташите, Румънската желязна гвардия и диктатурата на Йозеф Тисо в Словакия и е финансирана от Тайван по времето на Чан Кайшъ и от Испания по време на диктатурата на Франко. Стецко също така става член на управителния съвет на Световната антикомунистическа лига.

Стецко остава фиксиран върху евреите и масоните. Публично той донякъде смекчава антисемитската си реторика, но насаме остава откровен расист. През 1957 г. той пише на Дмитро Донцов за силата на „евреи, московчани и масони“ в Америка:

От 1968 г. до смъртта си Стецко е лидер на ОУН-Б.

Съпругата на Стецко, Ярослава Стецко (1920 – 2003), която също е била политически активна, е свидетел на обявяването на независимостта на Украйна през 1991 г. и става член на Конгреса на украинските националисти (КУН), наследник на ОУН, във Върховната рада.

Памет Паметна плоча на Цепелинщрасе 67 в Мюнхен с надпис от президента на Украйна Стецко все още е почитан в украинските националистически среди. Неговото произведение „Две революции“ служи като идеологическа основа за Всеукраинското сдружение „Свобода“. През 2010 г. на частна сграда на Цепелинщрасе 67 е поставена възпоменателна плоча, поръчана от тогавашния президент Виктор Юшченко. След протести тя е демонтирана и поставена в мазето на Украинския институт за образователна политика. През дълъг период на Студената война в тази сграда се е помещавало издателството на ОУН.

Източници

Категория:Украински политици Категория:Австро-унгарци Категория:Националисти Категория:Затворници в концентрационен лагер „Заксенхаузен“ Категория:Родени в Тернопил Категория:Починали в Мюнхен Категория:Антикомунисти Категория:Възпитаници на Ягелонския университет