В популярната култура се срещат многобройни вариации на образа на сирените, често оформени чрез сместване на оригиналните черти на сирените от гръко-римската митология и древната класика (включително певческите им таланти и измамната им външност) и на такива, приписвани на ред други легендарни същества, като наяди, русалки, келпи, водни деви, морски хора, мелузини, тритони, нереиди, ундини, феи. Могат да имат и антуражи от други фантастични твари. В наименуването на тези типове персонажи е популярно заимстването от митологията и от по-стари творби и ползването на поетична символика. Обхващат широк спектър, включително:

целомъдрени и предпазливи или лекомислени и фриволни дами, живеещи във или чрез водата; обикновени и въобще добри момичета, придобили магически способности и ползващи се, но и затруднявани от тях в ежедневието си; зловещи и кошмарни чудовища, които са или могат да бъдат изключително зли и жестоки и/или човекоядни.

Често използвани мотиви са тези за:

(несподелена или търпяща пречки) любов на прелестно и магично водно създание и човешко същество; в някои случаи – за смърт на русалка, неуспяла да постигне взаимност и/или сватба с избраника си; живот на сирени/русалки сред хората, постигнат с магическа трансформация; също и за трансформация, претърпяна от живееща на сушата русалка или потомка на русалки, даваща ѝ възможност или принуждаваща я да заживее в морето. корабокрушения и други злочестини, случващи се на пътешественици и моряци, в резултат на действията на сирени; тайнствени стада и колонии от русалки в изолирани обиталища (понякога – за хора, приемани там). Също така – за самотни и обречени сирени/русалки индивиди, попаднали в плен или станали жертва на интриги. присъщи на морските хора сластност и кръвожадност; за разрушителните им вълшебни сили.

В някои случаи сирената/русалката е метафора за красота, изящество, загадъчност, жизненост, магнетичност или за всяващи хаос и гибел страсти.

В книгите В поредицата „Шанара“ на Тери Брукс има вид месоядно растение, наречено „сирени“, което расте на бойните могили в източните страни и има отровни бодли, които могат да се задействат при лов. То мами плячката си, внушавайки илюзия за красива пееща жена. Има и супергероиня на „Марвел комикс“, наречена Сирин, чиято мутантска сила е способността да използва „звучен писък“, подобно на баща си Банши (наречен на митологичното създание банши, също познато с гласовите си способности). В книгата „Фантомът на операта“ от Сюзън Кий (различна от „Фантомът от Операта“ на Гастон Льору), Ерик (Фантомът) пази къщата си, пеейки под водата и мамейки хората към смъртта им, под личността на „Сирената“. Във „ФоксТрот“ Пейдж Фокс е представена като сирена в съня на Питър Фокс за Одисей. В книгата „Денс Мъкейбър“ („Танцът на смъртта“) на Лаурел К. Хамълтън, Анита Блейк попада в семейство на сирени, които могат да оживяват хората чрез красотата си и древната си магия. Майката и тримата ѝ сина полу-вампири се надяват, че Анита може да събуди способността за желание у най-възрастния син на сирената-майка, като за медиум се използва нейната собствена магия. Сирена е и „Чудовището в джоба ми“, брой 79. Тя се появява като сродник на злите чудовища, когато е показана близо до Варлок в първото издание. Злите чудовища обаче обикновено се показват в тълпи и неотличими едно - от друго.

В театъра, киното, телевизията В последния сезон на „Сейлър Муун“ една от анимираните приятелки на Сейлър (тези от галактиката Сейлър) е спомената като Сейлър Алуминиум Сирен. В анимацията тя не пее, но както предполага името ѝ, а мами жертвите си към гибелта им, променяйки се в човешка форма. Освен това, когато има възможност, се опитва да измъкне звездните им семена, но се проваля, превръщайки ги във фаги. В Материалната колекция се споменава, че тя има силата да манипулира песни, а хобито ѝ са баладите. Други враждебни създания (в епизод от комедията на BBC „Червеното джудже“, наречен „Псирени“) са отблъскващите същества, които могат да създават илюзията, че са красиви жени, мамейки непредпазливи пътешественици към себе си, така че да могат да изсмучат техните мозъци. В направения за кабелни телевизии филм на „Пакс Нетуърк“ „Русалки“ (от 2003 г.), героинята русалка Венера, играна от актрисата Никита Ейгър има способности на сирена, които ѝ позволяват да омагьосва и хипнотизира мъжете герои. Мелинда Кларк играе сирена в епизод на „Омагьосани“, наречен „Песен на сирена“. В епизод от „Семейство Симпсън“, наречен „Истории от публичното пространство“ докато плават Одисей (Хоумър Симпсън) и екипажът му чуват пленителна песен. Представят си, че пеещите жени са „великолепни девойки“ – нимфи. Излиза обаче, че са две снахи на Хоумър – много грозни сестри близначки; щом ги зърват моряците се задъхват от шок и отвращение и отплуват възможно най-бързо. В епизод на „Старгейт: Атлантида“ героят д-р Родни МакКей потъва в океана с малък летателен апарат наречен в сериала „локво-скачач“. На голямата дълбочина подсъзнанието му създава халюцинация с лейтенант Саманта Картър. Тя го обезсърчава да изпълни плана си да използва моторите на кораба, за да се издигне. В еротичната му фантазия тя се опитва да го разсее, като го съблазнява и целува, но той бързо се окопитва, отблъсквайки я с думите: „Виждам какво правиш, лейтенант Сирена!“ В телевизионните серии „Батман“ (епизод 97-и, наречен „Риданието на сирената“) злодейка играна от Джоан Колинс, се появява под име съчетаващо тези на два легендарни и поетични женски персонажа Лорелай Кирка („Сирената“). Епизодът е излъчен по радиото на 28 септември 1967 г. От 21 април 2006 г. сапунената опера на NBC „Страсти“ представя героинята Сирена, русалка, която е влюбена в Мигел Лопес-Фитцджералд. В шоуто на „Disney Channel“ „Толкова странно“ героят Чарли Бел е омаян от сирена, която среща в дресьорски съд и която иска да избяга с него. В сериала „H2O: Просто добави вода“ (H2O Just add water) една от русалките – Клео, играна от Фийби Тонкин – е представена временно изменена в сирена, понеже е видяла пълнолунието. (вижте също „Русалките от Мако“). В умерено еротичната комедия от 1994 г. „Сирени“ Ел Макферсън, Порша де Роси и Кейт Фишър влизат образа на реални жени, уподобявани на сирени от въображението и предразсъдъците на другите персонажи. Основният (измислен) сюжет е за млад английски свещеник (в ролята – Хю Грант) и жена му (играна от Тара Фитцджералд), които са въвлечени в свят на съблазнително изкуство, докато се опитват да убедят действителния австралийски художник Норман Линдзи (игран във филма от Сам Нийл) да оттегли спорна творба на изкуството от предстояща изложба. В дома му обаче те започват да съчувстват на либералното по отношение на сексуалността семейство Линдзи и на трите му красиви модели (жени, позиращи им за да бъдат рисувани). Също така три „сирени“ са представени във филма от 2000 г. „О братко, къде си?“. През 1911 г. в „Никърбокър Тиътър“ на Бродуей в Ню Йорк сити се играе мюзикъл (в стил оперета), наречен „Сирената“.

