„Черна книга“ () е военен драматичен трилър от 2006 г., чийто сценарист и режисьор е Пол Верховен. Филмът, базиран на истински събития и герои, е с участието на Карис ван Хаутен в ролята на младата еврейка Рейчъл Щайн, която под името Елис де Фриз става шпионин на съпротивата в Холандия по време на Втората световна война, след като я сполетява трагедия при среща с нацистите. Името на филма „Черна книга“ на всички езици е от голям черен тефтер със записки на престъпления, с който Елис случайно се сдобива към края на сюжета за разкриване на истината. Затова филмът е излъчван и под името Черният тефтер. В актьорския състав участват още Себастиан Кох, Том Хофман, Халина Рейн и др.
Копродукция на Холандия, Германия, Белгия и Великобритания, това е първият филм, който Верховен прави в родната си Холандия след „Четвъртият човек“ (1983) и преместването си в САЩ. Създаден е на 4 езика: нидерландски, английски, немски и иврит. С производствен бюджет от 21 милиона долара, „Черна книга“ е най-скъпият холандски филм, правен някога – три пъти по-скъп от всеки друг холандски филм.
Световната премиера на Черна книга е 1 септември 2006 г. на 63-ия Международен филмов фестивал във Венеция, където се състезава за „Златен лъв“. Публичното се излъчва в Холандия на 14 септември 2006 г. След широкото си разпространение „Черна книга“ е добре приет от филмовите критици, които особено високо оценяват играта на Карис ван Хаутен. Той достигна брутни приходи от 27 милиона долара в световен мащаб, превръщайки се в най-касовия холандски филм за 2006 г. На Холандския филмов фестивал „Черна книга“ спечелва три награди „Златен телец“, включително за най-добър игрален филм. Номиниран е за наградата БАФТА за най-добър филм, който не е на английски език, и е холандският кандидат за наградата на Академията за най-добър чуждоезиков филм, попадайки в краткия списък през януари, но не е номиниран. През 2008 г. холандската публика го избира за най-добрия нидерландски филм на всички времена.
История и сюжет През есента на 1956 г. две жени от Хага се срещат отново в кибуц в Израел на Тиберийското море: еврейската учителка Рейчъл и холандската туристка Рони, която е на обиколка в Светата земя със своя канадски съпруг. След заминаването на Рони, Рейчъл тъжно си спомня за преживяванията си от войната край водата.
През 1944 г. еврейската певица Рейчъл Щайн се укрива в окупираната Холандия. През септември селската къща, в която се е крила, е случайно бомбардирана и разрушена от съюзнически самолет. Рейчъл е спасена от син на фермер с платноходка, към нея се приближава боецът от съпротивата Ван Гейн. Той я съветва да се укрие или да избяга и чрез него Рейчъл се опитва да прекоси националния парк Бисбош с група евреи до вече освободена територия. Рейчъл първо събира 50 000 гулдена и диаманти от баща си при нотариуса му Смаал, който записва транзакцията в черна книга и я кара да се подпише за получаване. Рейчъл е преведена тайно от Ван Гейн заедно с други до Бисбош, където се събира отново с родителите и брат си, който наскоро е претърпял апендектомия. Лодката обаче се натъква на немски патрул на СС и почти всички бежанци са убити от картечен огън. Само Рейчъл успява да се спаси, като скача във водата. Скрита в тръстиките, тя наблюдава как германците изнасят телата на брега и им ограбват ценностите.
