Изрязанолистна глушина (Vicia incisa) е едногодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Едногодишно тревисто растение. Стъблата са високи 20–80 cm. Листата са чифтоперести; листчетата са 3–5 двойки, обратноклиновидни или обратносърцевидни, на долните и средните листа по ръба дълбоковрязано назъбени, на горните продълговати или обратнояйцевидни, целокрайни. Флагчето е бледосиньо, розово или тъмновиолетово. Чашковите зъбци са равни на дължината на тръбицата. Плодът е боб, дълъг 3,7–4,2 cm и широк 5–6 mm, гладък, кафяв до кафяво-черен, с 6–8 семена. Семената са дълги 3,5 mm и широки 3,5–3,8 mm. Цъфти през май – юли, плодоноси през юли – август. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Расте по сухи, тревисти и пустеещи места, върху серпентинитни скали, на излужени канелени горски почви, в низините и предпланините, в тревния етаж на съобщества от Quercus pubescens, Carpinus orientalis, Paliurus spina-christi и др. В България се среща по Южното Черноморско крайбрежие (между Царево, Китен, Ахтопол и Синеморец), Славянка (село Парил, Гоцеделчевско), Източните Родопи (селата Меден бук и Казак, Ивайловградско) и Странджа (Малко Търново, село Фазаново, Бургаско, село Българи, Малкотърновско), на височина между 50–950 m. Общото му разпространение обхваща Югоизточна Европа, Кавказ и Югозападна Азия.
Природозащитен статут Основните заплахи за вида са строителството по Южното Черноморско крайбрежие, изсичането на широколистните гори и пашата. Някои популации са в границите на природен парк „Странджа“, а по-голямата част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са включването на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие и обявяването на находищата му за защитени територии.
Източници