В музиката Тим Бъкли пише и изпълнява песен, наречена „Песен за сирената“, на която са правени кавър версии от много музиканти, от които най-известни може би са „Кокто Туинс“. „The Chemical Brothers“ издават друга песен, също наречена „Песен за сирената“ в дебютния им албум от 1995 „Exit Planet Dust“. Сирена е представена в първия сингъл на „Рейдиохед“ „There There“ в шестия им албум „Hail to the Thief“ („Поздрав за крадеца“). Британската синтпоп група „Ирейджър“ има песен, озаглавена „Песен на сирена“ в албума им от 1991 „Chorus“. Песента „Сирена“ на Тори Еймъс е в саундтрака на филм със заглавие „Големите надежди“ (вижте също „Големите надежди“, роман от Чарлс Дикенс). Финландската хевиметъл група „Найтуиш“ също има песен „Сирената“, в която се разказва за мъж, връзващ се за колелото (щурвала) на кораба си, за да устои на красивата сирена на морето (подобно на Одисей, вързан за мачтата). Друга хевиметъл група – „Savatage“ – има песен, наречена „Сирени“ в дебютния си албум със същото име, издаден през 1983 г. Групата „Стийли Дан“ издала песен, озаглавена „Домът накрая“, в която има асоциации с приключението на Одисей със сирените. В компютърни и видео игри Сирена може да бъде призована от герои в много компютърни игри от серията „Final Fantasy“; тя обикновено може да въдвори тишина сред противниците на играча. Играчът обикновено може да я призове след огнените, студените и светлинните помощници. Сирени присъстват (макар и само рядко) и във видеоиграта „Castlevania“. В случаите, когато все пак се появят, физическият им външен вид никога не е същият. Като характер сирената е само по-силна версия на харпията, „заклинателка“, имайки оригиналната си митологична форма. В сериите видео игри „Star Control“ вид извънземни са раса от красиви сини жени, наречени „сиреени“. Също така, корабите им могат да използват мисловен контрол, за да викат екипажа от вражеския кораб да работи на техния. Сирени са героините Ел, Флеймъш и Моник в конзолната ролева игра „Legend of Mana“. Флеймъш е русалка, докато Ел и Моник са сирени, подобни на птици от кръста надолу и имат крила (тези на Моник определено приличат повече на растения, отколкото на птичи криле). Според сюжета Ел (единствената сирена, с която може да се играе) е страдала, когато разбрала, че пеенето ѝ е накарало кораба да се е удари и се зарекла никога повече да не пее. Приятелите ѝ и все пак я убедили, че не бива да се срамува, задето е сирена. Моник е позната с това, че пее на невидими феи, за да ги накара магически да запалят лампите, които изработва. „Сирена“ е категория във видео играта „Tactics Ogre: Knights of Lodis“. Вместо да е чародейка (позиция, взета от вещицата), Сирена е магическа електроцентрала, способна да използва най-силното лошо заклинание с унищожителни резултати. В „God of War“ главният герой Кратос трябва да намери и победи три сирени и техните слуги минотаври в пустинята. Във видео играта „Судки“ има чудовище шеф, което е сирена.

Други използвания „Sir3n“ е популярно културно списание. Логото на „Starbucks“ представя картина на сирена в центъра (всъщност изображението е по-близко до това на мелузина или русалка с две опашки). Сирена е талисман на „The Buffalo Seminary“, училище за момичета в Бъфало, Ню Йорк.

Вижте също

Либертинство Аптера Мираж Танц на смъртта Седна Джоди Бенсън Алконост „Балада за Стария моряк“ – поема от Самюъл Тейлър Колридж Хиперсексуалност Хипокамп „Плясък“ – филм от 1984 г. с Том Ханкс и Дарил Хана Водовъртеж Дагон „Поньо от скалата край морето“ – японско аниме, вдъхновено от класическата приказка на Андерсен „Малката русалка“ Орфей

Категория:Митология Категория:Популярна култура