Грапав бегач (Carabus variolosus) е вид бръмбар от семейство Бегачи (Carabidae). В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България.

Описание Близък вид е Carabus cavernosus. Страните на пронотума на грапавия бегач са по-силно вдлъбнати в базалната половина, а елитрите му са с по-изпъкнал релеф и подутини, за разлика от многобройните вдлъбнатини при C. cavernosus.

Разпространение и местообитание Общо видът се среща в Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Молдова, Западна Украйна, Сърбия и България.

В България единствените достоверни находки са от Западна Стара планина, където видът е установен през първите две десетилетия на XX век. Намиран е по поречието на Стара река над Вършец. Публикуван е и от Стара планина без точно находище по материал от края на XIX век. През последните 50 години не е установяван в страната. Популациите в България и Сърбия са с по-ниска плътност поради реликтния си характер.

Видът е хигрофил, силвикол и стенобионт. Обитава бреговете на бързотечащи планински реки и потоци, тресавища (мочурища) и прилежащите им горски местообитания в планините и предпланините.

Начин на живот Възрастното насекомо се гмурка денем и нощем и може да престои под водата около 20 – 30 минути. Там лови водни мекотели, червеи, мамарци (Gammarus), ларви на водни насекоми (ручейници, водни бръмбари от род Agabus) и млади земноводни. През останалото време се укрива под камъни или клони, също във водата.

Копулацията се извършва през май във водата, на дълбочина до няколко дециметра. Яйцеснасянето е през юни. Ларвата и какавидата се развиват в гнила дървесина близо до водата, като развитието на ларвата продължава около 35 дни без диапауза. Възрастното насекомо се появява през август и не напуска мястото на излюпването преди следващата пролет (зимна диапауза).

Численост и природозащитен статут Сред основните заплахи са намаляването на дебита на планинските реки и потоци вследствие използването им за битови нужди (напояване, водоснабдяване). В целия си ареал видът е силно застрашен поради изчезването на естествения му хабитат и служи като индикатор на чисти крайречни горски местообитания в Централна и Източна Европа.

Към момента не са предприети специални мерки за опазване. Като необходими мерки се посочват преустановяването на използването на Стара река като източник на енергия или за битови нужди, както и изследване на числеността и площта на популацията.

Източници

Категория:Carabus