Националният музей на революционното движение е музей в София, функционирал от 1950 до началото на 90-те години на XX век.

Той е открит на 23 септември 1950 година и е част от пропагандата на тоталитарния комунистически режим в България, като основната му тема е историята на комунистическото движение в страната.Блог Стара София: Музеят на революционното движение, част втора Първоначално носи името Музей на революционното движение в България, но впоследствие се откриват и регионални музеи с такава тематика и е преименуван на „национален музей“. Разположен е в оцелелия от бомбардировките първи етаж на някогашната къща на Иван Евстратиев Гешов на булевард „Цар Освободител“ № 16 (на мястото днес има административна сграда).

Музеят извършва и изследователска дейност, основно насочена към документиране на убитите преди налагането на режима комунистически дейци, като през 1965 – 1985 година издава свой годишник,Годишник – Нацонален музей на революционното движение / Нацонален музей на революционното движение в България в COBISS+ а сред публикуваните монографии най-известен е сборникът „Звезди във вековете“ от 1972 година.

През 1990 година, след падането на комунистическия режим, музеят е преименуван на Национален музей на политическите партии и движения и се опитва да се адаптира към новите условия, но през 1993 година е закрит, а сбирката и архивът му са предадени на Националния исторически музей.Национален исторически музей

Български павилион в „Аушвиц-Биркенау“

Най-значимият международен проект в историята на музея е създаването през 1977 година на българска експозиция в Държавния музей „Аушвиц-Биркенау“ в Полша. Тя е разположена в две зали с обща площ около 200 квадратни метра в самостоятелна сграда – Блок № 18 – в бившия концентрационен лагер „Аушвиц“. Тя включва 327 експоната, главно снимки, представящи историята на Българската комунистическа партия. Единственият експонат, пряко свързан с „Аушвиц“, е снимка на убития там българин Никола Попов. Експозицията представя снимки на 8 българи, убити в други германски концентрационни лагери, а единственото споменаване на евреи е снимка, озаглавена „Еврейска къща в София, подпалена от банда фашистки конспиратори на 24 май 1921 г.“. В продължение на години полските уредници на музея се опитват без успех да убедят българските си колеги да включат в експозицията две от жертвите в „Аушвиц“, свързани с България – Никола Кацаров, участвал в Чешката съпротива, и Халина Данилчук, полска студентка, арестувана в България. По тези причини българската експозиция е определяна като „най-голямата карикатура от всички“ подобни експозиции на комунистическите страни.

Само няколко години след създаването си българската експозиция вече е в лошо техническо състояние, предизвикващо постоянни оплаквания от страна на полския музей, а Националният музей на революционното движение няма средства за поддръжката ѝ.

След падането на комунистическия режим в Полша през 1989 година българската експозиция, както и други подобни пропагандни павилиони на комунистически страни, губи смисъла си, тъй като цялостната концепция на Музея „Аушвиц-Биркенау“ се фокусира върху жертвите на Холокоста, които са около 90% от избитите в лагера. България също няма особен интерес от поддържането на своя експозиция в този контекст и в средата на 90-те години тя е закрита.

Бележки

Цитирани източници

Категория:Исторически музеи в България Категория:Музеи в София Категория:Комунистическа пропаганда Категория:История на Район Средец Категория:Закрити организации в София Категория:Основани в България през 1950 година