Български опопанакс, наричан още широколистен опопанакс (Opopanax chironium subsp. bulgaricum), е многогодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Подвидът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо 2 – 2,5 m. Листата са просто до двойно перестонаделени, дълги 20 – 60 cm и широки 21 – 40 cm, с продълговато- до широкояйцевидни дялове. Цветовете са дребни, с жълти венчелистчета, събрани в сложни сенниковидни съцветия. Плодът е сух, продълговато- до широкоелипсовиден. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – септември. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена, разпространявани от вятъра.
Разпространение и местообитания Расте по сухи и умерено влажни храсталачни места с източно и югоизточно изложение, върху хумусно-карбонатни и алувиално-ливадни почви, в пояса на ксеротермните дъбови гори, като популациите в повечето находища са с ниска численост. В България се среща по Черноморското крайбрежие, в Североизточна България, Източна Стара планина, Тракийската низина и Тунджанската хълмиста равнина, от 0 до 750 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров (България и Румъния).
Природозащитен статут Основните заплахи са строителството на хотели, голф игрища и пътища по Черноморското крайбрежие. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а част от популациите се намират в защитени територии (резерватите „Калиакра“ и „Ропотамо“, поддържан резерват „Балтата“, защитени местности „Яйлата“ и „Орлиците“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходимо е обявяване на останалите находища за защитени територии.
Източници
Категория:Сенникоцветни