Каринтийска рупа (Draba siliquosa, синоним Draba carinthiaca) е многогодишно тревисто растение от семейство Кръстоцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто рехавотуфесто растение. Стъблата са високи до 15 cm, безлистни или с 1 – 3 листчета. Приосновните листа са събрани в розетки, ланцетни, обикновено целокрайни, покрити с разклонени власинки. Съцветията са гроздовидни, с по 4 – 8 цвята. Венчелистчетата са бели, дълги до 4 mm, на върха закръглени, в основата стеснени в нокът. Плодовете са голи шушулчици на дълги разперени дръжки. Семената са дребни, по 8 – 16 в гнездо, бледокафяви. Цъфти (юни) юли – август, плодоноси август – септември. Размножава се със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Северен Пирин (Железнишкия циркус) и Рила (Маричини чалове, Мальовишкия циркус, около Рибни езера, подножието на връх Йосафица, Еленин връх, връх Налбант), между 1800 и 2640 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Централна и Южна Европа, Югозападна Азия и Кавказ. Среща се предимно по открити скалисти места, по склонове и скални поляни в иглолистния и високопланинския пояс. Популациите са разкъсани и малочислени, вероятно със слаба възобновителна способност.
Природозащитен статут Нарушенията в естествените условия на местообитанията и намаляването на заеманата от популациите площ настъпват главно в резултат от антропогенно въздействие (паша, туризъм, утъпкване). Потенциална заплаха са и природните бедствия (пожари, свлачища и порои). Част от популациите са в защитени територии (национален парк „Рила“, включително „Централен Рилски резерват“, и природен парк „Рилски манастир“). Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са мониторинг на състоянието на популациите и поддържане на естествените условия в местообитанията чрез ограничаване на туристическия поток, пашата и утъпкването в района на находищата.
Източници