В ковчег с кръст и отвор за въздух, Рейчъл, гримирана като жертва на тиф, достига до кухнята за бедни „Лаакхавен“ в Хага, където започва да готви под ръководството на комунистическия боец от съпротивата Гербен Кайперс. Сега тя се казва вече Елис де Врис и има руса коса. Поканена е да работи като куриер за командос отряд, воден от Ханс Акерманс. Тя е свидетел на хвърляне на оръжия, храна и екипировка за съпротивата от английски самолет, след което германски набег е отблъснат от Ханс. Във влак е принудена да се престори на годеница на Ханс и да го целуне, но когато е поставен контролно-пропускателен пункт, тя му удря фалшив шамар и отива в купе, където осъществява контакт със симпатичния високопоставен немски офицер от СД, хауптщурмфюрер Мюнце, който ѝ показва колекцията си от марки. Той е особено очарован от нея и съпротивата моли Елис да използва чара си, за да помогне на заловените бойци от съпротивата, включително сина на Гербен Кайперс, Тим. За тази цел тя обезкосмява срамните си косми. Елис открива, че Ханс е лекар, когато той говори за изгубения инсулин от английския въздушен десант. Тя отново посещава нотариуса, носи на Мюнце липсващите марки на Вилхелмина и отива на немско парти. Там, на пианото, тя разпознава и Франкен, командира на патрула, убил родителите ѝ в Бисбош. Тя повръща, но след това пее с Рони, „нацистка курва“. По-късно, в тоалетната, Франкен ѝ предлага работа като секретарка в офиса на СД в Хага.
Чрез нотариус Смаал и Елис, групата за съпротива успява да постави малък английски микрофон от десанта зад картина на Хайнрих Химлер в офиса на Франкен, за да могат да подслушват СД. По този начин те откриват, че смъртта на родителите на Рейчъл наистина е била капан. Ван Гайн умишлено се е приближил до богати евреи и е предупредил германците кога те ще „избягат“ на освободена територия. След това Франкен е изчаквал евреите и ги е застрелял до последния човек, след което телата са били ограбени. Част от групата за съпротива решава да си отмъсти на Ван Гайн, като го отвлече, но атаката почти се проваля поради лошото качество на хлороформа, използван за упояване, и те са принудени да го застрелят. За убийството на Ван Гайн нацистите екзекутират 40 заложници.
В личен план Мюнце не се оказва толкова лош човек. Той е изгубил семейството си при бомбардировка на съюзниците над Хамбург и смята войната за безнадеждна и безсмислена. Мюнце също така се опитва да поддържа ред и коректност там, където всички останали (особено Франкен) вилнеят. Например, той предотвратява редица екзекуции на бойци от съпротивата, искани от Франкен, който за това го ненавижда. Всъщност, Мюнце таи подозрение към Елис от самото начало и когато Ван Гайн също изчезва, той принуждава Елис да признае историята си в леглото. И все пак, той осъжда Франкен, а не нея, за присвояване на вещи на богати евреи (които в края на краищата принадлежат на Райха). Въз основа на нейните показания, той се изправя срещу Франкен пред висш офицер, обергрупенфюрер Кьотнер, който нарежда на Франкен да отвори сейфа си, очаквайки да намери ценностите, откраднати от евреите, които е убил, тъй като това е престъпление, наказуемо със смърт. Сейфът не съдържа ценности и Мюнце не може да намери никакви доказателства срещу Франкен. Този опит на Мюнце, може би доброжелателен към Елис и евреите, води до собствения му арест. Кьотнер се извинява на Франкен, който му казва, че Мюнце е преговарял със съпротивата за примирие. Мюнце е затворен и осъден на смърт за държавна измяна от германския военен съд.
Междувременно съпротивата приема плана на Смаал и Ханс Акерманс да освободят заложниците и затворените бойци на съпротивата с помощта на Елис, която в замяна налага освобождаването на Мюнце. Съпротивата притежава план на етажа и ключове за германската щабквартира, съдържаща подземните килии. Операцията се проваля поради предателство, докато Елис пее на германско парти на етажа по-горе. Тим Кайперс е убит; Ханс Акерманс бяга. Франкен се оказва наясно с много неща. Той довежда Рейчъл в офиса си и, използвайки микрофона на съпротивата, се уверява, че съпротивата я възприема като предателка. Лоялните последователи на Мюнце освобождават него и Елис и те се укриват в уютна малка лодка на брега на реката, чакайки заедно края на войната. Франкен се опитва да избяга от Схевенинген до Хамбург с кораб, но след като отплава е застрелян в машинното отделение от укрития там Ханс Акерманс.
