Градина на мира на ЮНЕСКОSpeech by H.E. Mr. KANO Takehiro (Japan) - Revisiting the UNESCO Japanese Garden (12 September 2025) — японска градина, подарък от правителството на Япония за ЮНЕСКОArchitectuul: UNESCO garden, създадена през 1957 г. близо до главната сграда на организацията в Париж. Градината е място за отдих на служителите и посетителите на ЮНЕСКО и им напомня за ангажимента към защитата на биоразнообразието, паметта за културното наследство на народите и предаването на знания от едно поколение на друго.
История, описание и разлики Градината е създадена през 1957 г. от японско-американския скулптор Исаму Ногучи. Помагал му е наследственият градинар Тоемон Сано. Като цяло градината продължава общите традиции на японските градини и навсякъде носи отпечатъка на японския дух. В същото време тя е авангардна и навсякъде изразява личното художествено творчество на Ногучи. Ето някои разлики:
Пред погледа на посетителя се разкрива цялата градина. За тази цел Ногучи е създал платформа или горна градина (бутай, сцена). Традиционната градина обаче не може да бъде обхваната с поглед изцяло. Тя трябва да се открива постепенно. Градината се състои от три оси: ос, минаваща от платформата до мястото, предназначено за чайна церемония на открито ос на „цветната пътека“ и потока ос, минаваща от извития мост към фенера, преминаваща през мястото за чайна церемония на открито. Осите на японските градини традиционно са невидими. Тяхната видимост тук отразява волята на създателя. „Цветната пътека“ () и „бутай“ не са традиционни елементи на японската градина: въпреки това те са традиционни елементи на японската култура, преди всичко на театъра кабуки. В съотношението природа/човек тук се дава предпочитание на човешкото творение. Това е съществена черта на съвременните градини: сътвореното от човека преобладава над естественото. Използването на асфалт в тази градина би шокирало всеки японец. Но асфалтът е фиксирана форма, тоест може да се разглежда като скулптура. Начинът на подреждане на камъните е фундаментално японски. Самите камъни също са внесени от Япония. В традиционните градини границите между различните материали и пространства са умишлено много размити. Максимално се използват естествени материали. Градината на ЮНЕСКО се характеризира с ясно обозначени граници, всяка зона е независима. Градината е композиция от много автономни пространства и всяко от тях дълбоко изразява японската култура и вкус. Растенията в градината са най-близки до природните ландшафти на Япония и позволяват на посетителя да усети смяната на годишните времена.
Историкът на ландшафтите Джон Диксън Хънт в книгата „Светът на градините“ обобщава: „Това, че градината на ЮНЕСКО предизвика разгорещени дебати както за нейната „японскост“, така и за нейната съвременност, беше неизбежно... това се задълбочи от международния мащаб на ЮНЕСКО и вътрешните спорове относно градината“.
Реставрация От 2024 г. в градината се провежда мащабна реставрация, за да се върне първоначалното ѝ великолепие. През септември 2025 г. реставрацията достигна важен етап благодарение на екип от японски експерти по градинарство, които внимателно обновиха растенията и ландшафта, оставайки верни на художествената визия на Ногучи. Както се изрази един градинар: „Нашата идея е наистина да уважаваме и следваме визията на Исаму Ногучи. Следваме неговия дизайн. Това е наистина важно“.
Източници
Юнеско Категория:ЮНЕСКО Категория:Паркове в Париж