Никаринус (Nicarinus poecilopterus) е вид насекомо от семейство Мравколъви (Myrmeleontidae), разред мрежокрили (Neuroptera). В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Разпространение и местообитание Видът се среща в Южна Италия, Хърватия, Южна България, Гърция, Западна и Южна Мала Азия, Сирия, Южен Иран, Туркменистан и Афганистан. В България е известен само от покрайнините на Карлово, където са намерени 3 индивида от юни до август 1968 г. Липсват данни за числеността на тази реликтна популация, а единственото находище у нас е силно променено от човешката дейност, поради което не може да се твърди със сигурност дали видът все още се среща в това изолирано от останалата част на ареала му находище. Ксерофилен вид, който обитава открити площи с тревиста растителност и единични храсти; част от местообитанието в България представлява културна площ с градини и отделни овощни дървета.
Начин на живот и хранене Биологията на вида е слабо позната. Възрастното насекомо е топлолюбиво и сухолюбиво и се среща от втората половина на юни до август, като е активно нощем и се привлича от светлина. Ларвата е хищник и се храни с дребни членестоноги с мека външна обвивка. Линее два пъти, а цикълът на развитие трае две години; презимуващ стадий е ларвата.
Численост и природозащитен статут В България видът е известен от единствено находище и за числеността на реликтната му популация липсват данни. Сред основните отрицателно действащи фактори са промяната на естествената тревна растителност в резултат на урбанизация, както и ограниченото разпространение и ниската плътност, които заедно поставят под риск съществуването на популацията в страната. Не са предприети специални мерки за опазване. Като необходими мерки се посочват изследване на статуса на местообитанието, което е под силен антропогенен натиск, и проучване на числеността и площта на единствената популация у нас.
Източници
Категория:Мрежокрили