След освобождението Елис (отново Рейчъл) и Мюнце вървят по улицата, когато срещат Рони, която е взела канадец от съюзническите войски. Рейчъл и Мюнце търсят нотариус Смаал и съпругата му. Те го подозират, че е изиграл ключова роля в смъртта на родителите на Рейчъл. Освен това, той е бил редовен посетител на СД и затова е имал възможност да ги информира за операцията. Нотариусът „стига до различно заключение“ въз основа на записките в своя тефтер – черна книга, дала заглавието на филма. Той иска да им каже, но само в присъствието на канадската полиция, защото е юрист и не иска да им дава никакви предварителни мнения. До това обаче така и не се стига, тъй като е застрелян на вратата от неизвестен нападател. Мюнце тича да преследва убиеца, но е разпознат от боец от съпротивата и задържан от тълпата. Рейчъл вади черната книга от джоба на убития нотариус и е арестувана в къщата от членове на съпротивата, които я разпознават на прозореца. Този тефтер съдържа предполагаемата самоличност на сътрудника на окупаторите. Сътрудниците са наричани още колаборационисти или „черните“ от записа им в черната книга.
В крайна сметка Мюнце е изправен пред разстрелния отряд на пленените си сънародници германци, защото неговият немски командир го изисква от канадски офицер като се позовава на британските закони за войната, които позволяват на врага да раздава собствено правосъдие над своите войници – исторически факт! Рейчъл е заключена и малтретирана заедно с други „предатели“ – върху нея се изсипва буре с лайна и урина – докато канадски войник и доктор Ханс Акерманс не я спасяват. Единствените вещи на Рейчъл са огърлицата ѝ с портрети на родителите и брат ѝ и малката черна тетрадка на нотариус Смаал. Акерманс я отвежда в лекарския си кабинет и ѝ показва плячката, която е взел от Франкен. Рейчъл разпознава предмети, принадлежащи на семейството ѝ, включително запалката, която е дала на сина на фермера.
Акерманс ѝ казва, че Мюнце е мъртъв. Рейчъл получава пристъп на мъка и Акерманс ѝ бие инжекция, за да я успокои. Но тя вижда шишето, че е инсулин, и то толкова много, че ще умре от него, казва ѝ той, докато тя се бори със световъртежа. Акерманс отива на балкона, където тълпата го аплодира като герой на съпротивата. Това дава възможност на Рейчъл да яде шоколад от чантата си и да неутрализира ефекта на инсулина. Тя скача от балкона на Акерманс и се измъква в тълпата; Акерманс ѝ вика: „Ще те хвана, курво!“
С канадски войници Рейчъл издирва Гербен Кайперс, който е свидетел на ексхумацията на сина си Тим от масови гробове на убити бойци на съпротивата. Използвайки черния бележник и германската заповед за арест на доктор Акерманс, миналото е реконструирано. Акерманс е бил арестуван от германците през 1944 г., но е освободен, а в замяна предава богати еврейски семейства, за да могат те да бъдат убити и ограбени от Франкен. Чрез намесата на нотариус Смаал той дори е извършил апендектомия на брат на Рейчъл на кухненска маса и заедно с родителите му ги свързва с Ван Гейн, което им позволява да участват в опита за бягство в Бисбош. Гербен Кайперс и Рейчъл преследват Акерманс, който – точно както Рейчъл по-рано – се опитва да избяга в ковчег. Те го прехващат и Акерманс се опитва да подкупи Рейчъл от вътрешността на ковчега му с откраднати пари и бижута. Но Рейчъл отказва и завинтва ковчега с огърлицата си, което по-късно кара Акерманс да се задуши. Гербен и Рейчъл седят край водата и се чудят какво да правят с това богатство.
Рейчъл се връща в настоящето, където седи край водата, когато семейството ѝ – две деца и съпруг – идва да я вземе. Те тичат обратно към портата на кибуца, който се оказва наречен Кфар Щайн (село Щайн), основан, според табела, с пари от жертви на войната. Войници преминават през портата, чуват се изстрели, докато населението търси убежище – времето е на Суецката криза, 29 октомври до 7 ноември 1956 г.
Външни препратки Официален плакат на филма „Черна книга“
Сайт на филма ()
Източници